Носете си носиите, абитуриенти!

Помня с какъв трепет ние, простите граждани, в годините преди падането на Берлинската стена слушахме Дойче веле. Тогава радиото защитаваше истината и нормалността от деформиращата комунистическа пропаганда. Днес германската държавна медия се занимава с носиите на българските абитуриенти.

Чрез статия на Ивайло Дичев и чрез прочувствено видео обръщение на Александър Андреев към Ангел Джамбазки DW застана на космополитни и интелигентно-просветителски позиции (тя от доста време не ги е и напускала), от които осъди проявите на патриотизъм и национализъм у младежта, изразени чрез демонстриране на национални символи, в т.ч. знамена, портрети на възрожденци даже носии. Какво толкова видя DW в носиите на абитуриентите?

Видя първо отказ от модерност. Отказвали се били от модерност и се връщали на село да пасат патки. Било странно, че в момент, в който трябвало да гледат напред към университета, те се обръщали назад. Чакайте сега, дори да е така, а то не е, кога модата (модерността) стана неоспорима добродетел? Модата е глупаво перчене и надцакване, демонстрация на несъществуващо превъзходство. Ето, днес е модерно, ако си абитуриент, да ходиш на бал с носия. Следователно, децата са си съвсем модерни и не изневеряват на „модерността“ (за голямо тяхно и наше съжаление), какво толкова се тревожи DW? По-лошото е, че модата по дълбоката си същност е отрицание. Обаче на какво, на старото, на демодето? Нима всичко старо и демодирано е лошо и трябва да бъде отричано, да се отхвърля с присмех? Очевидно според жреците на модерността и пансветовната цивилизация – да. И история, и традиция, и предание – всичко това не се вписва в „модерността“.

Фолклорът бил локално явление, а нацията била нещо модерно и да се обозначава с фолклорни знаци било даже обидно. Да, от гледна точка на историята нацията е нещо съвсем модерно, защото понятието за нея е на около 200 години. Спорно е какво е донесло на човечеството разделянето му на нации, но е сигурно, че и нацията също като фолклора е съвсем „локално явление“, защото се дефинира преди всичко чрез територия. А че било обида нациите да се обозначава с фолклорни знаци – абсолютно всички го правят. Абсолютно всички. И французите с баретите, и холандците със сабото, и шотландците с килтовете, и тиролците с късите гащи, и баварците с ловджийските шапки, и испанците, и унгарците, чехите, поляците – всички. Така че от уважение към DW нека се направим, че не сме прочели този аргумент.

Друг довод срещу българските носии е изтъкнатият и неоспорим сам по себе си факт, че „възрожденците, иконите на днешната ни нация“ не са се снимали в носии (силен аргумент!), а с дрехи по тогавашната мода, за да се пишат европейци. „Ботев в носия, Вазов в носия – звучи странно, нали? Петко Каравелов, Стамболов – искали ли са да изглеждат като селския орач?“ – пише Ивайло Дичев. Г-н Дичев, аз не съм добре запознат с живота на село през вековете, но се осмелявам да твърдя, че никой нито е орал, нито е пасял патки, облечен в носия. Носията и тогава е била скъпа дреха и като такава – отличителен белег на елита, в т.ч. и на „народните изедници“ – чорбаджиите. Между другото и днес, в нашия така съвременен и „модерен“ свят, дипломатическият протокол допуска държавни глави да се явяват на ултра официални събития в националната си носия и това се приема за гала облекло. Шотландската аристокрация и днес облича национална носия при официални случаи, без да се чувства демоде. Но това е между другото, в случай че не знаете. А на споменатите от вас „икони“ на нашето Възраждане не им е било нужно да се правят на европейци, защото са били такива, най-малкото поради религиозната си принадлежност. Ама вие в DW май не обичате много да се говори и за религия, както и за фолклор и носии…

Кичът покрай абитуриентските балове е безспорен, пословичен и легендарен. Съгласен съм, че на много места баловете са превърнати в карнавали и демонстрация на финансови възможности. Безвкусицата често надхвърля границите на смешното и се разполага в териториите на отвратителното. Сигурен съм, че в по-голямата част от случаите националните носии са част от карнавала и от желанието да изпъкнеш с оригиналност сред себеподобните си. Но DW не го боли за това. Нали са мулти-култи – бурките, шамиите и шалварите също са носии, защо там няма подобни статии и коментари? Целта в случая е друга. Целта е да се каже, че обличането на български носии е селяния и доколкото е израз на някакъв криво или право разбран патриотизъм, то и патриотизмът е селяния. Оттам национализмът е още по-голяма селяния. Така публиката трябва да остане с впечатление, че патриотът е човек, който тъгува по цървулите на дядо си, а не такъв, който държи на стената офицерската сабя на дядо си. Долавяте ли нюансите?

От подобна гледна точка патриотът не е човек, способен на вярност към своята етническа общност, тъй както е способен на вярност към семейството си. Патриотът не е човек, който се отличава със своето себеотрицание в името на нещо, различно от собствената му личност и от битовия му дневен ред. Патриотът не е човек, движен от любов към някакъв идеал, пък какъвто ще да е той. От подобна гледна точка патриотът е простак, някакъв необразован изпъченяк, който върви наопаки на „модерния“ свят и се показва недорасъл за високите мултикултурни ценности, недостатъчно цивилизован и изтънчен, за да бъде истински синкретичен релативист! Защо така, защо DW се опълчва срещу носиите и патриотизма?

Проблемът на DW изобщо не са носиите. Това е част от идеологическата борба на съвременния „модерен“ свят. След като вече няма истински кливидж (друга „модерна“ дума) между социализъм и капитализъм, сега фронтът се е преместил между консерватизъм и либерализъм. Консерватизмът става все по-„модерен“, принуждавайки либерализма все повече да се излага. Днес консерватизмът се е настанил на старото място на капитализма от епохата преди падането на Стената, а либерализмът е заел мястото на социализма. Лошото е, че този „модерен“ кливидж отваря и един друг фронт. Откакто Путин взе да се прави на голям консерватор, станахме свидетели и на тъпата пропагандна война Изток/Запад. Аз продължавам да твърдя, че няма конфликт между Изтока и Запада извън външнополитическите интереси на Русия, Изтокът и Западът са една християнска цивилизация, каквото и да говорят световните светила, и е много тъжно хората да бъдат карани да се определят на едната или на другата страна. Но така или иначе разделението е факт и пропагандата работи, щедро финансирана и от двете страни. DW е боец в челните редици на тази битка. Фанатично бранейки либерализма, мултикултурализма, глобализацията и крайния секуларизъм, DW си въобразява, че прави огромна услуга на Запада в борбата му срещу Изтока.

Какъв е съвременният консерватизъм по дефиниция? Политолозите обичат да казват, че той се крепи на три кита: капитализъм, национализъм и религия. Правило ли ви е впечатление, че бойци като DW подскачат до тавана и от трите? И доколкото Западът отстъпи на Путин без бой консерватизма, сега бойци като DW, за да нападат Изтока, трябва да нападат фундаментите на консерватизма. Оттам обсесията по социалната държава, оттам атеизмът, оттам и омразата към национализма, изразяваща се понякога в присмех към определени патриотични изблици като обличане на национални носии, например. Както се казва: нищо лично – вършим си работата, за която ни плащат. По този начин DW по нищо, освен по математическия знак, не се различава от хибридните мурзилки. По нищо не се отличава и от абитуриентите с носиите, на които се присмива, защото воденето на битка от фанатизъм, а не от любов към истината и справедливостта, и от двете страни на барикадата е еднакво тъжно и осъдително.

Ние, простите граждани, понякога сме много дразнещи за организираните професионални пропагандатори, защото не сме склонни да си избираме отбор и с крясъци да го подкрепяме, дори и когато се проваля, само защото е нашият отбор. За едно Западът е прав, за друго не е. Има области, в които Изтокът се излага, но има и такива, в които остава недостижим. И тук под Изток и Запад разбирам по-скоро наследството на двете империи, а не днешните Брюксел и Москва. Либерализмът няма равен в демокрацията, свободите и гражданските права, но не може да се мери с консерватизма в областта на етиката, здравия разум и полезния аристократичен скептицизъм. Никой не може да ме накара да избирам между свобода и морал, защото първото произтича от второто и второто от първото, а не са в опозиция.

Та това според мен е голямата грижа за абитуриентските носии, от тази люта битка произхожда. Не можах само да разбера дали да се вълнуваш от облеклото на абитуриентите е консервативен подход или е либерален? Нали философията на толерантността повелява всеки да бъде оставян да прави каквото му сърце иска, стига да не вреди на околните. Ако някое девойче пожелае да отиде на бала си със забрадка и престилка, то този избор трябва да бъде уважаван ни повече, ни по-малко от избора на някой момък да отиде с кожен сутиен и щраусови пера на гей парад. А не едното да се заклеймява, защото носи вкус на източност и патриотизъм (тоест, консерватизъм), а на другото благосклонно да се усмихваме и даже да поощряваме смелостта на момчето със сутиена да изрази себе си, понеже това е западно, либерално, толерантно и мултикултурно. Да не стане така, че от крайна обсебеност по толерантността да превърнем това хубаво качество в обикновена креслива агресия. Май натам са тръгнали нещата. Освен това мисля, че Картаген, който не е нито на изток, нито на запад, а в съвсем друга посока, трябва да бъде разрушен.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 128 other followers: