Неделите преди Великден за моите кръщелници


Блудният син

Блудният син


Кръщелници мои, малки и големи! Всеки кръстник, дори най-небрежният и негоден като мен, е длъжен в тези дни да напомни на кръщелниците си, че започваме да се подготвяме за Великден. Тази подготовка започва един месец преди Великия пост, който самият продължава 40 дни до неделята на Възкресението. Заедно с тревожния делничен живот, добре е да знаем как тече и животът в Църквата, защото имаме грижа не само за тялото, но и за душата си. В петте недели преди Великия пост Църквата припомня важни евангелски откъси, чиито поучения настройват и подготвят умовете за приближаващия празник на празниците – Великден. Защото Великден не е само шарени яйца и печено агне, а възсъздаване на най-значимото събитие в човешката история между грехопадението и Страшния съд – Боговъплъщението на Христос, изкупителната кръстна смърт и очистването на човешката природа с надежда за връщане към първоначалното състояние на безсмъртие и богоподобие.

Има огромна по обем литература за Възкресение Христово и богати ресурси в интернет за всички, които се интересуват по-задълбочено. Препоръчвам и на вас да се интересувате, кръщелници, и се надявам да провокирам интереса ви, като предложа съвсем телеграфен списък на всички недели от следващата до Великден (16 април 2017) с оглед на евангелските четения в Църквата.


29 януари 2017 – Неделя на Закхей, опростения грешник; Евангелие от Лука 19:1-10

Когато Исус минавал през Йерихон някой си Закхей много искал да го види и понеже бил нисък, качил се на една смокиня. Исус го видял, и казал, че ще обядва при него. Множеството хора се възмутило, защото Закхей бил горделив грешник, началник на бирниците и не заслужавал такава чест. Господ обаче го почел, верен на обещанието си, че е дошъл не праведници, а грешници да призове към покаяние. Закхей се обърнал (покаял) и спасил душата си. Така и най-големият грешник, и най-големият горделивец и самолюбец с Божията помощ може да се обърне и да наследи Царството Божие. С тази поука поемаме дългия си духовен и интелектуален път към Великден.


5 февруари 2017 – Неделя на Митаря и Фарисея; Евангелие от Лука 18:10-14

Един митар, колега на Закхей от предишната неделя, отишъл в храма. В същото време там имало и един фарисей – той познавал добре Божия закон и спазвал най-малката буквичка в него. Стоял фарисеят по средата на храма и с гръмък глас благодарял на Бога, задето го е направил толкова съвършен и толкова по-добър и праведен от останалите хора. Митарят пък, съзнавайки греховността си, се окайвал в дъното на храма, не смеейки да пристъпи напред, и плахо молел за незаслужена милост. Който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат. В търсенето на общение с Бога, ако допуснем и най-малкото самодоволство от постигнатото, ще унищожим всичко. Да не бъдем като онези хора, които ни гледат надменно и ни броят за грешници (каквито безспорно сме), само защото четат Писанието и ходят на църква повече от нас.


12 февруари 2017 – Неделя на Блудния син; Евангелие от Лука 15:11-32

Това е една дълга история, от която, между другото, би се получил чудесен роман. Тази притча е може би най-тълкуваната от всякакви автори и изследователи. Накратко, Блудният син напуснал дома на баща си и дълго време живял далеч от него, отдаден на светските неща – и хубави, и лоши. Накрая осъзнал, че истинският живот е в дома на отца му, върнал се и всички много се радвали. Много хубав в тази притча е трагичният образ на праведния син, който през цялото време бил до баща си, безпрекословно изпълнявал волята му и се грижел за имота му, пък никой не му се радвал така, както на завърналия се блудник. Бащата го успокоил, че всичко отческо е и негово, а не му се радват така бурно, защото праведният син никога не е бил в бедата и опасността на отпадането. Очевидно бащата е Бог, а блудният син е онзи човек, който доброволно отпада от Бога. Да помним, че когато и да се завърнем, ще бъдем приети с радост. Да не се отчайвам и да не мислим, че е късно за обръщане. Никога не е късно. Това се отнася и за грешниците, и за еретиците.


19 февруари 2017 – Неделя на страшния съд (Месни заговезни); Евангелие от Матей 25:31-46

Господ рисува картината на Страшния съд и показва какви трябва да са човеците, за да наследят Царството Божие и как, ако не са такива, ще отпаднат от него. В навечерието на Великия пост вече се подготвяме за него и по традиция изключваме месото от менюто си, като оставяме млечните продукти. За постите възнамерявам да ви разкажа отделно, кръщелници, но тук е достатъчно да отбележите, че постът е преди всичко всеопрощение и смирение и чак след това въздържание в храненето. И ако се въздържаме, то го правим преди всичко за да обърнем умовете си към духовните неща, а после за да не съблазняваме с лош пример онези, които гледат от нас. Ако през седмиците преди Великден пренастроите ума си, ако изберете да четете книги с висока духовна и нравствена стойност, ако не враждувате помежду си, ако не се ядосвате на другите хора, ако не завиждате, ако се стараете да не сте агресивни и неотстъпчиви, ако не злоупотребявате с шумно веселие – вие вече постите.


26 февруари – Неделя на всеопрощението (Сирни заговезни); Евангелие от Матей 6:14-15

От следващия ден, понеделник започва Великия пост, най-голямото усилие на човешкия стремеж към Бога. В този ден изразяваме духа на целия пост – прошката. Тя, а не съдържанието на дневното меню, е тази, която през идващите дни ще ни направи да живеем както на границата между материалния и духовния свят, така и едновременно и в двата. В Господнята молитва казваме „и остави нашите дългове както ние оставяме на нашите длъжници“, тоест изразяваме вярата, че Бог ще ни съди така и така ще ни прости, както ние си прощаваме един на друг, защото в Неговите очи сме една природа, едно естество и едно човечество. Ако успеем да простим на всички и да изтребим всяко лошо чувство, което ни е останало към някого, значи сме готови да влезем в постите.


Великият пост

През целия Велик пост се повтаря молитвата[1] на св. Ефрем Сириец (а аз, кръщелници, я повтарям през всеки ден от годината) „Господи и Владико на моя живот…“.


5 март 2017 – Първа неделя на великия пост – Тържество на Православието;
Евангелие от Иоан 1:43-51

Предишната събота е св. Теодор Тирон (Тодоровден) – празник, забележителен едва на последно място с конските кушии. Много хора (вкл. и аз) избират Тодоровден да се причастят.

В неделята на Тържеството на Православието се отбелязва възстановяването на почитането на иконите и окончателния край на иконоборската ерес. Това е станало на 19 февруари 843 в първата неделя на Великия пост при императрица Теодора (вдовица на последния император-иконоборец Теофил) и патриарх Методий.

Евангелският откъс в този ден разказва за повикването на първите Христови ученици, за началото на Неговото дело. В първия ден на постите Христос казва и на нас: „Вървете след Мене“ и така ще ни изведе до кулминацията – деня на Възкресението, изкупването на греха и победата над смъртта.


12 март 2017 – Втора неделя на великия пост – св. Григорий Палама;
Евангелие от Марк 2:1-12

Тъй както Томизмът (учението на св. Тома Аквински) е официална философска доктрина на католиците, така официалната доктрина на Православната църква е Паламизмът (учението на св. Григорий Палама). Григорий Палама е един от теоретиците на исихазма (мистично аскетично учение), чийто последовател е и св. Евтимий Търновски, последен патриарх на Второто българско царство.

Евангелското четене разказва за разслабения (парализиран) човек в Капернаум, когото четирима негови приятели, водени от голямата си вяра, донасят при Христос с леглото му. Като не могат да влязат в къщата, спускат го през покрива. Христос го изцерява заради вярата на приятелите му с думите „Прощават ти се греховете!“. Страданията и болестите са резултат от греха, а греховете може да прощава само Бог по силата и чистотата на нашата вяра.


19 март 2017 – Трета неделя на великия пост – Кръстопоклонна;
Евангелие от Марк 8:34-38, 9:1

Разпъването на кръст (изобретено от финикийците и прилагано първоначално в Картаген) се считало за най-жестокото наказание в Рим и на него не били подлагани свободни граждани, а само роби и непоправими престъпници. Осъдените сами носели кръста си до мястото на разпятието. След Христос кръстът се превръща в оръдие на всемирно спасение и именно този факт отбелязваме през третата неделя на Великия пост. Кръстът се изнася и остава на разположение за поклонение през цялата следваща седмица. Добре е човек да намери време да мине през църквата и да му се поклони.

Евангелското четене през този ден припомня как Христос казва на народа и учениците Си, че който иска да се богоуподоби, трябва да се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Го следва. Така и ние ще понесем тежестта на поста през втората му половина и ще следваме Христос до края на живота си, защото „каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“.


26 март 2017 – Четвърта неделя на великия пост – св. Йоан Лествичник;
Евангелие от Марк 9:17-31

Предишния ден е Благовещение и може да се яде риба (за постенето ще ви разкажа отделно, кръщелници).

Св. Йоан Синайски е останал в историята на Църквата, а и на литературата, със своята книга „Лествица“ (Стълба), откъдето и прозвището му Лествичник. Той е бил игумен на монасите от Синайската планина и по молба на друг игумен от съседен манастир създава този списък от наставления за праведен живот, стъпки и дела, които извеждат човека до познание и общение с Бога. „Лествица“ е един от най-съвършените морални кодекси на християнството.

Евангелското четене разказва за бесноватото момче, баща му и как Христос открива на учениците предстоящите Си страдания и кръстната Си смърт. Така и ние си припомняме още веднъж, че в края на поста си ще отбележим и тези събития. Ключови тук са думите на бащата на бесноватото момче: „Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми!“. Дори и най-силната вяра е недостатъчна без Божия помощ, а всичко, което вършим през дните на Великия пост, няма никакъв смисъл без най-силна и чиста вяра.


2 април 2017 – Пета неделя на великия пост – преп. Мария Египетска;
Евангелие от Марк 10:32-45

Св. Мария Египетска е образ на пълното покаяние, към каквото се стремим и ние, особено когато сме близо до края на Великия пост и предвкусваме радостта от празника на празниците – Великден. Развратна и лекомислена в младостта си, Мария от Александрия решила за забава да отиде н пътешествие с поклонници до Йерусалим, където тогава се чествало Въздвижение. Пред църквата получила знамение, осъзнала порочния си живот и избягала в пустинята, където десетки години се отдала на най-строг пост и покаяние. Единственият човек, с когото е общувала през цялото това време, бил старецът Зосима от един от палестинските манастири, пред когото Мария прави своята изповед и така ние научаваме за живота ѝ. Този старец е дал името си на стареца Зосима в „Братя Карамазови“ на Достоевски.

Евангелското четене разказва за мястото, което заемат хората в Царството Божие. На път за Йерусалим Христос отново разказва на дванайсетте (само на тях, народът е останал назад) за това, което Му предстои да изживее и което има да става. Зеведеевите синове Яков и Йоан (впоследствие автор на четвъртото Евангелие и на Апокалипсиса) казват, че искат да седнат от двете страни на Господа в славата Му, когато дойде Царството Божие. Другите ученици пък се възмущават от амбициите им. А Господ им отговаря, че не знаят какво искат. И че най-първи в Царството ще бъдат най-смирените. Смирение ни е нужно и през последната седмица преди Страстната, както и мъдростта да оставяме на Бог да избере какво е най-полезно за нас.


9 април 2017 – Шеста неделя на великия пост – Връбница (Цветница);
Евангелие от Йоан 12:12-18

Господ влиза в Йерусалим, за да се изпълни в цялост делото на Боговъплъщението. Народът го посреща с палмови клонки като цар, за да го предаде само няколко дни по-късно на позорна смърт. През тази неделя в църквата се раздават върбови клонки, които ние носим вкъщи, за да украсим иконите и входната си врата. Разрешава се риба.

С входа на Господ в Йерусалим започва Страстната седмица, но за нея ще си говорим, когато (както се казва) му дойде времето. И тогава ще я разгледаме ден по ден.

Всички споменати по-горе евангелски текстове можете да намерите, кръщелници, в Евангелието и да си ги прочетете, когато имате време и подходящо разположение на духа.



[1] Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. Ей, Господи Царю! Дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков. Амин.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 126 other followers: