Как ги настигнахме американците или защо социолозите не познават

В самата зора на демокрацията в песента за своите чистачки незабравимият Тодор Колев, Бог да го прости, попита: „Как ще ги стигнем американците, че и задминем? Кога?“. Ето че ги стигнахме и задминахме с цели два дни. Нашите социолози цели два дни преди техните не успяха да познаят кой ще бъде президент на страната. С което и нашите, и техните социолози доказаха, че дейността им силно се е изместила от научната изследователска работа по посока на публичната комуникация и пропагандата.

У нас Радев задмина Цачева и изненада всички, както навремето ги изненада Първанов. В Щатите пък Тръмп изненада всички и хвърли в смут просветения и възпитан либерал, продължаващ да очаква социалната държава.

В Щатите толкова се били уплашили от Тръмп, че побягнали презглава към Канада. А то всъщност няма нищо страшно. У нас все още няма уплашени и емигриращи, защото предстои балотаж. Следователно, все още не знаем от какво ще ни се наложи да се страхуваме (срамуваме) – от Радев или от Цачева. А и не можем да се настроим на базата на прогнози, защото каква е гаранцията, че социолозите няма да сбъркат пак?

Сякаш предчувствах какво ще се случи и проследих внимателно проучванията в последните седмици преди изборите. Нито една агенция не даде преднина на Радев. Всички даваха на Цачева предимство със средно 4-5%. Реших да ги класирам по това доколко се отклоняват от истината след преброяването на бюлетините, независимо с положителен или с отрицателен знак. Дори направих две класации: първата показва с колко не са познали за Радев, а втората – с колко не са познали за Цачева. За Радев най-далеч от истината е „Галъп“. Те направиха два опита със средно отклонение 9,72% крайния резултат. Интересното е, че по отношение на Цачева „Галъп“ е на първо място по точност – отклонение от истината само с 2,26%. Получава се така заради подценяването на Орешарски и Марешки, които и двамата показаха резултати два пъти по-големи от пророкуваните им от „Галъп“ – съответно 6,63% (3,8% според прогнозата) и 11,7% (5,0%).

Най-точна в прогнозата си за Радев беше агенция „Тренд“ с отклонение само 1,44%. След нея се нареждат „Медиана“, „Алфа рисърч“, „Екзакта“, „Сова Харис“, „Маркет линкс“ и на последно място „Галъп“. При прогнозите за Цачева класацията след преброяването е: на първо място „Галъп“ с прогноза най-близо до истината, после „Маркет линкс“, „Алфа рисърч“, „Тренд“, „Екзакта“, „Медиана“ и „Сова Харис“.

По маргиналните сайтове бяха публикувани и „фейк“ прогнози като например тази на „Демографския институт при БАН“, но те не показаха нищо друго, освен че социологията се е превърнала в предпочитан жанр за въздействие върху масите дори и за най-агресивната пропаганда.

Защо социолозите не познават? Нарочно ли го правят или просто толкова си могат? Според мен, извън случаите, когато изкривяват истината нарочно, те не познават, просто защото не са политолози, не са политици (може би с изключение на г-жа Бъчварова) и даже не са политически животни, тоест политически активни граждани. Заприличали са на системни чиновници или пък на професионални трубадури на статуквото. Нямат инстинкт да надушат новите тенденции и да се обърнат към тях, за да ги разгледат. Ето, в Щатите не познаха, че Тръмп ще стане президент, защото много точно регистрираха страховете, но пропуснаха да регистрират надеждите. Може би ги пропуснаха, защото според тях право на надежда имат всякакви причудливи малцинства, но не и белият хетеросексуален човек, който създава принадена стойност, плаща данъци и живее в семейство.

Казаха, че в деня, в който Тръмп спечели, някакъв канадски сайт за имиграция изпушил и се сринал от чудовищния брой американци, желаещи да проучат възможностите за бягство в Канада. Спомням си, че когато пък мина референдума за Брекзит, Гугъл беше изпушил от британци, които питат какво е Европейски съюз. Но да оставим това настрана. От какво се уплашиха хората, от програмата на Тръмп за първите 100 дни? Какво толкова има в нея? Аз не видях и едно неправилно нещо, поне във вида, в който я преразказва Бриджит Дасо от „Франс прес“. Човекът иска да преразгледа големите търговски споразумения, защото всяка регулация унищожава естественото състояние на пазарите, убива конкуренцията, а оттам – растежа и прогреса. Иска да спре милиардите, които се пръскат уж за борба с т. нар. „климатични промени“. Има ли някой, който още не е разбрал, че това е една огромна междудържавна далавера? Ще експулсира имигранти, извършили престъпления в приелата ги страна. Чудесно! Иска да отмени „Обамакеър“ – нормално: средства за социални дейности се преразпределят и харчат, когато първо са спечелени. Ще намали данъците за средната класа и фирмите. Ама това щяло да отвори дефицит! Първо, няма да отвори, ако със същото количество се намалят и публичните разходи и, второ, ако по този начин наистина се постигне ръст от 4% годишно и 25 млн. нови работни места през следващите 10 години – тогава сметката излиза. От какво се плашат? Статистиката показа, че за Тръмп за гласували преобладаващо бели работещи американци, а за Клинтън – изключително цветнокожи, голяма част от които имигранти. Следователно излиза, че латиноси, араби и индийци искат да бягат от Тръмп в Канада? Канада трябва да се замисли.

От какво пък се плашим ние в България? За да направим вестникарския жанр тотален, цитирам един свой коментар във Facebook от онзи ден: „Очевидно България е огледална страна, защото „десните“ се ужасяват от победата на Тръмп, а „левите“ се радват. Това е така, понеже за „десните“ водещ е вегетарианският велосипедизъм, а за „левите“ – великоруският путинизъм“. Това, разбира се е пресилено, защото не всички десни се ужасяват и не всички леви се радват, но тенденцията е налице: ужасяват се онези десни, които развяха знамето с дъгата по гей прайдовете, а се радват онези леви, за които никоя политика няма смисъл, даже е вредна и враждебна, ако над нея не сияе петолъчката на Кремъл. Ако пък има някакъв националстико-прагматичен страх, то е да не би Тръмп толкова да се сдуши с Путин, че в името на други глобални договорки и интереси да го остави отново да разпростре влиянието си върху нас. Не че такава параноя е съвсем лишена от смисъл, но ми се струва, че на този етап е неоснователна. Но пък и да ни „изостави“ Тръмп, какво? Той с нищо не ни е длъжен, той не е Червеният кръст, че да ни спасява от самите нас. Ако отидем при руснаците, ще си отидем сами, доброволно и отговорността няма да е на никого другиго.

Но стига толкова за американските избори, да се върнем у нас. Защо сбъркаха нашите социолози, какво пропуснаха? Страхувам се, че причините на първо място са от бедност и провинциална дребнавост (а може би и некомпетентност, но тя е просто следствие). Те инстинктивно се ослушаха откъде духа вятъра и натъкмиха прогнозите си по интуиция. Всички знаеха, че ще спечели кандидатът на ГЕРБ, независимо кой е той, и през ничия глава не мина допускането, че може да не е така.

Не е страшно да не познаеш точните стойности, но е твърде компрометиращо да сбъркаш класирането.

Подобно на американските си колеги и нашите социолози не отчетоха приглушения тътен от бунта на здравия разум. Докато слушаха популистките крясъци на Тръмп (а тях си ги биваше, признавам), не чуха гласа на нормалните, морални и съзидателни хора. Нормално – този глас никога не е бил твърде шумен. И това е валидно не само за Щатите, а и за целия либерално-капиталистически свят с неговия култ към потребителя и все по-пълното му и всестранно задоволяване.

На този етап здравият разум у нас все още само руши. Победата на Радев (за която се съмнявам, че ще бъде потвърдена на втори тур, но това е друга тема) не е победа за него, нито за БСП, която даже не посмя да го припознае като свой кандидат, а е вътрешно електорално предупреждение за ГЕРБ. Само около половината от техните избиратели при последните парламентарни избори гласуваха сега за Цачева. Това не е само умора, а и реално разочарование – от инерцията, от дългата несменяемост, от закостенялостта и липсата на гъвкавост, но най вече от очевидното нежелание или неспособност да се скъса с #КОЙ?. Това все по-калцирано срастване вече е дразнещо и за гербаджиите.

От 5-6 години упорито се говори за нов политически проект (не го наричат партия, защото всички се съгласиха, че вече ще броят „партия“ за мръсна дума). Така е, има нужда от такъв проект. За това говорят успехите на „извънсистемните“ играчи. Но този проект вече не може да е като досегашните, не може да доизтърква клишета като „волята на народа“, „държавата на гражданите“, „България на българите“, „рестартиране на системата“, „помитане на статуквото“ и т.н. Ако предишните обещаваха 1000 лв. пенсия, следващите „спасители“ вече не могат да обещаят 5000, защото няма да им повярват. Затова новият политически проект трябва да бъде философски различен. Ако досега казваха: „Нека всички хора!…“, той е време да каже: „Нека всеки човек!…“. Разликата изглежда козметична, единствено граматическа, но не е. Човекът е време да спре да се чувства мравка в мравуняка с дълг към колектива, а да погледне на себе си като на безкрайна вселена, в която всичко зависи от неговата свободна воля и от неговия избор. Дългът към колектива да се смени с отговорност към Другия, който също е необятна вселена. Разбира се, това няма да стане бързо и лесно, но пък и Катон е повтарял над 50 години: „Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен“. И не е дочакал да го види…



Tags: , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 155 other followers: