Дебили спасяват евреи

Има някои елементи в пантеона на нашата национална гордост, към които сме особено чувствителни и не даваме на никого да ги пипне. Такива са киселото мляко, нестинарките, онази песен, която лети в космоса, българинът Джон Атанасов и още няколко. Такава е и историята със спасяването на евреите по време на Втората световна война.

Кой ли не е искал да се пише техен спасител! През 1986 даже излезе игрален филм, в който се намекваше, че евреите дължат спасението си на младия Тодор Живков (ролята се изпълняваше от младия Филип Трифонов).

Ако не бяхме толкова горди, нямаше да сме и толкова уязвими. Но понеже сме превърнали тези неща едва ли не в елемент на националната си идентичност, в своя „визитна картичка пред света“, винаги се намира някой да се възползва и да ни настъпи по мазола, когато сме му криви за нещо друго.

Всичко започна с изявление на външното министерство на Русия. Някой пак беше нацапал паметника на съветската армия. Тогава говорителката на въпросното министерство каза, че това било безобразие, защото ако не била червената армия, българските евреи нямало да бъдат спасени. Изглежда в Русия са чувствителни към военните си паметници зад граница, както ние за киселото мляко и онази песен в космоса.

Каква беше целта на това изказване? Разбира се, не бива да изключваме вероятността да е обикновена простотия на самозабравила се чиновничка, която даже прави лоша услуга на правителствената си пропаганда, защото поставя русофилите в България в доста неловка ситуация. Но след като г-жа Захарова няколко дни по-късно не само не се опита да замаже, но и потвърди тезата си с „научни“ аргументи, вероятно ще ни се наложи да изключим хипотезата за случайна простотия.

Остава вариантът „съзнателна и злонамерена обида“, ритник по кокалчето, настъпване по мазола. Все едно ни казаха: „Вие сами и сопола не можете да си обършете! Туй, дето се гордеете най-много с него и биете тъпана по цял свят, и него на нас дължите! Ако не бяхме ние, и едни евреи нямаше да можете да спасите при все напъните на Царя и Светия си Синод!“.

По същия начин можеха да посегнат и на Джон Атанасов, като кажат, че баща му може и да е роден в Ямболско, но е потомък на незнаен войн на княз Светослав Игоревич, оженил се за българка тук още през 10 век, и така да ни отнемат изобретяването на компютъра.

Аргументът на руската дипломация е формулиран от научния директор на Руското военно-историческо общество – Михаил Мягков – и почива на следната логика: българите така или иначе са щели да пожертват евреите, но междувременно настъпва т. нар. „прелом“ във войната след битката при Сталинград. Тогава българите се уплашват, пък и на Хитлер вече техните евреи не са му първа грижа. Ако не беше червената армия, евреите нямаше да се спасят. Червената армия е спасител на евреите.

По силата на абсолютно същата логика говорителят на японското външно министерство може да каже, че нашите евреи ги е спасил император Хирохито, защото ако Япония през 1941 не беше сключила със СССР пакт за неутралитет и не беше нападнала Съединените щати, а беше нападнала Съветския съюз, то ситуацията при Сталинград може би нямаше да е такава, каквато я описва Мягков, цар Борис III нямаше да се уплаши чак толкова, г-н Хитлер щеше да е по-настоятелен и българските евреи, за съжаление, може би нямаше да бъдат спасени. Тъй че не друг, а император Хирохито спаси българските евреи!

Това е шега. Но тя почива на абсолютно същата логика като позицията на руското външно министерство. И ако има някаква дебилност, то тя е именно тук, а не там, където я провидя депутатът на социалистите Иво Христов.

За съжаление, има такива хора като него. Те са толкова съвестни, че когато в Москва пръднат, те тук… хайде да не казвам какво! В своя нарочна лекция пред каймака на обществото (Ротари клуб) в Раднево – китно тракийско градче, добруващо в сянката на Мини „Марица-изток“ – той определи скандала около изявленията на руското външно министерство като медийна манипулация, целяща отвличането на вниманието от истинските теми: непочтителното отношение към паметника на съветската армия в София. За да подкрепи тезата си, г-н професорът си послужи със стилистична фигура, а именно – с „медицински термин, използван като художествен похват“, по собствената му дефиниция. Аргументът е следният: българската публика може да се манипулира лесно и вниманието ѝ да се отклонява от важните неща, защото тя се състои предимно от неграмотни дебили.

Когато това изказване на професора предизвика очаквания скандал, той каза, че отново се измества темата, че той е искал да каже друго и че думите му се вадят от контекст. Разбира се, ние знаем защо е възможно темата да се измести и думите му да се извадят от контекст с цел манипулация – просто защото българите са дебили и номерът ще мине.

Както и да е. Дебилът вика: дръжте дебила (Хей! Това е само художествен похват, да не вземе да се засегне някой сега!). Но не това е въпросът. Въпросът е защо се вършат тези работи. Защо руснаците искат нарочно да ни обидят и защо русофилите се радват от това и се хвърлят да ги защитават.

Някой ще каже: руснаците абсолютно справедливо искат да ни обидят, защото и ние ги обиждаме като им цапаме паметника. Да, ама има известно несъответствие в нивото. Не е отишъл нашият външен министър с четка и боя да цапа, за да му връщат от съответното ведомство в Русия. Плюс това въпросният надпис, обявен за антисемитски, е пълна глупост: „100 години ционистка окупация“. Че той, ако не беше върху паметника на съветската армия, можеше да се разглежда много повече като протест срещу Америка, отколкото срещу Русия! Но вместо да отчете това, Русия ни връща в историята и то в години, в които самата тя е отбелязала световни върхове на антисемитизма!

Но не, причината не е там. Евреите нямат нищо общо. Ако не беше думата „ционистка“, руснаците щяха да се заядат за друго – за киселото мляко или за нестинарките. Техният проблем е, че като всяка империя трябва да имат външнополитическа кауза, която да сплотява популацията вътре в границите. От 200 години насам каузата на руснаците е, че те са коректив на Европа. Още от Наполеонови времена, когато човекобожеските масонски идеи започват да тровят западната част на християнския свят, Русия започва организирано да развива своята месианска идеология чрез интелектуалци като Карамзин. Тя е пазителка на цивилизацията, на морала и на Църквата. Тя е Втора Византия и Трети Рим! Това я прави изключителна, в която посока на света и да погледне. На това се крепи нейната идентичност. Ако го няма това, то тя ще бъде просто поредната заплаха от Изток, поредната вълна от степни народи, които застрашават Европа като в Тъмните векове.

Опълчила се веднъж срещу Запада, Русия трябва да брани границите между себе си и него. Ех, ако можеше Русия да пипне Константинопол! Тогава Западът щеше да знае коя е Византия, тогава Западът щеше да знае къде му е мястото! Затова бяха и всички Кримски войни, последната от които ние наричаме своя Освободителна Руско-турска.

Като сериозен претендент за византийското наследство, Русия гледа и на България като на част от него. Затова тя все ни освобождава от нещо, поради което ние все трябва да ѝ бъдем благодарни. Наистина, ако не беше въпросната Руско-турска война, ние може би нямаше да имаме толкова скоро национална държава или щяхме да я имаме по друг начин и при други условия. Затова сме благодарни и като израз на тази благодарност благославяме името на руския император Александър Николаевич всяка неделя в църквата. Грозно е човек да бъде неблагодарен. Но пък е наивно да мисли, че благодетелят му е извършил всичко безкористно, без да гони свой интерес. Особено пък при второто „освобождение“ през 1944, когато освен от собствеността върху имотите си, не знам от какво друго бяхме освободени.

Но „освободителят“ си търси дължимото. Когато благодарността бъде поставена под съмнение, макар и заради глупост, изписана с боя върху паметник, благодетелят скача като ужилен и напада с намерението да уязви, дори и несправедливо. Трябва да се знае кой чий е и коя душа с коя е братска!

Толкоз по въпроса защо руснаците искат да ни обидят. Защо обаче русофилите се радват и се хвърлят да ги защитават? Не знам. Наистина не знам. Може би защото при последното „освобождаване“ това бяха хора, които изпълзяха от низините и стигнаха до висоти, за които дори и последният дебил (това е художествен похват, нали знаете!) не би се осмелил да мечтае. Може би защото днес са изкушени от политиката и от всички облаги, които тя носи, но без подкрепата на „Третия Рим“ ще подсмърчат отстрани и ще гледат как влакът отпътува без тях. А може би защото такава е модата – съвременният свят е неморален, а хората се нуждаят от нравствени ценности. Ако Западът отказва да им ги даде, ето го Изтокът, който услужливо заема позата на опонент, на алтернатива. Сега популисткият консерватизъм е на мода (дори се говори, че се готви нов български „консервативен проект“ с подкрепа от Москва), затова тарикатите гледат да са русофили. Ако модерно беше конфуцианството, сигурно всички щяха да са първи китайци, знае ли човек…

Поуката: не се привързвай прекалено, за да не страдаш. Другата поука: търси вината преди всичко у себе си. Ако не бяхме проглушили ушите на света, че сме уникални, задето сме спасили евреите си, сега нямаше да ни нападат по тази тема. Да се хвалиш с добро дело, значи да го погубиш. Казват: „Не сте си спасили евреите“. Отговаряш: „Добре, както кажеш. Ти да си жив и здрав!“. Важното е, че са спасени. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Илюстрация: Червената армия спасява праведните от Потопа.

 

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 128 other followers: