За буквите и Пю

Омръзна ми всяка година по това време да говорим едно и също – че делото на „нашите солунски братя“ Кирил и Методий не е славянофилски порив, че то е проправославен и проконстантинополски акт, политически и духовен проект във времена, когато Изтокът и Западът, всеки притесняван от своите си врагове, поставящи съществуването му под съмнение, са се хванали за гушите заради онази пуста думичка filioque, но всъщност се надпреварват да разпростират влиянието си над новите монархии, едните от позициите на цезаропапизма, другите – на папоцезаризма. Наистина ми омръзна. Затова ще разгледам само новината за едно проучване на американския изследователски център Пю от миналата година, което ни се предложи в средата на миналата седмица.

За тези, които не знаят, Пю е авторитетен източник на публикации за медиите. У нас е познат с изследванията си, които твърдят, че Brexit се разпространява из цяла Европа и съществуването на Европейския съюз е под въпрос, че Бойко Борисов е най-подкрепяният европейски лидер, че над половината българи искат силна Русия (което, слава Богу, все още не значи, че я филят), а за 1/3 Сталин е положителна личност, че хората се притесняват от свръхчовешките технологии, които обещават да увеличат силата и интелигентността на човек чрез редактиране на неговите гени, имплантирането на чипове в човешкия мозък или подобряване на човешката кръв и че преди края на века ислямът ще стане преобладаващата религия в света. Разбира се, познат е и с други подобни изследвания.

Едно от тях сочи, че обществата в Централна и Източна Европа и особено православните са консервативни и нетолерантни. Аз не знам (всъщност знам, ама такава е думата) защо трябва да се внушава, че тези две качества са отрицателни– консерватизмът е просто придържане към нещо проверено, а толерантността дали е добра или лоша зависи единствено от това към какво я проявяваш: към невинни детски грешки е добра, към корупцията, например, не е добра. Но това е тема на друг разговор.

Православните според Пю считали, че хомосексуализмът е морално осъдителен, че еднополовите бракове са неприемливи, че абортът е престъпление и че жените трябва да раждат и да отглеждат деца. Тоест, следва да разбираме, че хомосексуализмът, еднополовите бракове и абортите са нещо хубаво, а майчинството е нещо лошо, обаче има едни брадати и космати дървеняци (православните), които упорито отказват да споделят това мнение. Така те, православните, естествено се демаскират като примитивни и ретроградни, като враждебни на съвременната либерална цивилизация.

Именно думата „цивилизация“ е ключова тук. Разделението започва от времената на Кирил и Методий. Цивилизованият свят (Римската империя) е разделен на две. От изток го притиска ислямът, а от запад – викингите, размножили се прекомерно поради благоприятни климатични условия и търсещи нови обиталища за себе си. И двата натиска донякъде успяват. Норманите се настаняват в цяла Западна Европа до Сицилия, включително и на Британските острови, а ислямът превзема Константинопол – трагедия, раните от която зеят неизлекувани и до днес. Норманите обаче стават християни, докато османците – не. Това е още една трагедия. Ако и османците бяха станали християни, щяха постепенно да се претопят и днес вероятно западноевропейците щяха да кандидатстват с проекти за финансиране пред европейските фондове в Константинопол. Но не би. През 15 век православието губи политически позиции в Гърция, България, Сърбия и княжествата Влашко и Молдова и продължава да се развива главно в Русия. Това по-късно дава основание на руските императори да провъзгласят монархията си за Трети Рим, след като Константинопол е бил вторият.

Днес Русия продължава да се изживява като Трети Рим, като съхранена Византия с цялото имперско самочувствие и с всички имперски претенции от това. Даже на знамето си сложиха византийския двуглав орел (не че нямат легитимни хералдически основания за това). Така че от определена гледна точка картинката не се е променила много в сравнение с времената на Карл Велики.

Особено след провала на марксистко-ленинската доктрина, най-естествената имперска идеология на Русия остава православието. Между него и останалия християнски свят все още зее пропастта, отворена от Великата схизма през 1054. Изтокът е православен, Западът е някакъв друг. Точка. Това ги прави неизлечимо различни и дава основание на мислители като Самюел Хънтингтън да разглеждат европейската християнска цивилизация като две цивилизации – Западна с държава-ядро Съединените щати и Източна с държава-ядро Русия.

На руската пропаганда трябва да се противопостави друга пропаганда. Руската пропаганда инструментализира православието, тя е православна по своите акценти. При това положение, пропагандата, която ѝ се противопоставя следва да е антиправославна. Тъжно, но неизбежно. Част от тази пропаганда е и самият Хънтингтън, който обособява православието в отделна цивилизация. Част от тази пропаганда са и изследователските центрове като Пю, които деликатно рисуват мракобесния образ на православния човек.

Християнската цивилизация е една. Църковните спорове, догматичните и канонични различия са си нейна вътрешна работа. Ако има някакви политически спорове между държавите, то Църквата не бива да се превръща в техен заложник. Да използваш Църквата за национална политика е етнофилетизъм, което уж е заклеймено като ерес, но винаги се е правило и за съжаление ще продължава да се прави, защото дори и в най-прагматичните общества хората се нуждаят от идеи. Иначе казано, човек е не само телесно, но и духовно същество. И в нашия грешен свят телесността поробва духовността да ѝ служи.

Силата и целостта на едната християнска цивилизация е била болезнена тема и през 9 век. Убеден в правотата на православната доктрина, патриарх Фотий предприема политически и дипломатически мерки да ограничи последиците от прекомерното политизиране на Римската катедра. Част от тези мерки е канонизирането на езика на огромни маси европейци, които не разбират нито латински, нито гръцки, за да участват пълноценно в богослужението и по този начин да бъдат християни същностно, а не само формално. Това е необходимо на едната европейска цивилизация, за да устои както на пълчищата от север, така и на ордите от изток. Осъществяването на тези мерки патриарх Фотий възлага на Кирил и Методий. Така че: върви, народе възродени, но не забравяй, че Картаген трябва да бъде разрушен!

 

Илюстрация: Превземането и плячкосването на Константинопол от венецианците по време на Четвъртия кръстоносен поход 1204.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 127 other followers: