Пролетни размисли за образа, подобието и вечния живот

Когато наближи голям празник, медиите услужливо ни напомнят как е прието да се държим, за да останем верни на традицията и да опазим българщинàта. Така на Тодоров се яздят коне. Никулден пък е известен с това, че се яде риба и медиите се грижат да ни държат в течение за цената на шарана и да честитят професионалния празник на моряците и на банкерите. Когато наближи Коледа, идва време да се ходи на мол и в Гърция. Пак тогава се появява и едноименният старец с бутилка кока-кола в ръка, който оставя подаръци под елхата или в специални големи чорапи, както е при по-модерните семейства. Що се отнася до Цветница, това е „един от най-обичаните и весели празници през пролетта“, който „по традиция всяка година се пада в неделя“ и на който ние пазим българщинàта, като си спомняме с умиление как нашите баби на село са хвърляли венчетата си в реката.

Такава е медийната картина и за другите църковни празници. Слава Богу, че винаги е имало много хора, които ходят на църква и знаят, че св. Теодор Тирон не е коняр или жокей, а мъченик от гоненията, който 50 години след смъртта си по чудодеен начин спасява християните в Константинопол от коварството на император Юлиан Апостат; св. Николай Мирликийски е епископ от времето на император Константин Велики, участвал дейно в Първия Вселенски събор и в написването на християнския Символ верую. Прославил се е с чудеса, сред които укротяване на морето и възкресяване на загинал моряк (откъдето е покровител на моряците), както и с мъдростта и съчувствието си, когато е хвърлял скришом торби с пари на разорения богаташ, за да спаси семейството му от опозоряване и да му помогне отново да стъпи на крака (оттук пък е покровител на банкерите, а също така и Дядо Коледа, който идва тайно нощем с чувала). Да, дълбоко в себе си Дядо Коледа е св. Никола, удостоен от Църквата с ежеседмична богослужебна почит (четвъртък) – единственият човек, удостоен с такава чест освен св. Йоан Кръстител (вторник).

Слава Богу, че много хора ходят на църква и знаят, че Цветница е ден не само за кумичене. Тя е преди всичко Вход Господен, шестата, последна неделя на Великия пост, която ни въвежда в Страстната седмица, за да извървим ден по ден и час по час пътя на Боговъплъщението към кръстната смърт, Възкресението и пресътворяването на света.

За съжаление, образът на Великден, който създават средствата за масова информация, също е повърхностен и изопачен. Всяка година през Страстната седмица с истинска журналистическа страст ни осведомяват как се движат цените на агнешкото, ще има ли или няма да има достатъчно плешки и бутове, кога се боядисват яйцата и как се месят козунаците в различните етнографски краища на страната. А в неделя хищно се нахвърляме върху трапезата, сякаш наистина сме постили цели 40 дни. Слава Богу, че винаги е имало много хора, които ходят на църква и знаят какво е Великден. Знаят не само какво честваме и отбелязваме, а какво действително се случва на този ден. Защото в света има събития, които се случват извън времето във вечността. Между другото, още древните са различавали два вида време: хронос и кайрос. Кайросът са специални съдбовни моменти и всичко, което се случва в тях, се случва извън обикновеното време: „…иде час и дошъл е вече…“ – казва Христос (Йоан 4:23), имайки предвид точно това по-особено време. В него се случва и Възкресението.

Какво всъщност отбелязваме, какво се случва на Великден? Празникът Възкресение Христово е празник на всички празници, той е в центъра на църковния календар и към него е устремено всичко останало през годината. Христовото Възкресение прави възможно осмислянето на човешкия живот в прекия смисъл на думата, като придаване и постигане на смисъл. Човекът е пресечната точка между доброто и злото, те и двете пребивават в него. Ангелите могат да бъдат само добри, демоните могат да бъдат само зли. Ангелите и демоните нямат нашата свободна воля и нашата възможност за избор, с която ние разполагаме докато сме в плът на този свят. Целта на земния ни живот е човекът да се уподоби на Бога, да постигне смисъла на съществуването си, който е да бъде образ и подобие Божие (след грехопадението е само образ) и като подобие да овенчае Творението. Но човекът не може сам, без външна помощ да постигне целта и смисъла си, защото злото в него (грехът) е прекалено силно, прекалено дълбоко и прекалено отдавна се е вкоренило в природата му. Нужна е друга Сила, която да му се противопостави и тази Сила е Бог. И Бог решава проблема с божествена гениалност. Въплъщава се.

Раждайки се в плът, Бог Слово в Своето единствено лице събира две съвършени природи – божествената и човешката. Исус Христос е едновременно 100% човек и 100% Бог (Халкидонския догмат[1]) – факт, трудно смилаем за триизмерни същества като нас. По човечество Бог е като всички хора, с изключение на злото (първородния грях), тоест божествената природа очиства човешката и по-точно: прави възможно човешката природа да се очисти от злото сама при Божия помощ, защото очистването е постижимо и има някаква стойност, само ако стане чрез осъзнати и целенасочени усилия на свободната воля. Ако го получим даром или пък насила, то няма да сме повече от едни добри автомати, които нямат никаква заслуга за това, което са.

Нужно е Бог да умре, за да победи смъртта. Нужно е да възкръсне, за да пресътвори света и човека. Затова възкръсналият Христос е Вторият Адам[2] – глава и родоначалник на новото човечество, което се състои от всички, приели кръщение в Него.

Ето това е Великден. Така трябва да бъде мислен и изживяван. А яйцата, агнето и козунакът са подробности от пейзажа. Разбира се, важни подробности. Те също имат своето дълбоко символно значение. Агнето е жертвата, която още Авел принесе на Бог и Бог я прие. То е жертвата, която Авраам принесе вместо да принесе сина си Исаак, символ на готовността му да пожертва най-скъпото на света в името на всичко, което е отвъд и свръх света. Агнето е пасхалното спасение – „пасех“ означава подминаване, в Египет ангелът на смъртта подминава онези домове, чиито врати са белязани с кръвта на жертвеното агне и това поставя началото на празника Пасха. Най-накрая Христос е Божият Агнец, който се дава жертва от любов към човеците за тяхно спасение.

Козунакът е просто хляб, приготвен по по-празнична и вече не постна рецепта. Той символизира хляба, разчупен и раздаден на учениците от Господ по време на Тайната вечеря или иначе казано: тялото Христово.

Яйцето е стар символ да възраждащия се живот. Именно яйце е подарила Мария Магдалена на Тиберий, за да му благовести възкресението на Христос. Императорът казал, че да възкръсне мъртъв човек е толкова невъзможно, колкото това яйце сега от само себе си да стане червено. И то станало. По този начин както козунакът символизира тялото, така червените яйца символизират животворящата кръв на Христос и когато днес подаряваме на някого яйце, все едно му казваме „Христос воскресе!“. Но това са само символи. В истинска плът и кръв се претворяват хлябът и виното по време на литургията и с тях се причастяваме за опрощаване на греховете и за вечен живот. Както Великден е в центъра на целия църковен календар, така причастието е центърът на целия богослужебен живот. Затова едното се изобразява по време на другото, макар и символично чрез козунака и яйцата. По този начин ние изповядваме, че сме готови за осмия ден, както една седмица по-рано на Вход Господен (Цветница) с върбовата клонка изповядахме Христос като Цар и Бог.

Ето затова Великден е най-радостният празник. Ние се радваме, защото чрез акта на Боговъплъщението, Възкресението и Възнесението се връщаме към първоначалния си образ, нарушен от нахлуването на злото в света, и изпълняваме замисъла, с който сме създадени – да бъдем безсмъртни и безстрастни същества, по благодат подобни на Бога, да бъдем божествена връзка между Твореца и неговото Творение.

Който не празнува всичко това, сигурно празнува пролетта, възраждането на живота, радостта от слънчевите лъчи, обичта и добротата между хората или просто се радва на четирите почивни дни през които се яде агне, пие се червено вино и се чукаме с яйца за здраве, за късмет, за берекет и за каквото още се сетим. И това е чудесно, всички тези поводи за празнуване помагат на любовта между човеците да разцъфти. Сигурно мнозина празнуват и от почит към традициите, което пък е още по-похвално. Още големите консерватори са споделяли убеждението, че фолклорът е по-надежден източник на истина и мъдрост отколкото историята, защото историята е личностно осъзнат (и съответно целенасочено интерпретиран) разказ, докато преданието, традицията е безпристрастен житейски опит в най-чист вид.

И все пак Великден е мистичен, трансцедентен празник. Блажени Августин Ипонийски казва, че „религия“ означава повторна връзка (re-ligare) и не просто възстановяване на изгубената връзка с отвъдното, а връзка с Бог. И не просто връзка с кой да е бог от пъстрия световен пантеон, а връзка със св. Троица – Отец, Син и Дух Свети. „Ти, Боже, си ни създал със стремеж към Теб, и нашето сърце е неспокойно, докато не се успокои в Теб!“ – казва още Блаженият Августин. Тази връзка и този стремеж най-ясно се виждат на Великден.

Днес е Велики петък и човешкото естество на Бог приема смъртта, за да я победи божественото Му естество. Утре е Велика събота, Бог ще слезе в ада, за да съкруши неговите двери и да освободи от века починалите праведници, включително Адам, включително и Ева, чиято ръка никога повече няма да посегне към забранения плод и да ни причини всичко това, което сме свикнали да наричаме „човешка история“. Да прекараме деня в кротко мълчание и поне днес да не мислим за онова, което ни разделя, а за това, което ни обединява. И така да дочакаме камбанния звън, който ще възвести новото начало за света.




[1] „Следвайки светите отци, всички съгласно учим да бъде изповядван един и същият Син, Господ наш Иисус Христос, съвършен по отношение на Божествената Си природа и съвършен по отношение на човешката Си природа, истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло, единосъщен на Отца по Божествена природа и единосъщен нам по човешка природа, във всичко подобен на нас, освен в греха, роден преди всички векове от Отца по Божествена природа, а в последните дни, заради нас и заради нашето спасение, (роден) от Дева Мария Богородица по човешка природа, един и същият Христос, Син, Господ, Единороден, познаван в две естества неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно, не на две лица разсичан или разделян, но един и същият Син и Единороден, Бог Слово, Господ Иисус Христос“.

[2] Съгласно богословието на св. Максим Изповедник

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 129 other followers: