Време е за регулация на интернет

Свободата на словото, пък и всяка друга свобода, се състои от два компонента: избор и отговорност. Свобода на словото означава да можеш да кажеш всичко, което мислиш (или което искаш – често това са съвсем различни неща), но да застанеш с името си зад него, да си готов да поемеш отговорност и да понесеш последици, ако се налага.

Колкото и малко време да прекарвам в социалните мрежи, напоследък наблюдавам, че все повече хора се оплакват, задето модераторите са закрили профилите им, поради това че някой или някои са ги „докладвали“, написали са донос за тях. Обикновено се донася за „език на омразата“. Това понятие се нуждае от по-старателна дефиниция, защото много от изказванията във фейсбук са пропити от горестна омраза към някого и нещо, но минават по-скоро за правило, отколкото за изключение, стига да не са насочена към някоя от свещените крави на мейнстрийма. Какво значи „език на омразата“: мнение, което се различава от нашето, критика по адрес на човек, приет за „правилен“?

Иначе фейсбук доносниците много обичат свободата на словото, готови са да загинат за различното мнение. Техните пронизителни писъци се издигат до небесата при всеки намек за нарушени права. Всички те бяха Шарли (Ils étaient Charlie), когато това беше модерно. И нямаха нищо против безвкусния език на въпросното списание, стига изобщо да си бяха направили труда да се запознаят с него.

Така или иначе, доносите в социалните мрежи са факт и те водят до събития, които твърде много приличат на наказания. А справедливостта изисква всички наказания да бъдат подчинени на някакъв кодекс. Примерно, да си сталинист може, но да си хитлерист не може; да мразиш еднополови бракове е забранено, но да мразиш този, който ги мрази, е желателно и похвално, и т.н. Просто импровизирам…

Социалните мрежи извървяха дълъг път. Отначало бяха „Мило дневниче, аз така и така…“, бяха място за споделяне на снимки от семейни събития и тук-там някоя духовитост. После започнаха да се превръщат в сериозна медия. Медията стана толкова сериозна, че висши политици си направиха профили и започнаха да споделят позициите си там, вместо да свикват пресконференции. Даже президентът на Съединените щати си има профил. Когато някой политик се изкаже в социалните мрежи, традиционните медии веднага го цитират. Централните новини започват с „Аз това и това…“ – написа президентът на своята фейсбук страница. Така социалните мрежи вече са не само медии, но и информационни агенции. Публиката им е огромна и гарантирана, защото всеки има профил. Социалните мрежи станаха важен рекламоносител и PR инструмент. Започна да се продава покритие (брой хора с профили), започнаха да се профилират таргетни групи, да се разпространяват реклами и платени статии, да се прокарва влияние…

По тази причина вече е време да се разработят регулаторни механизми за създаване и разпространяване на съдържание в интернет.

Регулацията трябва да засяга както притежателите на профили, така и самите социални мрежи. Рано или късно електронното правителство най-сетне ще се случи навсякъде, та дори и у нас. Тогава всеки гражданин ще има личен електронен подпис, чрез който ще общува с администрацията за поевтиняване на услугите, пестене на време и избягване на корупцията. С този електронен подпис гражданинът ще се вписва и в социалните мрежи: ще създава профили, страници, групи и ще публикува коментари.

Сега всеки може да си направи какъвто профил пожелае. Това може да е съвсем анонимен профил даже и без снимка. Може да бъде и измислен профил със снимка на разсъблечена девойка, която търси познати, пред които да излее смутената си душа. Когато такъв профил събере достатъчно последователи, обикновено се обръща в комерсиален.

Фалшивият профил може да бъде и на най-обикновен човек със свалена кой знае откъде снимка, с измислена биография и даже някакви публикации на стената. Професионалните тролове управляват по десетина такива профила. Виждал съм как такъв труженик публикува нещо с ГЛАВНИ БУКВИ от името на основния си аватар и после започва да го коментира чрез другите си аватари, та чак влиза в спор със себе си, само и само някой да се закачи и да прочете пропагандата.

Най-сетне има профили и на съвсем истински неосъществени и обидени от живота хорица, които имат смелост да се зъбят единствено на собствения си монитор, но докато го правят, си позволяват доста лъжи и осъдителни обиди.

Когато зад всеки профил в електронните мрежи стои действителен човек с електронния си подпис, тогава той ще може да отговаря за всичките си твърдения и емоционални изблици. Тогава няма да има фалшиви аватари, зад които да се крият безименни редници на хибридния фронт и от изток, и от запад. Тогава значително ще намалее т. нар. „фейк“ – фалшивите новини, за които се говори все по-често и които са обида за човешката интелигентност, въпреки че се радват на добър пропаганден успех.

Това е за регулацията на публикуващите. Що се отнася до регулацията на самите социални мрежи, тя трябва да е като на останалите медии и особено на телевизията, защото поне у нас, за голямо съжаление, закон за печата все още няма. Те трябва да гарантират обективност и да не допускат дискриминация. Да се знае: на какъв принцип се блокират профили, на какъв принцип се трият коментари, могат ли да се получават непоискани търговски съобщения, в какво пропорции се публикува реклама, на какви правила се подчинява политическият PR, кои теми са забранени и т.н., и т.н… Иначе лесно могат да бъдат заподозрени в манипулация – толкова по-гигантска, колкото по-гигантски са и самите мрежи.

Тази регулация нека бъде международна, защото иначе тоталитарните режими просто ще забранят със закон социалните мрежи и ще лишат гражданите си от последния свободен комуникационен канал.

Да, понякога социалните мрежи остават единствения свободен и обективен комуникационен канал, колкото да се стараят да осквернят и него с лъжи, манипулации и пропаганда. Не бива да ги оставяме да се превърнат в собственото си отрицание, защото тогава ще ги загубим безвъзвратно.

Ще ги изгубим, ако не се въведе някакво правило, според което всеки който се изказва в социалните мрежи, да носи лична отговорност. Ако кажеш нещо за някого по телевизията, ако го напишеш във вестника дори, може да ти се търси сметка. В социалните мрежи съвсем безотговорно и безнаказано можеш да излееш и най-гнусната помия, която нечий болен мозък е способен да произведе, най-малкото защото не може да се докаже, че си я излял ти.

Когато носи отговорност, нека всеки да си говори каквото иска и за когото си иска. Нека бълва фалшиви новини и „научни“ открития, нека твърди, че Земята е плоска и че Христос е роден през средновековието на п-ов Крим, нека хули и клевети, но да помни, че винаги може да бъде намерен и да му се потърси сметка.

Ако на някого това не му харесва, значи е лъжец или страхливец. Ако пък този някой наистина има информация, която трябва да сподели, но се страхува за живота си (има и такива информации), да я сподели с някакви компетентни органи, а не в социалните мрежи. Когато човек реши да говори със себеподобните си, трябва да го прави с уважение и само тогава, когато има какво да им каже. И да им говори Истината. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 128 other followers: