Какво се случи с дясното?

Има хора, които си мислят, че съм някакъв специалист по дясното. Всъщност, не съм специалист по нищо – само от време на време ме карат да пиша в различни медии и аз нямам воля да откажа. Като сега.

Какво се случи с дясното на изборите в неделя? Абсолютно нищо. То си е там, където винаги си е било. Десните избиратели са си същите, както и десните идеи. Динамика има само сред онези, които претендират да ги представляват. Появиха се даже нови термини: „градска десница“ и „селска десница“, за да опишат от една страна всички нови формации с амбиции за парламента и от друга страна – ГЕРБ. Добре, нека това да е десницата. Да оставим настрана ГЕРБ, защото разбрахме, че те са „селска десница“, доколкото изобщо са някаква десница. Да видим какво се случи с истинската, автентичната, градската десница, в крайна сметка с моята десница, за която съм гласувал от 1989 насам.

Когато говорят за нея, професионалните коментатори разбират ДаБГ, НР и РБ. Аз все още не мога да разбера защо броят ДаБГ за нещо дясно, при положение че самите те се чувстват по-скоро леви. Може би затова, че Христо Иванов беше министър на Бойко Борисов, макар да се разбрахме вече, че Бойко Борисов не е десен. Или пък защото ДаБГ е партия на протестиращи (за мен това е оксиморон), възроптали първоначално против Орешарски, който е ляв, макар да води кариерата си от СДС. Всъщност, ДаБГ даже не е и партия, защото не успяха да се регистрират, смачка ги същата тази система, от която искаха да ни спасяват. Това е коалиция между Зелените и Розовите (ДЕОС), а в такава коалиция за мен няма нищо дясно. И с цялата си безидейност и неадекватност по време на кампанията ДаБГ го доказа. Сега, след провала си, продължават да се хвалят, че били много популярни сред високообразованите граждани. Но „жълтопаветниците“ биват два вида: такива, които са родени на жълтите павета в домовете на прадядовците си, и онакива, които само се изявяват на жълтите павета. Е, за първите не съм сигурен, че се познаха в ДаБГ.

Да видим Реформаторския блок. Зад това име доскоро стоеше едно симпатично, макар и компромисно обединение, което успя не само да влезе в предишния парламент, но и да вземе сериозно участие в управлението. Както се казва: съединението прави силата. Само че този Кубратов принцип не просъществува дълго сред реформаторите. Днес партията на Касим Дал е в ДОСТ при Местан, а ДСБ се оттеглиха в самостоятелен проект и само отделни отломки от тях в лицето на Петър Москов останаха с надеждата за нови министерски мандати.

Бил ли е изобщо някога РБ десен със своите земеделци, със специфичните избиратели на Касим Дал и ДБГ на Кунева и Вълчев? Това ще кажат професионалистите. С вокално-инструментална група „Хиподил“ обаче със сигурност не е. Блокът пропусна да се създаде като организация с единна структура и лидерство, още докато беше на върха на славата си и затова се разпадна. Дори се чудя как Радан Кънев и Корман Исмаилов изобщо позволиха на останките да използват името „Реформаторски блок“.

Остана Нова Република, иженарицаемият „Проект на Радан Кънев“, който след оставката на Христо Иванов на няколко пъти а-ха да се случи, ама все не му достигаше кураж. В него влязоха с имената си както кандидатът за президент Трайчо Трайков, така и активните и успешни депутати Мартин Димитров и Петър Славов. За съжаление, жестоката аритметика ги принуди да се обърнат към патерици като Дани Каназирева, която след като не успя да договори пловдивските си гласове с Меглена Кунева, ги поведе към новия проект, както и към слабо известната формация на Господин Тонев – БДО, която по време на цялата кампания разсмиваше десния избирател с идеите си за „социална пазарна икономика“ (друг оксиморон след „партия на протестиращите“).

Ето такава се показа на последните избори старата, автентична, истинска, градска десница и като такава беше оценена от избирателите. Ето това се случи с дясното и ето защо се случи това, което му се случи.

Приключи ли животът на тези партии, свърши ли политическата кариера на лидерите им? Не, не мисля, макар че има професионални коментатори, които твърдят, че ако след тези избори последва пълен парламентарен мандат, то „автентичната“ десница е мъртвец, обречен на забрава.

Но именно защото избирателят е късопаметен и бързо забравя, при следващите избори този вид десница отново ще има шанс, стига да прояви добронамереността и интелигентността да се обедини – нещо, което ние, бившите нейни избиратели, поискахме на тези избори в прав текст от нея, но не бяхме чути. Мисля, че надежда винаги и за всички ще има. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 127 other followers: