Беше ли разрушен Картаген през 2016

Миналата седмица говорих със стар мой приятел и добър журналист, който каза: „Защо не напишеш нещо за това дали беше разрушен Картаген през тази година? Виж, Европейският съюз се тресе, Англия излиза, в Щатите стават чудеса, антисистемните партии крепнат, у нас се задават поредни предсрочни избори…“. Попита ме това, защото знае, че от пет години почти всеки свой текст завършвам с фразата на Катон Стари „Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен“ – нещо като маниерна запазена марка, израз на префърцунен интелектуален бунт срещу несъвършенствата на политическата система. Тези несъвършенства са много, но две от тях са особено скандални: лъжата и бягството от здравия разум. Бягството от здравия разум прави лъжата необходима. Понякога тя харесва на хората, друг път не им харесва, но винаги води до печални резултати. Рано или късно.

Кой е българският Картаген? Да, в началото това беше безпринципната коалиция между ГЕРБ и „Атака“, но тя отмина, изчезна и се забрави, а Картаген остана непоклатим. Днес, като кажем Картаген, разбираме цялата печална хроника на властта, на бездарието, лакомията и корупцията в институциите, които вместо да обогатяват и усъвършенстват обществото, са се превърнали в убежище на хайдуци.

Най-важното събитие в Картагенската хроника за 2016 бяха президентските избори. По неизвестни причини Бойко Борисов, без никой и нищо да го принуждава, ги превърна във вот на доверие за себе си и го загуби. Принуди ли го някой? Може би. Допусна ли недопустими грешки? Със сигурност. От какво беше всичко: от задкулисие или от простотия?… Все едно. Важното е, че тези събития отприщиха познатата позорна гледка: всички знайни и незнайни мушмуроци се разтърчаха и започнаха да слюноотделят. Според конституцията Президентът започна да връчва мандати за съставяне на кабинет в рамките на това Народно събрание. Социалистите веднага казаха, че няма да приемат, защото в техен интерес е да чакат предсрочни избори – може би смятат, че резултатите на Румен Радев ще се повторят. ГЕРБ също отказаха и това изглежда разумно (дано не се окаже, че само изглежда) – защо им е нов кабинет при тази парламентарна конфигурация, след като вече си имаха нелош. Борисов обаче, дали отново от прибързаност, дали пък от изтънчен садизъм, каза, че ще подкрепи кабинет на патриотите и патриотите изпаднаха в еуфория: веднага се хвърлиха да се жертват в името на стабилността и против „безвремието“, което щяло да настъпи, ако се тръгне към предсрочни избори. Но тъкмо когато бяха най-разпалени, Борисов каза, че няма да ги подкрепи. И патриотите спихнаха. После рече, че ще подкрепи реформаторите и реформаторите на свой ред се превъзбудиха. Оказа се, че те също милеят за стабилността в страната и са готови на саможертва в името на общото благо. И тъкмо успяха да обяснят на обществото как точно ще стане цялата работа, та да се запази някаква гражданска лицеприятност, и – хоп! – г-н Борисов каза, че няма да подкрепи и тях. Само няколко часа по-късно Найден Зеленогорски излезе да каже, че РБ ще върне мандата. А няколко минути след него Лукарски надигна възмутен глас, че това не било съвсем така и че с него никой не се е консултирал. В крайна сметка взеха мандата. Човещинка. Но при Президента изглеждаха още по-разцепени, защото освен отдавна отпадналите ДСБ, вече и ДБГ и НПСД ги нямаше. Сега ще молят Борисов отново да бъде министър-председател. Трагикомична история – нямат електорална подкрепа да влязат в Парламента, а са решили да съставят правителство! Нали се сещате какви и чии политики ще провежда то? Нали се сещате каква „воля на народа“ ще изразява, каква програма ще изпълнява и какви ценности ще изповядва? И тъкмо започнахме да преглъщаме тази ситуация, не щеш ли вчера Борисов каза, че може пък и да снизходи да стане следващият министър-председател с мандат на Реформаторите. Защо ли? За да гарантира налагането на мажоритарната система. Види се, някой го е убедил, че при такава система неговата харизматична личност ще векува във властта. Сега поне знаем от чие име е говорил и в чий интерес е действал онзи Слави Трифонов от телевизията. Ето това е българският Картаген. Той не се руши, а напротив: пристрояват нови квартали към него.

Какво става със световния? Европейският съюз се разтресе след референдума в Англия. За излизане от ЕС гласуваха дори земеделци, които теглят субсидии от европейските фондове. Защо? Най-вече заради мигрантите, които наистина са дразнещи. Забелязвате ли как вече почти никой не ги нарича „бежанци“? Излизането на Англия е показателно. Показателно е за физиономията, която ЕС е добил през последните десетилетия – физиономия на рибоок чиновник, увъртян в директиви и резолюции, който може да е дисциплиниран и скандално високо платен бюрократ, но не е политик, той не се сражава, той ходи на работа. Европейският либерализъм дотам е олевял, че вече прилича на някакъв софт-комунизъм, само че тук диктатурата на пролетариата е заместена от диктатурата на администрацията. Истинските, естествените християнски ценности са изместени от някакви измислици на лицемерна солидарност и толерантност. Вдъхновяващият европейски проект все по-осезателно се превръща в заговор на професионално организирани малцинства, пищящи че ги дискриминират и зинали за права и привилегии.

Подобно е положението и в САЩ и това доведе до „изненадващия“ (аз хич даже не бях изненадан) избор на този ексцентричен президент. Всъщност какво му е ексцентричното? Каквото повикало, такова се обадило. Колкото и да кършат ръце по улиците американските либерали, със сигурност там ще видим завой към здравословна нормалност.

И така, светът след тази отминаваща година вече не е същият. Но той не е същият и след всяка друга отминаваща година. Беше ли разрушен Картаген? Не, не беше. Но освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 147 other followers: