Бюджетът – политика, рутина или шоу?

Пиарите знаят, че пленарната зала е за предпочитане пред всеки рекламен блок. Защо например толкова често се иска вот на недоверие? За да падне правителството ли? Съвсем не. Иска се заради онази процедура по дебати, която задължително се излъчва директно по обществените медии. Партиите получават часове безплатно телевизионно време да държат речи, да развиват тези и да вадят компромати.

Подобна, макар и не така епична, е картината и когато дойде време да се обсъжда и гласува държавният бюджет. Какво е той – политика, рутина или шоу? Ако бюджетът се опитва да промени курса на страната, ако залага реформи и сочи приоритети – тогава е политика. Когато гледа само как да угоди на браншове, съсловия и институции – тогава е рутина. Когато пък бюджетът се използва само като повод за размяна на остроумия – тогава е шоу.

Като кое от трите се очерта приетият в последния ден на ноември бюджет за 2018? Безспорно имаше от всичко – къде повече, къде по-малко.

Като замисъл е преди всичко рутинен, защото се стреми към запазване на статуквото, за да няма недоволни. В много сектори са предвидени допълнителни пари, но главно за увеличаване на заплати и на ведомствени разходи. Този подход може да бъде описан като „дай да турим и днес нещо в тенджерата, пък за утре ще му мислим“. Безспорно, човек може да изяде и да изходи и много повече, отколкото му дават, но тази дейност не води обществото наникъде. Само синдикатите мислят единствено за доходи и за нищо друго (както сами се хвалят) и затова, слава Богу, по закон не им е разрешено да управляват държавата.

Разбира се, в закона наблюдаваме и някаква политическа визия. С близо половин милиард е увеличен бюджетът на образованието. За съжаление, парите ще отидат предимно за заплати, но и това не е малко, защото не може учителят да е на социалното дъно и същевременно да изисква уважение от учениците. Казвам „за съжаление“, единствено защото колкото повече пари отиват за заплати, толкова по-малко ще отидат за реформи, а всеки знае, че система, която се реформира кадърно и далновидно, в един момент сама ще генерира доходите на заетите в нея и няма да разчита на подаяния отвън. Първата необходима реформа е да се закрият безсмислените училища и освободеният от тях финансов и кадрови ресурс да се насочи към смислените. Да се сложи край на корумпиращата схема „парите следват ученика“, заради която се напъват да съществуват десетки запустели училища с щатен личен състав, добруващ от „мъртвите души“, дето ги „следват парите“. Да се преосмисли учебната програма и най-вече съдържанието на курсовете по литература и история. Да се въведе предмет „общество“ или както там ще го нарекат, който да запознава децата с институциите и основните юридически принципи, чрез които съществува обществото. Да се подменят хартиените учебници с електронни, да се създаде онлайн среда за общуване между учители, ученици и родители. Ето, доколкото влагането на бюджетни средства във възнаграждението на учителите е рутинно поведение, дотолкова влагането в оптимизиране на системата и учебното съдържание е политическо. Образованието е стратегически сектор и като такъв трябва да е приоритетен. Още повече защото е чувствителен поради своята бавна рентабилност – плодовете от дадени добри политически действия ще се берат след 15-20 години, когато я камилата, я камиларя. Този който ги е провел, вероятно няма да се увенчае с лаврите, защото тук не е Великобритания, та внукът ми да членува в моята партия, в която аз членувам, защото неин член е бил дядо ми.

С близо половин милиард са увеличени и парите за здравеопазване. Тук много приятно впечатление прави, че най-сетне се обърна внимание на доболничната помощ – предвидени са 27 милиона (малко, но от сърце), като 7 от тях са за първична, още 7 за специализирана извънболнична помощ, 3 млн. за медико-диагностични дейности и 10 за дентална помощ. Проблемите в поликлиниките бяха много остри, защото цените на медицинските услуги и особено на лабораторните изследвания бяха драстично изостанали от увеличените общи разходи, което беше поставило лекарите в поликлиниките (обикновено ценни стари специалисти) в унизително положение. Но дали тези пари ще променят положението или само ще оставят повърхностното впечатление, че нещо по въпроса се върши? Ще кажат злочестите управители на поликлиники, зорлем превърнати в търговски дружества.

От друга страна се направи предложение за мораториум върху откриването на нови болници, защото в момента само София по брой на болниците е изравнена с Холандия и в обществото витаят тежките подозрения, че много от тези заведения се създават с единствената цел да точат здравната каса и оперативните програми.

По-голямата част от допълнителните пари за здравеопазване ще отидат за болнична помощ и за лекарства.

Другите по-забележителни бюджетни увеличения са за социални дейности (740 млн.), за сигурност (280 млн. основно за заплати, но щяло да има и за техника) и, разбира се, за бюджетите на министерствата и някои други администрации.

Като цяло, най-голямо увеличение се предвижда при капиталовите разходи (строителство, инфраструктурни проекти), но дали ще се извършат в пълен размер не се знае, защото са силно обвързани с европроекти.

Заедно с всичко това се вдига пенсионната осигуровка и акцизът върху цигарите. Свежите постъпления в бюджета във връзка с увеличаването на минималната работна заплата също се подразбират.

Ето така изглежда бюджетът политически. Което го прави да изглежда съвсем не толкова политически, колко би ни се искало и колкото би трябвало да бъде.

Бюджетът е основният инструмент, с чиято помощ съвременната държава провежда политиките си. А политиките не са нищо повече от подреждане на приоритети. То е като домакинството – ако при едни и същи заплати този месец решим да купим 5 кила ракия по-малко и две книги повече, то очевидно сме поели курс към културна революция, водим политика, насочена към подобряване качеството на човешкия ресурс.

Стар наш проблем е, че като си гледаме бюджетите, не можем да разберем кои са нашите национални приоритети. А те може да са най-различни. Може да е армията, може да е селското стопанство, може да е науката, може да е образованието. Може за нуждите на властта това да са полицията и данъчната администрация. А може даже да е и културата, ако чувстваме недостиг на идентичност и, разбира се, има в какво да инвестираме. Ако бюджетът залагаше приоритети (тоест, ако определяше политики), щеше да има и парламентарен сблъсък с опозицията. Едните щяха да кажат, че приоритет са инвестициите и да намалят данъците; другите щяха да се опънат и да кажат, че приоритет са социалните придобивки и да увеличат данъците. Едните щяха да кажат, че приоритет са високите технологии; другите щяха да отговорят, че по-важна е механизацията и мелиоризацията в селското стопанство. Така или иначе, щеше да има съдържателен дебат. А сега какво?

Както стана ясно, законът за бюджета е особен закон, защото членовете в него са „свързани математически“ по думите на финансовия министър – не можеш да пипнеш само на едно място, без да промениш и всичко останало, точно като в екселска таблица. Въпреки това в продължение на две денонощия опозицията не даде на депутатите да склопят очи, атакувайки бюджета дума по дума с нови и нови предложения. Човек ще рече, че става въпрос за предложения, които рисуват съвсем различна политическа картина, съвсем различни приоритети, съвсем различен път. Да видим:

БСП се вдигна на война за 5 милиона повече в бюджетите на БНР и БНТ, защото заплатите на музикантите в оркестъра на Радиото били малки; настоя за символично увеличение на бюджета на разузнаването (от което не може да произтече нищо по-различно); настоя за увеличение на бюджета на Фонд „Земеделие“, за да посреща евентуални щети от климатични промени (?!); настоя също да се преразгледа държавното субсидиране на отделните общини (в последното има смисъл, доколкото управляващите дават пари на своите кметове, а опозиционните оставят да мрат от глад).

Сред фундаменталните предложения на БСП беше и един милион за ремонт на Зографския манастир и Ал. Невски, който беше приет от умиление, после беше махнат и сега ще се ходи на Конституционен съд по този случай.

Нищо! Финансовият министър обеща, че дори да е отпаднало, макар и при съмнителни процедурни обстоятелства, по погрешка приетото предложение на социалистите, то разходът пак ще се направи, въпреки че мнозинството е против него. Нещо не разбирам… Защо се прави закон за бюджета, защо се дебатира и защо се гласува, след като това очевидно няма никакво значение?

Ето защо с горчивина казваме, че нашият бюджет, преди да е политика, преди да е дори рутина, е преди всичко шоу. А това е така, защото ако опозицията трябваше да предложи, приеме и изпълни държавния бюджет, със сигурност щеше да ни представи абсолютно същия документ и яростно да защити достойнствата му. Ако пък управляващите бяха опозиция, щяха да обвинят опонента в крадливост и некадърност с абсолютно същите слова, с които сега обвиняват тях. Иначе казано, независимо от това кой беше на власт, щяхме да имаме един и същ бюджет.

Така е, когато съперниците за властта обещават едно и също – икономически растеж, нови работни места, големи пенсии, цветя, рози и сладолед. Това, че възможният за България бюджет е само един, е донейде успокояващо, защото очевидно нищо не сме пропуснали. Е, не е все едно, разбира се, чии фирми ще печелят обществените поръчки, но това е тема на друг – дълъг и печален разговор. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 129 other followers: