Децата на Капитан Планета

Онзи ден прочетох, че напоследък било много похвално от страна на съвестните, загрижените и най-вече просветените родители да възпират децата си от приемане на храна и вода. Така организмът сам се прочиствал, като изхвърлял болните клетки и тъкани. Не се учудвам. След като решиха да не раждат децата си в болница, да не ги ваксинират и да не ги пращат на училище, следващата логична стъпка е да им спрат храната и водата.

Това нещо се наричало „сух пост“ (СП) и най-ловките, най-печените го прилагат по специални схеми през цялата година, като се съобразяват с фазите на луната, за да не им прилошава от глад и жажда, и комбинират с „дните Екадаши или Денят на двете тръби“ (страх ме е да си представя кои са тези тръби), за да е гладуването още по-здравословно.

Думата „пост“, разбира се, тук е използвана съвсем произволно, защото това изстъпление няма нищо общо с църковния пост, който е преди всичко покаяние, обръщане, смирение и опрощаване, а въздържането от някои храни е само повод, нещо като броеница за концентрация и събиране на мислите, и никога не се прилага в мяра, рискуваща да застраши здравето на постещия.

Християнският пост е разкаяние за първородния грях и показване на желание за обръщане в състоянието преди него. Да „постиш“, без да си даваш сметка за тези неща, е все едно да пееш приспивна песен на бебе, без да разполагаш с бебе; такъв „пост“ не е нищо повече от диета, преписана от женско списание.

Забележителното е, че хората на СП сигурно гледат на себе си като на някаква нова раса или поне като на ново, поредно (и последно) еволюционно стъпало, а всеки, който дръзне да се изкаже критично за тях, в очите им не е нищо повече от питекантроп в панталони, който им завижда.

По подобен начин гледат на себе си и представителите на всевъзможните разновидности „свръхцивилизовани“ и „свръхморални“ групи от индивиди (вегани, вогони и пр.), активисти-любители и професионалисти, обединени главно от своята ПРИРОДОСЪОБРАЗНОСТ.

Природосъобразността е една от типичните болести на модерния свят. Да бъдеш вечно млад или поне да се държиш като такъв, да хрупаш сурови корени и грухано жито, да ядеш яйца (ако изобщо ядеш) с угризение и да се измъчваш дали правата на кокошките са били защитени, докато са ги снасяли, да въздишаш по кирпичената селска къща с клозет на двора, от която дядо ти едва е успял да избяга в града… Това наистина е болест. Тя произлиза от един конкретен грях – желанието да се покланяш на творението, вместо на неговия Творец.

Като чуят това, ще подскочат всички атеисти, антиклерикали и религиозни модернисти, ще подскочи целият либерален елит. Но ние ще ги помолим да бъдат наистина либерали и да приложат любимата си толерантност, търпимост, плурализъм и политическа коректност към „чуждото мнение“ (в случая нашето), ако не за друго, то поне за да манифестират за пореден път своята цивилизованост и морална чистота.

Човек е създаден така, че да изпитва уважение и преклонение към нещо, по-голямо от себе си. Но след като изгонва Бог от представите си за света, след като сам се настанява на опразненото от Него място, за да каже, че той, човекът, е мерилото за всички неща, то това по-голямо от него нещо остава да бъде единствено природата, вселената – тоест творението при отсъствието на Твореца. Ето така се раждат баснословните образи на Майката Природа и на Капитан Планета. Така се ражда митът, че човечеството е зло чудовище, което има силата (каквато всъщност няма) да разруши природата и само неговите най-висши представители – зелените активисти – са в състояние да го спрат.

Всъщност, както се беше изразил един астроном във връзка с глобалното затопляне и дупката в озоновия слой, „цялата човешка дейност върху лицето на планетата може да се оприличи с размазването на комар по носа на изтребител“.

Но въпреки това легендата за Майката Природа и за рицарите, които тя чака да я защитят или поне да се опитат да се усъвършенстват по нейните тайни закони, е жива и пулсираща като флуоресцентна плесен.

Последиците от тази легенда може да са сравнително невинни като заведенията за здравословно хранене, където от масите със строг поглед се взират десетки гладни очи, но може да оказват влияние и върху цели политики, върху развитието на цивилизацията. Защото наистина днес (а и не само днес) всичко може да е политика и далавера, но преди да стане политика и далавера, е тръгнало като философия и мироглед.

Когато децата, закърмени с Капитан Планета пораснат, някои от тях ще станат политици и висши администратори. Те, ако не съзнателно, поне подсъзнателно ще вярват, че човечеството е туморно образувание в организма на планетата, заради което е увреден озоновият слой, топят се полярните шапки, гинат дъждовните гори и някъде в океана има остров от празни пластмасови бутилки, голям колкото Гренландия.

Тук започва политиката и далаверата. Политиката за борба с климатичните промени води до далаверата с търговията на въглеродни емисии. Политиката за опазване на биологичното разнообразие води до далаверата със защитените територии. Създават се глобалните мрежи от зелени фондации, които усвояват и преразпределят рекета „гузна съвест“.

Създават се програми за защитени територии, обявяват се конкурси за определяне и очертаване на тези територии, конкурсите се печелят от регионалните подразделения на въпросните фондации, под защита попадат десетки хиляди хектари – толкова, колкото фондациите успеят да пробутат пред правителствата.

Върху тези територии започват да се изливат невероятни суми пари. Често пъти съм се питал каква е голямата схема при европарите (защото малките ги знаем), каква е схемата, която мотивира интерес у онези, които ги отпускат от първа ръка. Е, може би плащанията за дейности по защитените територии са част от нея. Казва ли ти някой?…

Отпускат се милиони евро, за да се пази тишина на червеногушестата копринарка, докато мъти сред изчезващи минзухари, цъфтящи само и единствено в блатата, които тя обитава; отпускат се милиони, за да се бършат дупенцата на прилепите с малки меки хартишки, за да не се подсекат[1]. Тези пари се усвояват от същите НПО, които са очертавали картите, но по-нататъшната им съдба е мъглява и се крие в още по-защитени територии.

Бедата е, че при усвояването на тези целеви средства често интересите на природата остават на съвсем заден план както при битката за АМ „Струма“, например, където зелените се борят за най-скъпия и най-вредния вариант. За съжаление на заден план остават и интересите на хората и то не само на разцъкващите голф олигарси, но и на стотици стопани, мнозина от които създали вече свои предприятия по Програмата за развитие на селските райони, пък и с други инвестиционни начинания.

Децата на Капитан Планета са повели война не само срещу голфа, макар в други случаи да обичат туризма и спорта сред природата; децата на Капитан Планета са повели война не само срещу ветрогенераторите (заради които не е загинала нито една птица), макар да са първи сторонници на зелената енергия срещу хищните акули от петролния бранш, ядрената енергетика и (съвсем пък да не говорим за тях!) онези сатани с шистовия газ! Децата на Капитан Планета са повели война срещу всяка човешка дейност върху любимите си защитени територии: земеделие, производство на храна, стопански постройки, пътища, че даже и гробища.

Децата на Капитан Планета си присвояват правото и компетентността единствено те да милеят и да се грижат за разтерзаната снага на Майката Природа, но увлечени в порива си, изопачават истината, опорочават мирогледа и превръщат човека от господар и стопанин на творението в негов враг, в нещо ненормално, уродливо и противоестествено, нещо появило се като грешка в генетичния код, злонамерено и престъпно по рождение, което цял живот трябва да плаща за своята вина. Става дума за предприемчивия човек, разбира се; човекът от неправителствения сектор е нещо друго.

Децата на Капитан Планета не са много, но са много шумни, шумът е част от техния предмет на дейност. Заслушани в техните крясъци, сякаш забравяме истината за себе си: човекът е създаден по образ и подобие Божие, единствен той има божествен дух, защото единствен той от всички останали твари е получил душата си лично от Бог. Като такъв човекът е господар на цялото творение, но не негов тиранин, а негов стопанин. Стопанин, получил повелята да превърне света от джунгла в градина. Възходът на цивилизацията, чийто венец са веганите и природозащитниците, започва с упорито отвоюване на обработваема земя от горите и пущинаците. Но въпреки честата ѝ враждебност, човекът обича природата, пази творението, защото се чувства част от него и защото с възхищение се прекланя пред неговия (и своя) Творец. Едва ли бихме пазили „Мона Лиза“ така, ако не вярвахме, че тя е дело на Леонардо, а си мислехме, че се е зародила случайно по еволюционен път.

Да, природата има нужда от защитени територии, но тези територии трябва да бъдат в сърцето на човека, защото ако не са там, няма никаква полза да бъдат и върху картите на зелените фондации.

В заключение, преди някой толерантно и съвсем коректно да ме е нарекъл „изрод“, да кажа: аз тихо се грижа за сакати животни и за над 200 растения, без да бия тъпана, нито от някого да искам подкрепа и съчувствие; опазвам природата, като избягвам да излизам сред нея, даже и на палатка. Особено на палатка. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

[1] Декларирам, че това са измислени проекти, няма финансирани такива дейности и не мога да отговарям кой е прибрал парите за тях. Ако пък случайно се окаже, че има – пак не отговарям.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 128 other followers: