Те искат да им обръщате внимание

Днес в София има прайд. Какво е това? Това е масова демонстрация на хора, които отчаяно искат да привлекат внимание към себе си. Поединично те не са нищо особено, вероятно често даже не ги забелязват. Не са постигнали кой знае какво, не са спечелили битка, не са се откроили, не са очаровали никого. Техният живот няма смисъл. Или поне те така си мислят, защото животът има дълбок смисъл, само че не всеки го търси там, където може да го намери.

Естествено, смисълът на живота не е в това да се откроиш, да спечелиш битка или да очароваш някого. Но когато не виждаш истинския смисъл, въобразяваш си, че е именно там. И хората тръгват да се открояват.

Как най-лесно можеш да привлечеш внимание? Разбира се, като скандализираш. Като покажеш „нестандартна гледна точка“. Днешният прайд за пореден път е посветен на правата на хомосексуалистите – права, които никой по никакъв начин нито оспорва, нито застрашава. Напротив, ако някой ги застрашаваше, те едва ли щяха да манифестират по бельо под цветовете на дъгата, както не го правят в Афганистан, Иран, Северна Корея и други страни, в които обществата, за разлика от нашето, наистина имат проблеми с търпимостта, толерантността и свободите. В тези страни нуждата от борба за правата на „различните“ е много по-голяма, но, ето нà: там прайдове не правят. Тоест, става дума не за борба, а просто за привличане на внимание. За болезнено самоизтъкване.

Едно време хомосексуалистите ги наричаха педерасти и лесбийки. Когато решиха, че това ги обижда, възприе се политкоректният евфемизъм „гей“ – нещо като „ром“, когато циганите решиха, че е обидно да ги наричат „цигани“. За зла участ само за няколко години и „гейове“ стана обидно, защото промяната на определението не променя определяемото. Думите сами по себе си са само комбинации от звуци, те не могат да бъдат оценявани от морална или някаква друга (освен филологическа) гледна точка. Могат да бъдат оценявани единствено нещата, които думите обозначават. Ето защо, тъй като „гей“ не обозначава нищо по-различно от онова, което по-рано обозначаваше „педераст“, сега се търсят нови евфемизми. На мен лично един ми хареса повече от другите – „хора, проявили смелостта да заявят своята различност“. Виждате ли, тук наблюдаваме два акцента: смелост и различност. В комбинацията им има нещо героично, нещо легендарно. Виждаме мъченици, революционери на поход срещу старото в името на утрешния ден. Тук сексуалната ориентация е вече на заден план. На преден е подвига с полагащото му се сияние, към което всички ще обърнат възхитени взори.

Тези, нека ги наречем „социални ексхибиционисти“, не е задължително да бъдат „гейове“. Това е просто една от техниките за привличане на внимание. Могат да бъдат например младежи „емо“, които толкова презират света и останалите му обитатели, че умишлено и доброволно се самонараняват, само и само въпросните обитатели да им обърнат внимание и да говорят за тях.

Могат да бъдат източни мъдреци, търсещи нирвана. Те се отричат, откъсват се от този лъжовен свят като медитират пред публика в препълнени със себеподобни зали.

Могат да бъдат вегани, които лежат голи и оцапани с изкуствена кръв по централните булеварди и събират тълпи зяпачи. Даже ги дават по телевизията, което за тях е вече най-върховното щастие.

Може да са и такива, които ходят из големите магазини с найлонови торбички на главите и чакат някой да ги попита защо го правят. Когато никой не ги пита, те, обидени от това грубо незачитане на изявата на тяхната индивидуалност, сами обясняват, че ходят с найлони на главите, защото в магазините мирише на изгоряла плът (готвено месо), от което те се отвращават, а пък обществото нехае за тяхното отвращение.

Има още много и най-различни видове социални ексхибиционисти. Манифестиращите днес гейове, пардон – „хора, проявили смелостта да заявят своята различност“, са също такива. Те не са просто с различна сексуална ориентация, защото ако бяха, щяха тихо да консумират ориентацията си в своите спални и да ѝ се наслаждават. Те са социални ексхибиционисти като останалите, които жадуват внимание, искат да се откроят със своята ярка оригиналност.

В едно са прави – те не са изроди, не са ненормални, не са отклонение. Те са норма. Норма, произтичаща от философията на съвременния свят.

Това е философията на модерността. Тя произтича от постулата, че светът непрекъснато се усъвършенства технологично и то с революционно бързи темпове с единствената цел потребителите да бъдат все по-доволни, все по-щастливи тук, сега, веднага. Всяко следващо поколение е длъжно да отрече предишното, за да отскочи от останките му в нови висини. Всеки човек е неповторима индивидуалност, но не във философския смисъл на пресечна точка между материалното и духовното, а просто така – индивидуалност. Колкото по-ярка е тази индивидуалност, толкова по-пълно се е „реализирал“ човекът. И това на пръв поглед е чудесно, защото така действа еволюцията, така се гарантира прогресът.

Обаче мутацията не винаги е полезна. Различието не винаги е превъзхождащо. Тъкмо напротив, в масовия случай различието е деградация, а не прогрес. Но какво да правим, когато сме получили повелята да бъдем различни! „Бъди различен, бъди неповторим!“ или „Бъди какъвто си!“, тоест не се опитвай да промениш нищо в себе си и приемай дори най-глупавите си идеи за богатство на своята идентичност. Или пък: „Живей за мига! Минало и бъдеще не съществуват,  съществува само тук и сега!“. Това е глупост. Ако човек НЕ живее за нещо, то е единствено за настоящето. И най-простото решение, дори решението „да си отворя една бира“ е насочено към бъдещето въз основа опита от миналото. Изобщо, най-готин ще бъдеш, ако не полагаш никакви усилия и се оставиш на течението. Ако полагаш усилия да се променяш, тогава си „като другите“. Не знам, може би е удобно народните маси да се кърмят с такава идеология, но спрямо отделните човешки личности не е честно. Защото е лъжа, не е това истината.

В стремежа си да изпълнят повелята да бъдат различни, много обикновени младежи отчаяно търсят своята формула за неповторимост. На тях не им обясняват, че всеки човек е безкрайна духовна бездна и никой не може да му отнеме това. Какво по-голямо различие търсите? Но, не! Те се чувстват различни, само ако се гримират като черепи и си тикнат кокал в носа. И, горките, не си дават сметка, че милиони посредствени деца като тях го играят „различни“, гримирани като черепи и с кокали в носа.

И ето как се създават цели индустрии, които помагат на хората да бъдат различни и по този начин „да намерят себе си“. Създават се модни течения, социални движения. През 60-те милиони хипита бяха „неповторимо различни“ от скучния буржоазен свят и същевременно досадно еднакви помежду си. Създават се ексцентрични псевдоидеологии с псевдодуховни водачи, които доставят на гладните за самоизтъкване добрата стара формула, добрият стар парадокс: готин съм едновременно и по принадлежност, и по различие, готин съм, защото съм еднакъв с хора, които са различни от теб. Нещо като синдрома на униформата от престижен колеж – едновременно унифицира и откроява. Ето как в крайна сметка се създават социалните ексхибиционисти.

Манифестантите в гей парада не са там защото са хомосексуалисти, а защото са социални ексхибиционисти. Те искат да ги видите, да се впечатлите и в крайна сметка да задържите вниманието си върху тях, вместо да ги подминете. Да се почувствате сиви и обикновени, защото те са ярки и необикновени. Да ви покажат, че и те ви превъзхождат с нещичко, па макар и доказано на поле, на което вие не сте се явили за съревнование.

Ако искате да ги накажете, недейте да се възмущавате от тях, не ги громете в гневни текстове, не ги клеймете в пламенни речи. Не рисувайте разядения им морален облик и не сочете язвите, които нанасят на обществените нрави. Просто не им обръщайте внимание. От това ще ги заболи най-много. Да кършиш китки и да трепкаш с мигли пред празна зала си е истинско проклятие.

Ето, днес е Задушница и ще отидем на гробища. Утре е Петдесетница и ще отидем на църква. В храма може да видим и лица от прайда, но вече без грим и пайети. Защото в крайна сметка хората са си хора – една природа в безброй лица. Тогава ще им кимнем, ще им се усмихнем и ще си позволим за миг да забравим Картаген, който въпреки всичко трябва да бъде разрушен.

Tags:

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 194 other followers: