Римският клуб отново оправя света

В четвъртък (15.09.2016), докато хлопаше първият училищен звънец и румени първолачета припкаха към класните стаи, „Дойче веле“ разпространи новината, че светът отново е качен на монтьорския канал и под него се е заврял елитът на човечеството да го оправи веднъж завинаги. Това оправяне е начертано в поредния доклад на Римския клуб с автори Йорген Рандерс и Греъм Макстън. Общата идея е, че светът отива на зле и към 2030 ще спре да съществува или поне ще бъде докаран до първобитно състояние от изчерпване на ресурсите и отравяне на околната среда. Припомням, че предишният апокалипсис беше насрочен от Римския клуб за 2013 г. в доклада му от 1972 „Граници на растеж“.

Причина за това предкатастрофално състояние на изчерпани ресурси и съсипан климат била прекомерно голямата човешка популация, за чието ограничаване трябвало да се вземат спешни мерки. Поправим ли е този кошмар? Да. И Римският клуб има рецепта за това. За да прочетем обаче правилно и с необходимия респект рецептата, не бива да забравяме какво точно представлява Римският клуб. Той се самоопределя като „глобален мозъчен тръст“ с участието на настоящи и бивши държавни ръководители (като Горбачов и Хавел, например), бюрократи от ООН, високопоставени политици, представители на администрацията и на свързания с тази администрация бизнес, дипломати и учени от цял свят. Клубът посочва, че мисията му е „да действа като катализатор за глобалната промяна чрез идентифициране и анализ на най-важните проблеми пред човечеството и съобщаването на тези проблеми в най-важните обществени и частни лица, вземащи решения, както и за широката общественост“. Прието е да се смята, че Римският клуб е сред най-елитарните (или елитистки) организации, събира в себе си интелектуалния и културен цвят на човечеството и поради тази причина единственото състояние, в което трябва да бъдем, докато приемаме посланията му, е благоговейно мълчание.

И ето, тази тежка организация ни предлага „12 почти радикални идеи за бъдещето на света“ и аз, признавам, очаквах да видя нещо консервативно, дори реакционерско, нещо скандално в откровеността за света и хората. Вместо това намерих комунистически манифест, който зове единствено за санкции и регулации, без дума да казва за творчество, усъвършенстване и ефективност при създаването на материални и духовни блага. Ето дванайсетте точки (така както ги цитира „Дойче веле“), като към всяка ние, простите граждани, сме споделили и някои свои виждания:

1.По-високи данъци за фосилните енергоносители като кафявите каменни въглища и насърчаване на алтернативните енергийни източници, с цел опазване на климата.

Така наречените „алтернативни източници“ отдавна са доказани като нерентабилни и неефективни (особено на фона на атомната енергетика). Всякакви допълнителни данъци затормозяват икономиката и пазара, водят до бедност и до необходимост от държавна намеса. Въглеродните емисии и търговията с тях са една от най-големите далавери и кражби, измисляни от човечеството. Тази мярка е насочена към задушаване на икономиката, бедност и несправедливост.

2. Субсидии за онези трудещи се, които са принудени да сменят професията си по време на екологичната трансформация.

Субсидиите са сладките обещания, които социалната държава дава на хората, след като ги е лишила от възможността да изкарват доходите си и да печелят по естествен начин. И какво се крие зад тази тайнствена и зловеща формула „екологична трансформация“ – преход от общество към мравуняк, окончателно отделяне на човека от свободата му?

3. Реформа на данъчната система, така че да се облагат не трудовите доходи, а потреблението на енергийни суровини с цел намаляване на вредните въздействия над околната среда. Увеличаване на цените на самолетни билети и на отоплението.

Логиката на данъците е разделяне на спечеленото на две части: много по-голямата за лично ползване и една по-малка за финансиране на публични услуги (в т.ч. и тлъста администрация), които да се ползват общо. Ключовото е „печалба“. Трябва нещо да е произведено, трябва нещо да е спечелено, за да може после да се разпределя. Бюрократите и политиците обаче отдавна са забравили това. И какво точно добруване за света и човечеството ще се постигне с увеличаване на цените на отоплението и самолетните билети? Ще видим по-нататък.

4. Силно увеличаване на данък наследство, за да бъде намалено неравенството в обществото и да се повишат държавните приходи.

По този начин се принуждава всяко поколение да започва отначало. А е известно, че един живот не стига за големи и важни неща. Не можеш да се развиваш духовно, когато трябва да изплащаш 30-годишни ипотеки, да пестиш за елементарни неща и да се чудиш как да осигуриш децата си. Дядо ти се е лишавал, за да имаш ти къща, в която да мислиш вече за нещо друго, освен за насъщния. Но мераклиите за „господари на света“ не искат хора със собственост, защото собствеността е свобода, и не искат хора с достатъчно свободно време, в което да се занимават с отвлечени теми, защото това е опасно.

5. Повече отпуск за трудещите се, а допълнителното свободно време да се използва за по-рационално разпределение на работата.

Това, което от Римския клуб не казват, е дали тази допълнителна отпуска ще се заплаща или не. Ако ще се заплаща, значи даваме на хората блага, които те не са създали. Защо? За да ги направим зависими от себе си ли? А пък ако не се заплаща, то откъсваме принудително „трудещите се“ от средствата за производство и ги лишаваме от възможността (и правото) да произвеждат блага. Объркана работа…

6. Гарантиран основен доход за онези, които най-силно се нуждаят от подкрепа – възрастните, децата и безработните.

Да, това можем да го подминем, защото го има почти дословно в предизборната програма на всяка популистка партия. Само дето никой не обяснява как ще стане и никой не е успял да го внедри.

7. Повишаване на пенсионната възраст до 70 години, с цел хората по-дълго време да могат сами да се грижат за себе си.

Сякаш пенсионирането не е социална придобивка, а някакво наказание, което авторите предлагат да бъде смекчено. Всъщност идеята е, понеже тези, които не доживяват до 70, са много повече от онези, които не доживяват 60, социалната държава да си спести пенсии, които иначе е обещала и се е задължила да плати. Най-тъжната социална фигура е човек, който цял живот се е осигурявал и е умрял, преди да получи и една стотинка пенсия.

8. По-високи данъци за богатите и фирмите, за да има по- справедливо разпределение на печалбите, особено с оглед на роботизацията.

Пролетарии от всички страни, съединявайте се! Пак казвам: данъкът е част от нещо спечелено. Ако всички ще са равни, накъдето тегли основната идея на доклада, то да са равни и в процента на данъците, които плащат. Но забележете как вече „богат“ и „фирма“ се използват като мръсни думи. Богатството не е мръсно, само ако е под формата на огромна чиновническа заплата в администрацията.

9. Ограничаване на раждаемостта чрез „политика на едното дете”, за да се намали прирастът на световното население.

В доклада се казва, че тази мярка трябва да засегне преди всичко индустриалните държави, защото децата в тях харчели 30 пъти повече ресурси на Майката Земя в сравнение с останалите. Тоест, да се намали броят на белите деца. Това, разбира се, няма да намали броя на всички деца, нито прираста, защото природата вакуум не търпи. Много по-добра мярка за намаляване на популацията е увеличаването на цената на отоплението, предложена в точка 3. Е, тя няма да умори бебетата в Африка и южните части на Индия и Далечния Изток, където е топло и през зимата, но на тях пък винаги може да им се ограничи достъпа до храна и лекарства, по логиката на Римския клуб.

10. Нова дефиниция на „платения труд“. Към него трябва да спадат и грижите за възрастни и болни членове на семейството.

Тук не разбирам добре: някой ще плаща на онези, които се грижат за възрастните си родители и болни роднини? Че то това и сега се прави. Може би идеята е да се обложат с данъци и те, а работодателите им – с допълнителни осигуровки.

11. Подсилване позициите на синдикатите с цел повишаване на доходите и намаляване на безработицата.

Ако случайно бюрокрацията не успее да смачка работодателите до край, на помощ се викат синдикатите. Те ще изнудват срещу заплащане от името на администрацията. Пък и как административно се „подсилват позициите“ на синдикатите? Те не са ли чисто професионални организации? Има ли механизъм за „подсилване позициите“ и на работодателите?

12. Ограничаване на търговията, там където са застрашени работни места.

А ако това не помогне – направо забраняване на търговията. Как търговията застрашава работните места? Тя обикновено ги създава. Отделно от това търговията е свободна размяна на ценности между свободни хора. Ограничаването на търговията е ограничаване на свободата.

Ако човечеството се вслуша в препоръките на точно този свой „елит“, светът само за едно-две поколения ще се превърне в антиутопия. Висшите политици и едрите чиновници вече не са класа, а са се превърнали в каста. Те осъзнават, че не защитават никакви други интереси, освен собствените си, и че техните интереси противоречат на интересите на хората, които чиновниците по дефиниция трябва да обслужват. Проблемът е голям и неговото решение вече не може да бъде нормативно. Решението на проблема за глобалната несправедливост и корупция може да бъде само морално. За съжаление, моралните решения почти винаги са свързани с преминаване през страдания и катастрофи. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tags: , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 155 other followers: