Случаят „Толстой“ – обмен на национални комплекси

Два братски народа сблъскаха комплексите си през тази седмица. Зад гръмки думи и неадекватни постъпки те показаха колко са дребни, уплашени и неуверени. Направиха от мухата слон, после показаха на слона мишка, той се паникьоса и се качи на масата.

Преди няколко дни членът на президентската партия Единна Русия Пьотр Толстой, който може вече и депутат да е – не знам, скучно ми е да следя развитието му – направи най-обикновено просташко-популистко-шовинистично изказване по адрес на България: руснаците щели да я купят цялата, както били вече купили половината Черноморие. Това изказване, което в нормална ситуация щеше да остане без внимание, защото кресливи палячовци има във всички парламенти по света, обаче получи голям отзвук. Първо пламнаха социалните мрежи. Заговори се за русификация на Черноморието, за териториални претенции на Русия към България, русофобите разпространиха карта, на която над всички български области чак до Сливен се вееше руското знаме, а пък русофилите отговориха, че е по-добре да ни купят руснаците, отколкото американците или турците.

Ден-два по-късно се появиха и официалните реакции. Г-н Борисов каза, че „достатъчно ни ядоса този руски депутат, г-н Толстой, с глупостите, които изговори вчера“ и че вече повече от 13 века сме държава, която не се продава и купува. Но също така отбеляза, че „предатели има много и ние плащаме за това предателство“. Кои са предателите посочи здравният министър Петър Москов като уточни, че руснаците не са купили Черноморието, а част от българските политически партии и с тяхна помощ са направили така, че руският търговски интерес да надделее над българския национален такъв. Радан Кънев не изглеждаше особено трогнат, защото беше убеден, че депутати-идиоти има навсякъде, не са чудо невиждано. Само че, уточни той, в диктатурите те са на власт, а не в екзотична опозиция, както е редно да бъде. Дори АБВ чрез своя оратор №1 Румен Петков заяви, че изказването на Толстой е много арогантно и грубо. Калфин даже бил казал, че Толстой може да си счупи зъбите в България. Но от Първановата партия се изказа и съжаление, че такива инциденти могат да попречат на българо-руските отношения да бъдат на онова ниво, на което трябва да бъдат. Волен Сидеров пък е на мнение, че не бива да се обиждаме или ако ще се обиждаме, да се обиждаме на всички, които ни презират, а не само на руснаците. Но иначе този човек трябвало да поднесе извинения[1] – обобщи националистът-русофил. Що се отнася до БСП, те не казаха нищо по медиите, но от парламентарната трибуна изразиха мнение, че сами сме си виновни и заслужаваме такова презрително отношение, защото сме подкрепили европейските санкции против Русия. С което, разбира се, БСП отново надмина и АБВ, и Волен Сидеров по коленопреклонност.

Защо стана така? Защо се вдигна такъв шум? Ами защото в случая „Толстой“, сам по себе си глупост, наред с икономическите, политическите и партийните интереси, се сблъскаха фундаментални комплекси и от двете страни.

Комплексите на едната страна

Помня Черноморието още докато бяхме сателит на СССР във Варшавския договор и СИВ. Бяхме жалки, но съветските курортисти бяха по-жалки и от нас. Идваха в организирани групи от колхози и заводи, а начело на групите имаше партиен секретар и офицер от КГБ – да не се разврати случайно някой, да не изгуби вяра във великата си родина, гален от топлото слънце по българските плажове. Вечер тези групи не ходеха по барове и вариетета, а се събираха във фоайетата на хотелите и пееха песни. Тогава тръгна и историята за онзи български екскурзовод-зевзек, който учел една такава група как се пие чай в хартиени торбички – лапаш торбичката и пиеш топла вода от чашата. Дори се рисуваше картината как въпросната съветска група била видяна една сутрин на закуска в хотела. Всички седели мълчаливо, със сериозни лица, а от устите им висели конците с етикетите на чая.

Тогава ние за руснаците бяхме нещо като онова, което за нас бяха сърбите – почти Запад! Руснаците винаги са издигали Запада в култ, независимо от това какво е приказвала или приказва пропагандата им. Дори омразата им към Запада е израз на тяхната унизителна и садистична любов към него. Те във всичко подражават на Запада още от времената на Петър I. Дори култовият им DJ Серëга създаде нарочни хитове в прослава на германските автомобили Мерцедес и BMW.

Имах съученици, които следваха висшето си образование в Съветския съюз. От тях знам как се е живяло всеки ден в „Хилтън“ след продажбата на български маратонки „Ромика“ на черния пазар и какви красавици са били забърсвани директно от метрото от страна на задръстени наши сънародници, обвити обаче в приказния ореол на чужденците с достъп до „Берëзка“ (това не са днешните руски бакалии, а тогавашният техен Кореком).

И ето че след падането на Берлинската стена, в Русия се появиха някакви пориви на демокрация (от които днес почти нищо не е останало) и руснаците се почувстваха внезапно свободни. На международните пазари цената на петрола скочи многократно (което пък всъщност е главната причина за възхода на Путин) и руснаците се почувстваха внезапно богати. Даже им се образува нещо като средна класа. Тези новозабогатели и поизправили главици парвенюта плъзнаха по света със заканата: „Целите ще ви купим!“ и заразмахваха дебели пачки западна валута. Светът пък ги посрещна с усмивка и им продаде скъпо и прескъпо джунджуриите си. Тогава излезе и вицът как на Алесандро Мандзони в Милано се срещнали две рускини, дошли на шопинг. Едната идвала от Виа Спига, а другата – от Монте Наполеоне.

– Да видиш какви дънки си купих! – похвалила се първата. – 700 евро!

– Прецакала си се – присмяла се втората. – Аз си взех абсолютно същите за 900.

Та оттам поривите за покупка на стоки, футболни отбори и цели държави.

Комплексите на другата страна

Що се отнася до българите, те имат необяснимия комплекс, че са малък народ с малка държава. Самовнушаваме си или пък някой нарочно иска да ни внуши, включително и собствените ни политически водачи, че сме безпомощни да решаваме проблемите си сами без покровителството на някоя велика сила. От средата на 19 век такива комплекси имаме към Османската империя (днешна Турция) и към Русия. По време на ипотечния балон стотици хиляди британци закупиха имоти в България, но тогава никой не се уплаши и никой не видя опасност за териториални претенции от страна на Великобритания. Горе-долу по това време обаче се установи покупка на имоти и по-специално земеделски земи от страна на турски юридически и физически лица и параноиците веднага скочиха, че Турция купувала територия, която после да присъедини към себе си. Сега руските тьотки от Милано дойдоха и си купиха апартаменти в Несебър и Созопол. Ужас! Русия ще предяви териториални претенции! В кръга на шегата можем да успокоим разтревожените като им кажем, че ако това се случи, ние пък ще предявим териториални претенции към Гърция заради имотите на българите на Тасос, около Кавала и в други северни части на южната ни съседка. Е, може би в Гърция Законът за чужденците не е като този в България, особено след последните промени в него, засягащи статута на постоянно пребиваващите (важна тема, която иска отделно внимание), но принципът е същият.

Частната собственост е просто собственост и все още не е причина и условие за териториални претенции. Напротив, може да се печели от чуждестранните собственици на имоти в България. Тези имоти са вид чуждестранни инвестиции, за каквито в други случаи се вайкаме, че не достигат.

Но ние не мислим така. Нас все някой иска да ни поробва и все някой трябва да ни освобождава. Винаги трябва да има братска велика сила, която да ни пази от друга, по-малко братска, велика сила и за това да я гледаме предано в очите. През 1989 и в началото на 90-те хиляди хора манифестираха желание за принадлежност към НАТО, за да се спре опасността да се превърнем в „задунайска губерния“ или в 16-та република на СССР. Сега хиляди хора са обърнали очи към Русия да ни спаси от робството на западните банки, капитализма и НАТО. Параноичното е, че много от тези хора през 1989 и сега вероятно са едни и същи. Жаждата да бъдем непрекъснато освобождавани е толкова силна, че според мнозина вече е дошло време да бъдем освободени от самите себе си. Ето това е нашият комплекс.

Ако разгледаме случая „Толстой“, вече отърсени от двустранните си комплекси, ще видим, че държавата има какво да направи, за да успокои притесненията и на най-параноичните си граждани. Като начало може да обяви Толстой за persona non grata и да му забрани да влиза в България. После може да поиска партия „Единна Русия“ да се разграничи от изказването му, което със сигурност ще се отрази и върху неговата кариера – лесно и веднага ще го замести следващият подмазвач в списъка. На руските граждани, собственици на имоти в България, да не се дават никакви привилегии (включително и такива за постоянно пребиваване на основание притежаване на имоти на определена стойност за определен период от време), най-малкото пък да им се дава българско гражданство, освен ако преди това не се откажат от руското. Да се затегне визовият режим за тях. Най-накрая могат да се въведат и специални данъци върху имоти на граждани извън ЕС. Е, това в днешни дни ще удари и по британците, но за „Брекзит“-а са си виновни те.

Изобщо, засега нищо страшно не се е случило и има какво да се направи. Пък и Толстой не е руският народ и не говори от негово име. Да не стане така, че депутатът Толстой да се окаже отлъчен от руския народ (и което е по-страшно – от партията на Путин), както през 1901 именитият му предшественик беше отлъчен от Църквата за прекалено „иновативни“ идеи. Да не робуваме на комплексите си, защото комплексите са демони. Единственото спасение от тях е да живеем със здрав разум в Истината. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.



[1] Между написването на тази статия и публикуването ѝ във в. „Сега“ на 21.09.2016 г-н Толстой успя да поднесе баналното обяснение, че бил се пошегувал.

Tags:

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 158 other followers: