Минерална вода от свинското дере

„Тя излезе от своята жълта „Сант’Агата Болонезе“ и влезе в ресторанта. Бижутата ѝ „Ватенс“ дискретно проблясваха. Джеймс Бонд вече я очакваше. Беше облечен в „Милано“. Когато се изправи да я посрещне, джобът му дискретно се изду от неговия 7,65 мм „Целл Санкт-Блазиен“. Когато келнерът дойде, той си поръча отлежал „Айршир“, а тя – червено „Торино“. И, разбира се, кристална гарафа с минерална вода „Домус дере“.

Може би така би звучал този текст, ако българската политическа и юридическа мисъл имаше някаква международна тежест. Но понеже тя няма, автомобилът продължава да е Ламборгини, бижутата да са Сваровски, Бонд да е облечен в Армани и пистолетът му да е Валтер. Питиетата продължават да са Джони Уокър и Мартини.

Миналата седмица се занимах с някои изразено блестящи моменти в новия Закон за храните и ето че няколко дни по-късно темата сама намери своето продължение.

Накратко, според проектозакона  минералните води следва да бъдат разпознавани от потребителите не толкова чрез своите марки, колкото чрез географските наименования на находищата, от които се добиват, без значение кой ги добива.

Онзи ден намерих два много интересни документа. Първият показва имената на изворите, от които се добиват минералните води – същите води, които ние от години познаваме, пием, търсим, доверяваме им се и т.н. Излиза, че ако законът влезе в сила, минерална вода „Велинград“, например, ще се казва „Горски пункт“, а водата „Княжевска“ ще бъде „Книжна фабрика“:

– Скъпи, сигурен ли си, че минералният състав на „Книжна фабрика“ е подходящ за нашето бебе?“.

– Не, любима. Но съм повече от убеден, че „Горски пункт“ не съдържа толкова флуор.

По силата на същата законодателна логика минералната вода „Хисар“ следва да бъде предлагана на пазара под търговското описание „Чобан чешма“:

– Докторе, боли ме като пикая!

– Бунак! Иди в Хисаря и пий по един бардук „Чобан чешма“ по три пъти на ден!

Ако сте свикнали да пиете „Михалково“, ще трябва да промените навиците си:

– Каква вода пиете?

– О! Аз от години пия единствено и само „Сондажи 1аВП и 1ВКП“!

Ако пък сте с дама в заведение и решите да попитате: „Имате ли „Домус дере“ в малки стъклени бутилки?“, то сервитьорът с право ще пожелае да уточни: „Домус дере“ №1 или „Домус дере“ с червена точка?“.

Разбира се, от този кратък диалог всеки грамотен потребител лесно ще разбере, че става дума за бившата минерална вода „Горна баня“, а всеки потребител с елементарни познания по турски език ще си преведе „домус дере“ като „свински дол“ и ще бъде напълно прав. Ей, патриоти! Пийте само минерална вода „Свински дол“!

Що се отнася до втория документ, който намерих, той показва различни находища на води, които все още не се бутилират и не се предлагат на пазара. Както знаем, България е пребогата с такива извори, каквото и да говорят за хроничната суша, която тегне над нас.

По логиката на икономическия растеж тези извори рано или късно ще бъдат овладени от цивилизацията, ще намерят своите предприемачи, които ще започнат да ги помпат, да ги бутилират и да ги предлагат на все по-взискателния потребител. Така пазарът ни ще се обогати със следните видове води: „Сярна баня“, „Вонеща вода“, „Пералнята“, „Плажа“, „Тепавицата“, „Бански каптаж“, „Бочвата“, „Делта бисер“, „Гъбата“, „Тунела“, „Пепеляшка“, „Питата“, „Айгъролук“, „Смоларника“, „Боята“ и много, много други.

Смейте се, смейте се! Обаче ако измененията в Закона за храните влязат в сила и ако някой реши да разработва и бутилира тези находища, ще си купувате и вие от магазина води с такива имена:

– Ей, продавачо! Кога най-сетне ще ти докарат „Вонеща вода“ от литър и половина!

Потресаващ принцип! Не мога да си представя в кой светъл ум се е родила идеята. И в името на чий интерес? Надали на бизнеса, търговците или потребителите, тоест – на избирателите на законодателите.

И изобщо, що за идея е това чрез закон да се определят търговските марки! Така първо ще настъпи страшен хаос в сферата на интелектуалната собственост, нищо че законодателят се опитва да подмени термина „търговска марка“ с „търговско описание“. После ще настъпи и хаос на пазара, защото в търговските марки години наред са влагани огромни капитали, за да бъдат това което са и да притежават пазарния дял, който са завоювали. Най-сетне объркването на потребителите ще бъде страшно. Пренесете проблема в областта на фармацевтиката и ще видите. Представете си, че от утре вече няма Колдрекс, Фервекс, Панадол, Нурофен, Грипекс и т.н., а всички те ще трябва да се продават като Парацетамол (каквито по принцип са). И то даже на като парацетамол, а като името на града, в който е изобретена формулата на парацетамола. Или пък си представете, че вместо имената на храните и напитките, върху етикетите им се появят техните химически формули. Тъпо, нали…

Тъпо и тъжно. Толкова тъжно, че отивам да си сипя една C2H5OH Prunus domestica със Solanum lycopersicum и Cucumis sativus (сливова ракия със салата от домати и краставици), пък да става каквото ще! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 128 other followers: