Блудницата Декамерон

Доскоро близо 90% от световния трафик в интернет се е правил от порно, така ми казаха. Сега бил паднал до малко над 60%, но не защото населението на планетата е изгубило интерес към блудните сюжети, а защото филмите и музиката, които се теглят, са станали по-големи като файлове. Така или иначе, порнографията е доминираща в световната мрежа, нейното присъствие е по-голямо от присъствието на всичко останало (наука, литература, изкуство, публицистика, новини, кино, музика, библиотеки, архиви), взето заедно.

Днес всеки ученик има интернет с безплатни мегабайти на мобилния си телефон в джоба.

Днес се поощрява изучаването на „сексология“ в училище и това сигурно е правилно, най-малкото заради онези ученици, които създават свое потомство в прогимназията. По телевизията щедро се рекламират презервативи и начина на тяхното приложение. Любимите чалга клипове отдавна са откровено софт порно и възрастовата граница на изпълнителките в тях непрекъснато пада. Всеки един доставчик на кабелна телевизия предлага по над 200 програми, поне 10 от които са денонощно порно.

На фона на всичко това пръв проводник на сладострастието се оказа Джовани Бокачо.

Някакви развратници (вероятно от Министерството и БАН) решили, моля ви се, да преместят изучаването на Ренесанса от 10 в 8 клас и по този начин да осквернят невинните детски души с откровената тосканска порнография „Декамерон“. Хайде, десетокласниците ги остави, те са закоравели мръсници, но невинните осмокласници? Та те са едва на възрастта на Ромео и Жулиета (впрочем, друга порнография, която трябва да се забрани). В медиите четем дословно: „Родители и учени протестират срещу произведението на ренесансовия автор Джовани Бокачо –Декамерон“. Те са започнали и подписка срещу изучаването на книгата в осми клас. Аргументите им са, че в съдържанието на част от новелите има еротичен подтекст, което ще доведе до деморализиращ ефект върху подрастващите“.

Безспорно развратът е осъдителен. Блудът е страст, но както знаем, тази страст може да се прояви и по отношение на бельо, обувки с високи токчета и гумени дъждобрани. Проблемът със сладострастието е субективен, можем да мислим мръснишки за всичко, при добро желание обект на похот може да бъде и Менделеевата таблица. Не е толкова важно какво се изучава в училище, а как се интерпретира, как се говори за него. Дайте тогава да не изучаваме и двете световни войни, защото в тях има насилие! Не забраната на деликатна тема ще реши проблемите, а говоренето по нея.

Забелязали ли сте и друго? Ако сте на нудистки плаж, спирате да забелязвате голотата около себе си, четете си книжка или си решавате кръстословица. Ако обаче сте нещастен момък в страна, където жените ходят зачулени като палатки, вероятно по цял ден ще мислите само за секс, ще ви измъчва хронична ерекция и няма да се откъснете от най-разюздани сладострастни видения. Така и с „Декамерон“ – забранете го, сложете му бурка и ще започне да се разпространява в междучасията на ксерокопия.

Нещата сами по себе си не са зли. Зла е само тяхната употреба и неправилните човешки пориви към тях. От „Декамерон“ може да се научи много. А който твърди, че „Декамерон“ е порнография, можем да си представим кои части от него е чел, какво го е развълнувало и какво му е останало в главата. За големите моралисти си има и съответната пословица: „Който гледа надолу – мисли за голо“.

Да си припомним „Декамерон“, защото ми се струва, че се говори малко наизуст. Пък после ще видим заслужава ли си де се изучава или не, вредно ли е или е полезно неговото изучаване.

Кой е Бокачо? Флорентинец, прекарал много време в Неапол сред веселби, епикурейски наслади и младежко увлечение по изяществото на античността. Интересът към античността бележи и неговата зрелост, когато пише и превежда много книги. Към края на живота си, както много други интелигентни и образовани хора от всички епохи, се обръща към Църквата и Бога и даже съжалява за „Декамерон“, набрал вече забележителна популярност.

Обикновено, ако трябва да определят Бокачо с една дума, тя е „хуманист“. Хуманизмът е идеологията довела до Ренесанса. Хуманизмът е зората на нашата цивилизация, чийто залез мнозина се опасяват, че наблюдаваме днес. Именно хуманизмът и Ренесансът са темите, които трябва да се обсъждат във връзка с „Декамерон“, именно за тяхното полезно и вредно влияние трябва да се говори, а не за няколко пиперливи сценки с пощипване и попляскване. Хуманизмът е този, който разпали човешката гордост до мащаби, съизмерими с онези в навечерието на Потопа; Ренесансът е този, който доведе до технологичната революция, до просвещението и индустриалния век, които пък запечатаха образа си в двете световни войни и в постмодерния свят след тях, който превърна Земята в глобално село. Мнозина биха казали, че ако Бокачо е опасен с нещо, ако Ренесансът е опасен с нещо за съвременния човек, то това е хуманизмът, а не порнографията. Хуманизмът, който учи човека, че сам той е бог и така го прави самотен, отчужден и нещастен.

Хуманизмът бива светски и християнски. И в двата случая произлиза от убеждението, че всеки човек е висша ценност, първоначално защото е образ и подобие Божие, а после, когато това се забрави, – просто така. От хуманизма (добър или лош) произлиза съвременният свят (добър или лош), а „Декамерон“ показва хуманизма в неговия най-чист, в неговия лабораторен вид – какво, да не го изучаваме ли? Можем да си правим изводи, можем да приемаме или да отхвърляме, но трябва да знаем. Добре е да знаем. Защото още за хуманистите от епохата на Бокачо „словото е акумулатор на духовна култура“ (Лоренцо Вала, 1405-1457).

Книгата е преследвана още от създаването си. Нейните противници я наричат „Принц Галеото“ – сводникът между Ланселот, рицаря на каруцата, и кралица Гуиневир; тази изневяра слага край на Кръглата маса и води до смъртта на крал Артур. Ето колко пагубен е бил „Декамерон“ още от самото начало. Папа Пий V „пурифицира“ съдържанието на книгата. Распутин също го цензурира. Йезуитите наричат Бокачо „поет на сладострастието“. Български родители и учени събират подписка за отпадането му от програмата за осми клас…

Самият Бокачо в края на живота си казва: „…да не се дава „Декамерон“ на жени, защото, слушайки тия новели, те ще ме приемат за мръсен сводник“. Както виждаме от собствените му угризения, Джовани Бокачо далеч не е маркиз Дьо Сад, който вече действително може би е неподходящ за изучаване в осми клас.

Истината е, че Бокачо никъде не акцентира върху еротиката. Напротив, подиграва се с нея и по този начин я лишава от съблазън и сладострастие. По същия начин той се подиграва и с други пороци от светския живот на своето време. „Декамерон“, в смешната си част, защото има и друга, е критика, сатира на действителността. „Декамерон“ порицава разврата, но го прави с ведра и великодушна усмивка, а не с изпъкнали вени по гневно чело.

Пиперливите сюжети не са преобладаващи в книгата. Там всеки от героите си има свой стил на разказване, свои предпочитани теми, свои морални възгледи. Дълбоко се съмнявам, че в осми клас ще изучават всичките 100 новели. Всъщност, както се твърди, в учебника е включена само една – третата новела от първия ден, разказът на Филомена за това как „с притчата за трите пръстена евреинът Мелхиседек се спасява от голямата опасност, готвена му от Саладин“, което прави бунтът на родителите и учените още по-необясним.

Новелата е много кратка и е съвсем, съвсем богословска. Действащи лица в нея са Саладин (Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб, печално отнел Йерусалим от кръстоносците през 1187) и богатият евреин Мелхиседек. Саладин се разорил от бойни подвизи и обърнал поглед към богатството на Мелхиседек. Самият избор на името – Мелхиседек – показва какво е това богатство, показва, че това е богатство в преносен, мистичен смисъл. В Стария завет Мелхиседек е цар на Салим (вероятно Йерусалим), когото среща Авраам на връщане от войната срещу Кедорлаома. Родът на Мелхиседек е неизвестен, не е Левит, но все пак е свещеник. Св. ап. Павел го сочи като предобраз на Христос, а Христос като глава на Църквата е „свещеник навеки по чина Мелхиседеков“ (Пс. 109:4). Саладин изкушава Мелхиседек да му отговори коя от трите Авраамически религии – християнсктво, юдаизъм и ислям – носи истината за Бога. Мелхиседек обаче не се поддава на изкушението и разказва притчата за трите пръстена, според която е невъзможно да се отговори на този въпрос. Ето за това разказва новелата, която ще се учи в осми клас. Срещу нея събират подписи родителите и учените, определяйки я като порнография…

Не мога да преценя развращава ли „Декамерон“ децата или не. Не смея да поема товара на това решение, не смея да направя тази преценка. Но когато даден културен факт съществува и още повече когато не спира да предизвиква интерес, мисля, че правилното решение е той да бъде разгледан, осмислен и обяснен от естетическа, етическа и историческа гледна точка. Също така съм сигурен, че ако не сте мръсник и развратник по душа, „Декамерон“ няма да ви направи такъв.

По някакъв подобен начин си представям, че би следвало да протекат разсъжденията на комитетите от родители и учени, преди да тръгнат да събират подписи за отпадането на едно или друго литературно произведение от учебната програма. Е, ако имахме вероучение в училище, щеше да е по-лесно, щяхме да знаем кое е грях – обаче нямаме.

„Декамерон“ може да е манифест на хуманизма, може да е тържество на живота и на материята, може дори да е оправдание на гордостта и суетата, но порнография не е. И колкото е тържество на материята, толкова е тържество и на духа и все си мисля, че няма да увреди душата на съвременния младеж, който седне да го прочете. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Илюстрации: Джон Уилям Уотърхаус (1849-1917)

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 128 other followers: