Обща теория на гласоподаването

В четвъртък ЦИК официално обяви регистъра на партиите и коалициите, които твърдят, че знаят как да ни оправят и ако на 26 март гласуваме за тях, ще ни покажат. Общо 18 партии и 9 коалиции. Всъщност, партиите са 17, но в списъка няма №13 – може би по същите причини, по които и някои сгради нямат тринайсети етаж.

Ние, простите граждани, не сме социолози, политолози, антрополози, анализатори и синтезатори. Ние не можем да знаем всичко за всички и кой е прав и кой крив, но понеже искаме да направим добър избор, нека поставим нещата на здрава теоретична основа. Нека разгледаме кандидатите, да анализираме техните ценности и цели, да претеглим техните обещания и да преценим дали ще ни оправят, ако ги изберем.

Но преди това дайте да видим защо човек изобщо гласува или пък не гласува.

Защо гласуваме? Защото просто харесваме някого (като бате Серго от „На всеки километър“); защото просто не харесваме опонента му; защото споделяме ценности и идеи (това е за по-умните); заради съсловен интерес (напр. защото сме работодатели); заради личен интерес (защото ще ме назначат началник на пощата); от страх (за работата си и други страхове); от стадно чувство (което си е вид страх дали ще се справиш сам, ако стадото те отхвърли); за пари (когато продаваш гласа си); от простотия (това е съвкупност от мотиви, при които общото е, че изразяват ината и проклетията на гласуващия, дори когато той осъзнава, че гласува против интереса си).

Защо не гласуваме? От отчаяние и маразъм (когато няма за кого); от протест (когато искаш да махнеш или не допуснеш някого до властта); по обективни причини (болест, смърт); от мързел и незаинтересованост (когато си на море и не ти се занимава); отново от простотия. Тези неща ги знаят всички, които се кандидатират и затова го правят.

Така. Нашето нàучно изследване може да продължи с преглед на регистрираните партии и коалиции.

Но преди да ги разгледаме поотделно, нека ги разгледаме общо. Разнообразието е голямо. Колкото повече избор, толкова повече демокрация! Колкото повече коалиции, толкова повече внезапни съчетания – смели, новаторски, шокиращи! Как да не му е интересно да живее на човек, как да не му е мило да участва в политическия процес!

В какво вярват, какво изповядват, за какво ще се борят кандидатите? Мило е, че вярват, изповядват и ще се борят горе-долу за едно и също – световен мир, права и свободи, толерантност, справедливост, икономически растеж, законност, смърт на мафията и корупцията (и от време на време на статуквото), нечувано образование и невиждана култура. За какво говорят всички? За повишаване на пенсиите и заплатите. За какво никой не говори? За намаляване на данъците, таксите и осигуровките, за премахване на топлинното счетоводство и SIM-картите от асансьорите. Всички обединяват нацията и никой на никого не се противопоставя, с изключение на корупцията, мафията и статуквото, на които гневно се противопоставят всички.

Добре. Видяхме какво е общото между кандидатите и вече можем да подходим към нàучното разглеждане на всеки един поотделно. Но преди това ми се иска да се опитаме да ги класифицираме. В какви групи могат да се обособят регистрираните партии и коалиции?

Най-напред са големите. В нашия случай ГЕРБ и БСП. За будното гражданство те са т. нар. „статукво“. Преди „статуквото“ е било и друго, но от 6-7 години е това. Вещи политолози пророкуваха миналото лято, че може да се коалират помежду си, но на мен не ми се вярва.

На второ място идват… и тук ми е трудно да ги нарека: патериците, балансьорите, златните пръсти, парламентарно представените, изнудвачите, номадите… Хайде за удобство да им викаме средните. След срамния разпад на Реформаторите, в този списък останаха Патриотите и ДПС.

На трето място са малките, които представляват някакъв интерес: Марешки (идещ да запълни мястото на Яне Янев и на Бареков), Радан Кънев, Татяна Дончева и може би Христо Иванов, макар че той не успя да се яви със своя организация.

И на четвърто място идват малките, които не представляват никакъв интерес. Тук има такива, които не само ние не сме ги чували, но сигурно не са се чували и те самите.

Ето. Мисля, че най-сетне дойде време да разгледаме кандидатите. Но преди това… Не, преди това няма да правим нищо друго, защото не остана време.

Въпреки че официалният старт на кампанията е чак на 24 февруари, големите вече се сдавиха като питбули. Захапаха се така, сякаш искаха да покажат, че основната схватка е само между тях и нищо друго няма значение (от което средните и малките, разбира се, се вкиснаха). ГЕРБ даде баснословни обещания за благоденствие в конкретни цифри, БСП отговори със залп от бомбастични обещания, но в проценти и тенденции. ГЕРБ казаха, че обещанията на БСП са неизпълними, а пък Бате Серго от „На всеки километър“ отговори, че за пръв път били изпълними, с което призна, че досега са били фишеци за балами.

Всъщност, правилно е, когато разглеждаме големите играчи, да гледаме БСП не като партия, а като член в коалиция, от която този път отпаднаха двете цигански партии, но двете комунистически останаха: „Нова зора“ (която иска закони за конфискация на имущество от приватизация и реституция, за възстановяване на смъртното наказание и за данък богатство при „стръмна скала“) и Комунистическата партия на България (за която ние всички сме подложени на „огромни социални сътресения и непосилен гнет, породени от неистовите гърчове на световния капитал“, живеем в строй, който „носи в утробата си и непрекъснато ражда насилие, терор, проституция и омраза“ и „Бъдещето на всички е комунизма!“). Толкоз за БСП и ГЕРБ. Ако искаме нещо по-различно от „статуквото“, трябва да се огледаме сред останалите кандидати.

Партиите са ясни. Вижте ги в регистъра на ЦИК и се забавлявайте. При тях само ГЕРБ, ДПС и Марешки заслужават внимание. По-любопитни са коалициите, не на последно място и заради това, че сред тях са кандидатите, радващи се на най-голямо медийно внимание.

Реформаторският блок, например, няма нищо общо с това, което познаваме и което е описано на собствения му сайт. Сега се състои от Кунева, Лукарски, Ненчев и БНД на Свинаров, Шулева и Борислав Великов. Отсъства инициаторът и кръстник на РБ – ДСБ, както и партията на Касим Дал е изпаднала някъде по пътя, което лично мен ме поизненада. Изглежда името „Реформаторски блок“ продължава да е същото, макар че процедурно е въпрос на щракване с пръсти отпадналите от първоначалния формат да им забранят да го ползват, ама сега няма време да ви разказвам. Характерното за тази формация е техническото ѝ желание да пребъде във властта на крилете на Бойко Борисов. Това, което ги грози, е синдромът „Кабаиванов“ – тогавашният шеф на СДС побърза да целуне пръстена преди избори и хората си казаха: „че защо да гласуваме за теб, а не директно за Бойко?“.

Радан Кънев от самото начало пък играе опозиция на ГЕРБ, въпреки че на конгреса на ДСБ миналата година малко се олюля. Това е неговата роля и на изборите той ще я играе в коалиция с още двама. Четем, че първият от тях се казва „Съюз за Пловдив“ (?!?), проверяваме: ааа, това е добрата стара Дани Каназирева. Тя винаги си има запазени гласове в Пловдив, които навремето предложи и на Кунева, но Кунева не я направи водач на листата и тя си ги взе обратно. Четем, че вторият е БДО (?!?!?!?!), проверяваме: оказва се някаква формация начело с г-н Господин Тонев, който сам се определя като християндемократ и консерватор, борещ се за социално пазарно стопанство. Дано не се разсърдят, ама не бях ги чувал.

През последните дни най-шумна в медиите е коалицията „Движение Да България“, която се състои от Зелените и от Розовите (ДЕОС). Формално, въпреки че я олицетворява, бившият правосъден министър на Борисов не е в нея, защото не успя да регистрира собствена партия. За съжаление, не знаем каква е политическата платформа на коалицията, извън, разбира се, програмите на съставляващите я партии за световен мир, любов, толерантност, грижа за природата, любезност и т.н.

После идват коалициите на ДОСТ (Опааа! Ето го Касим Дал къде бил отишъл!), Коалицията на недоволнините, състояща се от Лупи и някакъв ХСС, който обаче не е баварският, а на г-н Гриша Господинов (художник). От името на това ХСС се яви и Жорж Ганчев за президент. Тук са и АБВ-21, Патриотите (те се държат учудващо спокойно и адекватно), Коалиция „КОЙ“ (не ме карайте да я описвам!) и, разбира се, спомената вече БСП с присъдружните ѝ комунисти.

Такава е картинката. Сега ние, простите граждани, трябва да решим за кого да гласуваме. Какви са изводите от нашето нàучно изследване? Изводите са, че очевидно в областта на политиката има да се прави само едно нещо и всички знаят кое е то – голям икономически растеж, благосъстояние, бейби-бум, работни места, щедра социална политика, цветя и рози. По въпроса кое е добро за Рòдината няма разногласия. Тоест интригата не е КАКВО да се прави, а КОЙ да го прави (ако искате може и #КОЙ? да го прави). Каква, следователно, е поуката? Гласувайте за онзи, който според вас умее да прави най-добре онова, което има да се прави. Тоест, не избирайте идеологически, естетически или емоционално, а избирайте технически.

Държавата е автобус, който пътува от точка А до точка Б. Няма къде другаде да иде. Назначете за шофьор онзи, който няма да източи цялата нафта и няма да обърне автобуса в канавката. И гледайте да не е такъв, който ще кара автобуса в лявата лента, тоест в насрещното движение. Или пък просто гласувайте за онзи, който ще ви направи началник на пощата. Засега №13 в списъка на ЦИК е свободен. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tags: , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 124 other followers: