Между путинофилията и соросоидизма

Сигурен съм, че има хора, които се чувстват отчайващо самотни в своето идейно-естетическо самоопределение. Те трудно се поддават на пакетиране и върху тях трудно се лепят етикети. Това прави животът им в днешния свят – свят категоричен и полярен – малко необясним и малко тъжен.

Много хора си въобразяват, че да изберат и подредят ценностите си, е въпрос на техен личен избор. Това не е така. Избор, разбира се, има, но той не е между десетките отделни ценности и стотиците техни оттенъци, а между 2-3 пакета. Помня как в годините на социализма, по който днес въздишат дори и ентусиасти, които не са го виждали, книгите се продаваха също в пакет. Ако искаш да си купиш „Отнесени от вихъра“, книгата задължително върви в „подаръчен“ комплект с „Овчарчето Калитко“. Днес на идеологическия пазар положението е абсолютно същото. Има два големи „подаръчни“ комплекта: източно-тираничен и западно-демократичен. Западният пакет включва свобода, демокрация, либерализъм, модерност, мултикултурализъм, рационализъм, екологично съзнание и солидарност. В източния влизат централизъм, традиционализъм, християнство (в частност православие), консерватизъм, патриотизъм.

Ако искаш да си либерален, не може да си религиозен. Ако искаш да си демократичен, не може да си консервативен. Ако искаш да си модерен, не може да си патриот. Това е тъжната и елементарна картинка.

Ако се съмняваш в икономическата и военна мощ на Русия, ако поставяш под въпрос политическата добросъвестност на нейния президент Владимир Путин, ако споделяш опасенията, че бившите съветски служби продължават да държат властта и го правят по репресивния начин, който си знаят, ако харесваш мнението на хора като Гари Каспаров и Михаил Ходорковски, но не ти допадат автомобили като москвич и лада – тогава си соросоид.

Ако си въобразяваш, че Достоевски е по-добър писател от Джоан Роулинг, ако харесваш Иван Крамской повече от Джаксън Полък или Чайковски повече от Army of Lovers (въпреки някои периферни прилики между тях) – тогава си путинофил.

Ако твърдиш, че в Америка правораздаването, технологиите и стандартът на живот са на по-високо ниво, отколкото в Русия – соросоид.

Ако забелязваш, че Америка е пълна с налудничави протестантски „църкви“, с малцинствена престъпност, ако си съгласен, че Фреди Мак и Фани Мей разгониха фамилията на целия свят и че ако не беше Втората световна война, Щатите още щяха да са в Голямата депресия – путинофил.

Ако си несъгласен хомосексуалистите да се пъчат със своята „нестандартност“, ако смяташ хомосексуализма за ненормален и не приветстваш еднополовите бракове, особено когато завършват с осиновяването на дете, ако смяташ, че е вредно заради оправдаването на всичко това да се въвеждат понятия като „относителност на морала“ – путинофил.

Ако имаш познати и приятели хомосексуалисти и твърдиш, че те са добри хора, прекрасни професионалисти, отзивчиви, чувствителни, състрадателни; ако си готов да ги защитиш, когато някой ги напада грубо или желае да ги уязви несправедливо – соросоид.

Ако смяташ веганите и антиваксърите за хора с разклатено душевно здраве, ако подозираш зелените активисти в користолюбие и дори в екотероризъм, ако смяташ хленченето по разни мъхове и членестоноги, както и прескъпото преброяване на делфини за лицемерна загриженост, прикриваща рафинирана корупция – путинофил.

Ако отглеждаш с любов растения, ако помагаш на животни в беда, ако се потрисаш от жестокостта и безскрупулността при експлоатацията на природните ресурси, ако не харесваш лова и риболова било в промишлени измерения, било за лично удоволствие – соросоид.

Ако обичаш земята и народа си по същия естествен начин, по който обичаш семейството си; ако се увличаш от историята и традициите на родината си, ако харесваш фолклора и отдаваш дължимото на интелигенцията си; ако познаваш политическите интереси на държавата си и се бориш за тях – путинофил.

Ако се възхищаваш от постиженията на различните култури по света, ако признаваш националния гений на другите народи, ако приемаш, че има земи, по които хората са постигнали повече, отколкото по твоите родни – соросоид.

Пакетирането се е усъвършенствало дотам, че вече няма значение какво се говори, а кой го говори и дали този, който го казва, е путинофил или соросоид. Ако правилният човек каже лъжа – истина е. Ако неправилният каже истина – лъжа е. И така се обновява нашата представа за света.

Самият аз също понякога будя недоумение у наблюдателите и поради невъзможност да ме пакетират и етикетират, изпадам в самота. Ето, аз например съм на мнение, че западната цивилизация е изгубила жизнеността си, която преди 200 години я направи господар на света, но също така смятам, че от нея нищо по-добро до този момент и за този свят не е измислено. Понякога ми се струва, че Европейският съюз е бюрократична клоака, завладяна от тъпи чиновници, но в следващия момент си давам сметка, че там е бъдещето. Твърдя, че светът никога преди не е бил по-охолен, по сигурен и по-справедлив; човекът никога не е живял по-дълго и по-качествено, отколкото през последните стотина години. Същевременно твърдя, че човекът никога не е бил по-морално увреден, защото е изгубил истинската перспектива и не желае да бъде благодарен за света, който притежава. Човекът няма страх и няма уважение. Човекът не цени другия човек, защото от поколения не му се е налагало да разчита на него при бедствия и войни. Човекът си мисли, че всичко, с което разполага, включително живот, здраве, спокойствие и безметежност, е негово право, а не привилегия, нещо „по дифолт“, а не дар. Вярвам в науката, защото опознаването на творението засилва преклонението пред замисъла на неговия Творец. Освен това науката днес създава „чудеса“, непостижими дори и за фантазията на писателите от втората половина на 20 век. Вижте комуникационните технологии! Вижте медицината! В същото време аз съм православен човек и то смея да твърдя – наистина православен, за разлика от всякакви анаболни младежи с татуирани кръстове и икони по телата и от всякакви руски мотоциклетисти. Познавам догмата и канона, участвам в църковния живот повече от новопокръстили се бивши комсомолски секретари, възпитавани в атеизъм и сравнително доскоро пропагандирали такъв. Обаче не виждам защо, за да бъда православен, трябва да съм русофил или пък да съм достатъчно тъп и тесногръд, за да съм неспособен да схвана съвременните теории за същността на енергията, строежа на материята и динамиката на телата във вселената. Какъв съм аз тогава – путинофил или соросоид? Да ме „лайкват“ ли или да ме „хейтят“?

Сигурно има и други като мен. Пичове, да не ви пука! Преценявайте всяка дума сама за себе си, гледайте вестта, а не вестоносеца. Защото другото е комунистическият поет Христо Радевски и неговото стихотворение „Към партията“: „…аз знам, аз вярвам, че си права,/когато съгрешиш дори!“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 127 other followers: