Лидъл – това си ти

Да, безспорно заличаването на кръстовете от опаковките на стоките е страшна кретения. Да, безспорно то е и светотатство, защото невежеството не е оправдание. Но това е търговска верига, това са търговци, за които е важно само да има алъш-вериш. Те не са богослови, не са и обикновени вярващи. Не са политици, не са и идеолози. Те са бакали. Те се подмазват на Купувача, докато му вземат парите. Като са заличили кръстовете, те са искали да се харесат, да се подмажат, а не да влязат в битка с някого. Те са преценили (правилно или не), че техните действия ще се харесат на Клиента и ще се приемат с одобрение от него. Те просто искат да бъдат в тон със света, а този свят сме и ние, които ги ругаем и се възмущаваме от тях.

От цялата история със заличените кръстове могат да се направят два извода:

  1. Нашата цивилизация е забравила корените си;
  2. Вследствие на това вече живеем в онази идиокрация, която преди 10 години все още беше само смешна антиутопия.

Нашата цивилизация е запазила някакви рудименти от християнски морал, но виждаме как те вече се превръщат в гротеска, защото са изгубили цел и смисъл. Да, всеки човек е велика ценност, но защото е образ и подобие Божие, а не само ядяща и серяща въглеродна структура с граждански права. Да, не трябва да лъжем, крадем и насилваме, не трябва никому да вършим зло, но за да не увредим безсмъртната си душа, а не от страх да не погазим мултикултурализма. Когато прекъснем корените си, неминуемо деградираме.

Идиокрацията е точно това: свят на идиоти. Как се е стигнало до решението за заличаване на кръстовете? Ние не знаем това и надали някога ще научим, но спокойно можем да си представим млад хипстър с разводнени от слушане на индийска музика очи, може би дори веган или пък последовател на друга някаква практика, водеща до вечна младост, безличен служител в някой незнаен европейски офис на Лидъл, който е видял опаковките с пейзажите от Санторини и мисълта му е протекла горе-долу така:

„Това ще обиди мюсюлманите, будистите, шинтуистите, хиндуистите, шаманистите, тотемистите, сциентолозите, уфолозите, вудуистите и двойно мъдрите баптисти-детерминисти. Длъжни сме да бъдем мултикултурни! (странно защо мултикултурализмът никога не се простира върху християнството – б.а.) Ние сме длъжни като търговска верига да зачитаме техните чувства и да не им подхвърляме провокации. От друга страна, всички тези -исти и -лози са консуматори, потенциални потребители на нашите стоки и клиенти в нашите магазини, тъй че ако останат доволни от нас, търговската печалба ще се увеличи, шефовете на свой ред ще са доволни от мен, ще ми дадат премия, с която през отпуската аз ще отида до Тибет на велосипед!“.

Лошото е, че в условията на идиокрация, шефът на този служител, че дори и шефът на шефа е бил същата стока и с аплодисменти е одобрил идеята: „Ах, колко сме модерни! Ах, колко сме прогресивни! Ах, каква сошъл риспонсибилити компания е Лидъл!

Търговската верига твърди, че „така запазва политически и религиозен неутралитет“. Абе, идиократи с идиократите! Като искате да пазите „религиозен неутралитет“, защо не турихте върху кюфтетата и зеления боб снимка на Акропола, всеки ще се сети, че са гръцки. Или пък на Венера Милоска, обаче вземете да ѝ заличите циците, за да не каже някой, че е порнография.

Обидата не е толкова в заличаването на кръстовете, защото това е обикновена дебилщина. Обидата е нанесена още с поставянето на храма върху опаковката на дзадзикито. Храмът е използван за реклама на чревоугодието: миям, миям, сега ще си хапна нещо от православните места; утре пък ще поплюскам от католическите – дано пуснат прошуто със Сан Пиетро и папата на етикета; после пък бих се понатъпкал с кюлбастия със снимка на Ал Акса върху кутията, само че да не заличават полумесеца, че получавам колики и се обиждам.

То е същото като онова евтино българско вино, което има на етикета си икона на Христос Пантократор.

Да се сърдиш на Лидъл е като да се сърдиш на Мунчо от „Под игото“. Лидъл е един много голям и международен махленски бакалин, който не се интересува нито от наука, нито от изкуство, нито от политика, нито от религия. Той иска да си продаде на печалба салама и кашкавала.

Но за жалост, не е само това. Търговските вериги, моловете, бързите закуски – те са нашите нови храмове. Там ние прекланяме коленете не на нашето сърце, а на нашите стомаси и черва. И когато видим старите си храмове изобразени върху рекламите, само свиваме рамене и се оригваме на риган и зехтин. Ние отново сме древни езичници и боговете прислужват на богатата ни трапеза. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 128 other followers: