Масонът Левски и комунистът Ботев

(или какво трябва да знаем, преди да си ги татуираме на гърдите)

 

Човек живее с митове. Когато Просвещението издигна разума и науката в култ, човечеството роди Романтизма, за да даде реванш на чувството и преданието. Романтизмът върна митологията на пиедестала, върху който Просвещението беше сложило историята.

Ето два съвременни мита, които засягат основите на българското национално съзнание: 1. Левски е масон; 2. Ботев е комунист. Днес, при неимоверното усъвършенстване на татуировъчната техника, мнозина търсят себе си, като си татуират на различни места по телата портретите на тези двама души, без да знаят нищо за тях. Но, спокойно! Те и Христос си татуират, пък и за Него не знаят почти нищо.

Преди да започнете да ругаете в коментарите и да хвърляте патриотични искри изпод свъсени вежди, бързам да уточня, че най-голямото неудобство при митовете е това, че никога не се знае истина ли са те или не. Ето защо и ние няма да търсим отговор на въпроса „Вярно ли е?“, а само ще разгледаме сюжетите.

Ботев е комунист, защото е написалСимвол-верую на българската комуна“ – един кратък текст, изпълнен с клишета и репликиращ текста на Никео-Константинополския Символ на вярата от IV век. Идеологически най-ценен в него е цитата „(Вярвам) и в единний комунистически ред на обществото“. Звучи съвсем комунистически. И защо Ботев да не е комунист, моля ви се? Въпросният текст е подписан с дата 1871 – годината на Парижката комуна, която просъществува всичко на всичко 72 дни и освен девиза си „Хляб или куршум!“, комай друга избистрена политическа доктрина не е оставила. Парижките комунари в сравнение с класическите комунисти (напр. тези във Венецуела, Куба и Северна Корея) са по-скоро анархисти-любители. Анархистичен е и целият социализъм на XIX век, а и любителски, като знаем до какви висоти на професионализма стигна той през следващото столетие. Анархист ще да е бил и Ботев, който в крайния си бунт срещу властта на султана въстава изобщо срещу всяка власт. Знае ли човек?… Но четейки творчеството му, Ботев трябва да е бил повече революционер и индивидуалист (тоест, нещо като интернационалист), отколкото патриот и националист. Бил ли е комунист? Не знаем, а и няма как да научим – авторството на „веруюто“ е силно оспорвано. Но нека приемем, че е бил.

За разлика от него, Левски е бил преди всичко патриот и националист (Народе????). Ако анархията, отхвърляща всяка държавност, е била една от „великите“ идеи на епохата, то другата, макар и с малко по-стара дата, безспорно е била националната държава. Но това е друг национализъм, не като онзи от ХХ век, нито като днешния. Днес всички държави са национални (за добро или за лошо) и ние приемаме това като status quo. Но е било време, когато национализмът е бил стряскаща политическа иновация. За неин автор се сочи масонството и това звучи правдоподобно, познавайки убежденията и стремежите на братята-зидари.

Левски е масон, защото е Главен Апостол (откъдето и „Апостола на Свободата“) в организацията „Млада България“, основана от последователите на Раковски в Румъния като част от „Млада Европа“, създадена на свой ред след „Млада Италия“ (1831) на Мадзини – все революционни организации на средната и дребна либерална класа, вдъхновена от идеята за национално обединение, известна като Ризорджименто (да не се бърка с Ринашименто, което е Ренесанс). Една от най-ярките фигури на това движение е Гарибалди, масон в Ложа № 471 „Топкинсвил“ в Стейтън Айлънд, Ню Йорк и Велик Майстор на Великата ложа в Палермо, Италия. „Млада Италия“ на Мадзини се влива в Карбонарите (въглищарите) – промасонска организация, двигател на Френската революция. Мадзини изобретява организационната структура, онази с революционните комитети, която Главният Апостол Левски се стреми да изгради и в България. Е, вижда се, че Левски не е баш масон, ама като му излезе на човек име…

Извън всякакво съмнение обаче е, че Левски не е балкански романтик, а модерен за времето си либерал, оценил жизнено важната историческа необходимост българите да се сдобият със своя национална държава, за да се впишат в световната политическа карта и да водят външна политика на равна нога с останалите значими народи. За сравнение, у Ботев идеята за държавност драматично отсъства.

Националист ли е Левски? От съвременна гледна точка – не. Бил е чужд на делюзията, че принадлежността към дадена нация те прави по-висш от хората, които не се числят в нея.

 

Това са накратко основите на двата мита – че Ботев е комунист и че Левски е масон. Могат ли тези митове да бъдат развенчани? Трудно. Могат ли да бъдат потвърдени и да се превърнат от митове във всепризнати теории? Още по-трудно.

Но нека за миг да приемем, че Левски е масон и че Ботев е комунист. Да приемем и да обърнем поглед към съвременната политическа действителност в България.

Кой е най-тежкият проблем на българската политика? Корупцията? Не. Некомпетентността? Не. Безпринципният цинизъм? Не. Всички тези неща са присъщи на всяка политическа система и измъченият избирател би ги приел с тъжна въздишка. Най-тежкият проблем на българската политика е легитимността. Няма политически лидер, който да дойде на власт, и да не се започне: Кой, бе! Тоя ли, бе! Той ли ще ме управлява мене! Ченге! Мутра! Соросоид! Путинофил!…

Никой не е достоен да управлява „клета майка България“. Никой не е достатъчно легитимен. Е, имаше време, когато се появи Царят с легитимността на всички династии в родословието си, но сякаш остана неразбран. Днес, след неговото управление, за народа и монархическата легитимност вече не означава нищо, защото от триадата „Бог, Цар, Отечество“ народът признава само отечеството и то по твърде специфичен начин.

Тогава какво: да възкръсне Левски ли и да застане начело на държавата?

Ами, да! Чудесна идея! Представете си Левски да възкръсне, да направи своя партия и, стига съдът да му я регистрира, да се яви на избори! Колко процента ще спечели? 100%? 110%? Ще бъде ли той достоен да управлява Отечеството като негов министър-председател? Ще се намери ли някой да мрънка без страх, че ще бъде линчуван?

Изобщо, има ли нещо, способно да помрачи възкръсването на Левски и заставането му начело на държавата и политиката?

Да, има – възкръсването на Ботев.

Както стана ясно, Левски хич и да не е масон, е човек с модерно политическо мислене – либерално-демократично. Докато Ботев, според мита за него, е комунист (идеалист, анархист и какъвто искате друг -ист), който, макар и също така модерен като либералите, мрази всяка власт, включително и демократичната. Ако Левски е идеалният български управляващ, то Ботев е идеалната негова опозиция.

Двамата велики революционни дейци, влезли веднъж в съвременната българска политика, ще се видят принудени да си наемат професионални PR-и, да започнат да се плюят един другиго, да си вадят компромати и „лийксове“, да сезират прокуратурата и да си подливат вода по всички известни начини. А уж бяха приятели! Уж споделяха румънската мизерия във „ветреничавата воденица“ край Букурещ! Стига, разбира се, и това на свой ред да не е мит, защото и върху тези събития се водят задълбочени и страстни нàучни спорове.

Ето до какво може да стигне човек, ако тръгне от митовете. Но те, верни или неверни, са част от романтиката, част от Романтизма. Част от романтиката са и татуираните върху телата лица на национални герои, политически лидери, божества, демони и светци. Колко от тези, които си татуират Хитлер, са чели „Моята борба“? Колко от тези, които си татуират Тодор Живков (защото се оказа, че има и такива), притежават многотомните му „трудове“?

Ето накрая няколко съвета, пък нека всеки прецени сам полезни ли са или не: ако сте комунист, не си татуирайте Левски – той е буржоазен идеолог; ако сте атеист и/или антиклерикал, също не си го татуирайте, защото е йеродякон; не си го татуирайте и ако сте евроскептик, защото той е твърде „прозападно“ настроен. Ако сте националист или патрЕот, не си татуирайте нито Левски, нито Ботев – те нямат общо със съвременното съдържание на тези понятия. Изобщо, не си татуирайте портретите на известни личности, защото може да се окаже, че те са на точно обратното на вашето мнение по въпроси, по които се мислите за експерти. Ако се чувствате неуверени какво да си татуирате, татуирайте си пеперудка на дупето – така със сигурност няма да сбъркате.

Днес се навършват 180 години от раждането на Васил Иванов Кунчев, известен като Василъ Лѣвскій. Честит рожден ден, дяконе Василие! Прощавай за представата, която понякога имаме за теб. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 127 other followers: