Не ругайте кабинета, той е ваш!

Обявяването на състава на ново правителство е толкова важно събитие, че засенчва всичко останало и ние, простите граждани, не можем да не вземем отношение по него, колкото и да не ни интересува на пръв поглед.

Но сме объркани, защото не разбираме какво точно вълнува умовете и съвестите на вещите анализатори по медии и социални мрежи – дали персоналният състав на кабинета, сиреч личностите на министрите, дали фактът, че Борисов за трети път печели избори и сформира правителство, или пък съставът на коалицията и коалиционното споразумение. Очевидно, щом коментарите са по повод обявяването на състава, е първото, макар че според мен то не е толкова важно колкото второто или дори колкото третото.

В сряда научихме имената на новите министри и сякаш Борисов дойде на власт точно в този миг, а не повече от месец по-рано, когато спечели изборите. Имаше шокирани, имаше скандализирани, имаше гневни, имаше и възмутени. Всъщност, според моето скромно мнение, дали министър на икономиката ще е Иван Петров или Петър Иванов, няма абсолютно никакво значение за политиката на правителството. Политиката ще бъде една и съща, дори в министерските кресла да седнат ескимоси. Тя отдавна се определя другаде, а не в Министерски съвет, и от други хора, а не от министрите. Отдавна министрите са се превърнали от политици в чиновници, касиери и бушони, даже когато и лидери на политически сили се решат да заемат тази длъжност. Та затова съм леко озадачен от вълнението при обявяването на кабинета. Друг е въпросът кой доколко е пригоден да заема министерски пост, но това все още не се обсъжда.

Осъзнавам, че не изглеждам като буден гражданин, защото не съм апокалиптично настроен при вида на новото правителство. Нали знаете: за истинския гражданин при всяко движение на властта светът свършва, свободата загива, мафията влиза в домовете, корупцията потича от чешмата и кръглата сянка на Делян Пеевски скрива слънцето. Днес, за да минеш за морален, трябва денонощно да ругаеш властта и да отвоюваш държавата от мафията, за да я върнеш на гражданите.

Откъде идват опасенията, в какво обвиняват в аванс новите министри?

Общото при всички развълнувани е, че останали в някакъв вид опозиция, усещат, че е твърде вероятно правителството да изкара пълен мандат, и от това им става кофти. Естествено, най-огорчени са реформаторите. Те усетиха неумолимостта, с която се върти палачинката, и сега, също като братчетата на Гаврош, подсмърчат от външната страна на лъскавата витрина и гледат патриотите, настанени в креслата, в които те, реформаторите, се кипреха, между другото, също толкова незаслужено, през предишния мандат. Те са даже по-зле, защото патриотите в предишния парламент ги имаше, а тях в сегашния ги няма. Защото са големи тарикати. Сега критикуват от високи принципни позиции, забравяйки, че кабинетът кадрово е почти същият като онзи, в който те участваха с радост и желание.

БСП и ДПС също вещаят мрачно бъдеще, което при тях е обяснимо, защото ги няма на софрата. Социалистите заемат най-баналната опозиционна поза: „Вижте се, бе! Ако ние бяхме на ваше място, ехеее…“. Мъчат се да ни убедят, че ако правителството беше тяхно, нямаше да се препъва о реалностите, а веднага щеше да излее върху главите на пенсионерите меда и маслото, които зли сили държат заключени в мазето на Министерски съвет.

ДПС пък изтупаха от нафталина и отново развяха тезата за уникалния български етнически модел (аферим на Доган, че го създаде!), който е крехък и много трябва да внимаваме, защото лесно можем да го изгубим от лекомислие (камъни в градината на патриотите). Сиреч, заплашват ни с етническо напрежение и конфликти, ако не останат доволни и сити от порциите, които им се паднат от властта.

Иначе, като изключим пряко засегнатите настоящи и бивши парламентарни сили, новото правителство се прие от публиката сравнително спокойно и позитивно. Спорадичните гласове, които се издигнаха в атака срещу него, отправиха в общи линии следните обвинения:

1. Правителството нямало да е реформаторско, както личало от министрите в него. Това щяло да бъде правителство, което се стреми към стабилност, а не към реформи. Стабилността по принцип не била лошо нещо, но понеже нашата държава се намира в катастрофално състояние и е направо чудно как още не сме измрели от глад и екзотични болести, то в случая стабилността се равнявала на застой. Тоест, правителството е блатно и ретроградно.

Чакайте сега. Какви точно реформи си представяте, че трябва да се случат? Национализация? Булекзит? Това са реформи. Вдигането на пенсиите не е реформа. То е просто резултат от разумно управление, каквото са длъжни да осигуряват всички, спечелили парламентарни избори. И стабилността изобщо не е застой. Стабилността е осигуряване на условия за дългосрочно устойчиво развитие. Стига сме се държали като революционери!

Пък и самият факт, че всички определят правителството като по-дясно от друг път, едва ли не опасно крайно дясно, вече съдържа очакване за някаква промяна. Но пак казвам: това не зависи от волята на конкретните личности в състава на кабинета. Те следват разписани политики и изпълняват решения. Затова правителството се нарича „изпълнителна власт“.

2. Нямало да бъде демократично, дори щяло да е катастрофично антидемократично до вакханаличност, което си личало от идеологията на министрите. Интересно, ако Борисов не беше сложил тези, а други някакви министри, имаше ли шанс правителството да е по-демократично и цивилизовано? Разбира се! Ако беше казал: „Бай еди-кой-си там, дето се пенявиш в еуфория, я ела да ми станеш един министър!“, то това би било едно съвсем хубаво и достойно за похвала правителство, отговарящо на всички демократични и либерални стандарти. Извън кръга на шегата, ако парламентът е избран демократично, ако никой не е оспорил резултатите от изборите, ако са спазени процедурите по избор на правителство и ако това правителство изразява желанието на мнозинството, то условието за демократичност е изпълнено. Сега, ако някой за пореден път е изпаднал зад борда, при положение че е имал някакви други представи за собствената си реализация, това си е негов проблем.

3. Щяло да е прекалено „консервативно“ според мнението на специално подбрани от Дойче веле вестници. Така социално-либералният Зюддойче цайтунг отбелязва, че в българското правителство са влезли расисти и националисти (спокойно, нашите националисти са преди всичко конформисти, няма да изненадат никого) и че Борисов отказвал да се коалира с БСП или ДПС (браво, Борисов!), та затова прибягнал до патриотите. Горе-долу същото казва и вестникът на пенсионерите в бившата ГДР Нойес Дойчланд, като нарича Бойко Борисов „дълготраен консерватор“, който се ръководел от принципа „България над всичко“ (още веднъж – браво, Борисов!) и отдавна не се свенял да експериментира в политиката. Демек, коалицията с патриотите е пореден експеримент. Всичко това е много хубаво, само ми е чудно как нашата либерална десница, пък и „автентична“ такава, се втурна да цитира и разпространява точно тези два вестника. Но, тяхна си работа – те отдавна не докосват нито дясното предсърдие, нито дясната камера на моето сърце.

Аз не виждам какво лошо и какво страшно има в това едно управление да е консервативно. Напротив, ако наистина успее да бъде такова, ако се противопостави на лигавия зелен постинтернационализъм, ако защити реда и сигурността на българите в собствената им държава и ако се застъпи за Църквата срещу безпрецедентните хули, на които е подложена, аз ще се почувствам представен във властта. Друг е въпросът, че съществува опасността и този път да изживеем разочарование. Ето, аз не забравям как в изблик на позитивизъм побързах да похваля служебното правителство на Герджиков в момента на неговото оповестяване. То пък се нареди сред най-слабите и позорни правителства в желанието си да обслужи няколкото седмици слава на една иначе изгубила изборите политическа сила – БСП. Не забравям и как хранехме надежда по отношение на реформаторските министри в кабинета Борисов 2, а те, освен да дадат воля на грандоманията си, да компрометират РБ като надежден коалиционен партньор и накрая да се скарат помежду си, така че да изпаднат от Парламента, комай друго не направиха. Така че, ако дойде време, когато и сегашното правителство ни разочарова, не бива да се учудваме, защото то е правителство като правителство, нищо повече. Всяко едно правителство върши три главни неща: 1. Управлява процеси, решава задачи, движи администрацията, гледа държавата да работи; 2. Провежда политики, тоест взима решения, подчинени на определени възгледи и чиито резултати са разположени в по-далечното бъдеще; 3. Краде, тоест облагодетелства близки до себе си политически и икономически кръгове поради по-особеното място, което заема по отношение на управлението на държавния бюджет. Винаги всичко това накуп, никога само едно или две от тях. Ако се провали в някоя от първите две точки или пък прекали в третата, тогава казваме, че управлението е неуспешно. Но докато поредното правителство не се оцапа грубо (ако изобщо се оцапа), нека се радваме, че си имаме държава, че си имаме правителство, а не да припяваме до изнемога, че „не сме народ, а мърша“ и че всички са маскари. Така и така живеем в Картаген, поне да направим престоя си тук достоен, докато не дойде времето, когато Картаген ще бъде разрушен.


Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 126 other followers: