Универсалният Гарелов и „онези“ списъци

Изглежда Иван Гарелов е онази консесусна и универсална фигура, която наричаме „Обединител на нацията“. Достатъчно е да погледнем публикувания онзи ден списък на интелектуалци, които го подкрепят за шеф на Националната телевизия. В него ще видим, ако не цялата нация, то поне нейния цвят – и лявото, и дясното; и града, и селото; и науката, и изкуството… Там начело, разбира се, са вечните академици Антон Дончев, Светлин Русев и Благовест Сендов. Там са интелектуалци от калибъра на Божидар Димитров, Андрей Пантев и Вежди Рашидов. Там са генералите Димо Гяуров и Богомил Бонев, художниците Георги Чапкънов и Сули Сеферов, учените Борислав Цеков и Димитър Луджев, певците Тони Димитрова и Орлин Горанов, журналистите Виза Недялкова и Джими Найденов, Тошо Тошев и Явор Дачков, Велислава Дърева и Милен Цветков. Там е рицарят на печалния образ Иван Кулеков не един, а цели два пъти под №№ 45 и 63, там е гръцката синдикалистка Костадинка Кунева. Там е даже и Емил Кошлуков, който също е кандидат за „Сан Стефано“ и като такъв – конкурент на Гарелов. Цялата вселена в една капка вода!

Тук и само тук рамо до рамо застават Иво Беров и Петър Волгин, Агент Тенев и арабистът Чуков, Мартин Карбовски и Александър Симов, Валерия Велева, Любослава Русева, Петьо Блъсков и Светослава Рудолф (бивша Тадаръкова). Всички те обединени от каузата „Гарелов“.

Но в случая имената на конкретните интелектуалци нямат никакво значение. Дори недейте да ги четете. Важен е принципът.

Какво значи да си интелектуалец? Каква е тежестта на интелектуалческата подкрепа? Изглежда всички са съгласни, че „интелектуалците“ са хора от друго тесто, специални хора. Хора със заслуги, които ни изпълват с възхищение. Авторитети, чието мнение е способно да влияе на нашето. Авторитети, чиито кариери в повечето случаи са направени, започнати или наследени във времената на Тодор Живков – времена на строго контролирана културна среда и централизирано производство на знаменитости. Ако всички те се съберат и се обявят ЗА нещо, много трябва да си помислиш, преди да се изкажеш ПРОТИВ.

Това е стар рекламен трик: „Азис се бърше с тази и тази тоалетна хартия, значи ще се бърша и аз!“. Човекът е шимпанзе и над 90% от изборите и решенията му са подражателни:

– Брееей, Антон Дончев е за Гарелов. Тц, тц, тц… Явно това не е случайно, явно Гарелов е нашият човек!

– Но кой е Антон Дончев?

– Как кой! Романът „Време разделно“!

– Ти чел ли си го?

– Не.

Тук трябва да призная, че не ми стана съвсем ясно на кого говорят интелектуалците от списъка на Гарелов. Може да говорят на нас, обикновените хора, и да ни казват: „Ние сме вашият ум и вашето сърце. Гледайте какво избираме ние и правете като нас!“. Но може да говорят и на институциите, в частност на СЕМ: „Ние сме цветът на нацията, ние сме нейните говорители. Каквото казваме, казваме го от името на народа, защото изразяваме неговата воля!“. И в двата случая на интелектуалците от списъка се гледа като на някаква тежка артилерия, която ще дойде и ще оправи нещата.

Такъв ще да е бил потокът на мисълта у Иван Гарелов, когато е организирал тази класическа PR акция. Но защо? Какво печели? Прегледах регламента на конкурса и той не изисква подкрепа от интелектуалци. Изисква наличие на опит в електронни медии (вероятно все едно какъв), петгодишен трудов стаж в телевизия (вероятно все едно коя) и декларация (NB! – не договор или трудова книжка, а декларация) за тригодишен опит на някаква мениджърска позиция. Разбира се, най-важното е кандидатът да представи „Концепция за развитието на обществената телевизия“. За списъци с имената на подкрепящи интелектуалци нищо не се споменава.

Несправедливо е. Несправедливо е трудът на Гарелов и имената на подкрепилите го политици, журналисти, музиканти, художници, генерали и академици да отидат залудо. Предлагам от днес нататък списъците с подкрепящи интелектуалци да бъдат официална част от комплекта на конкурсните документи за всякакви длъжности, обществени поръчки, политически позиции, сгради, паметници и всякакви други пърформанси. Ще има ранкинг (какви думи знам само, а!) за оценка на кандидатите както следва: досегашен опит на съответното поприще – 20% тежест при оценяване; творческо-управленска концепция – 20% тежест; списък с подкрепящи интелектуалци – 60%. Така всеки, подкрепен от видни общественици, звезди и VIP-ове, ще има шанс да победи. При равен брой точки се гледа онзи списък, който е по-дълъг и в който има повече академици и генерали, като придобиването на съответните титли преди 1989 е предимство.

Разбира се, не всеки ще може да се подписва в подобни петиции, защото иначе къде ще му излезе краят? Ако подкрепящият списък от интелектуалци стане повсеместен официален конкурсен документ, то и „интелектуалец“ ще се превърне в официално присъждан статут. Ще се въведе дефиниция, която ще гласи горе-долу следното: „Интелектуалецът е известен човек, за когото сме чули, че от трети лица, че е принципно заслужил и неговото мнение е ценно“. Ще има специална комисия, която да стандартизира интелектуалците според тяхната популярност и само така те ще мога да се подписват в петиции за едно или друго нещо. Така ще се образува един голям регистър с имената на видни общественици и ако някой търси подкрепа, просто ще трябва да ги прозвъни и да ги пита навити ли са да се подпишат. До няколко месеца министерство на финансите ще въведе и съответните държавни такси. Тогава усилията на хора като г-н Гарелов няма да отиват напразно, а пък органи като СЕМ няма да се чудят как да се съобразят с мнението на интелектуалците, при положение че нямат никакво формално основание.

Ето тези работи искам да предложа. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 128 other followers: