Колко комара се побират около една кръгла маса?

Новината, че Антикорупционният фонд се е заел с прочутия проект на дунавските общини за преброяване на комарите, не ме докосна кой знае колко, но ме накара да се замисля за първи път по-сериозно (доколкото съм способен на това). Въпросът „Колко комара подлежат на напръскване от двете страни на Дунав?“ по своята философска загадъчност си е направо съвременна редакция на средновековния схоластичен въпрос „Колко ангели (или дяволи) могат да се съберат на върха на игла?“.

Да, разбирам, че организирано пръскане не може да се проведе без да се познава числеността на противника и затова подобни проекти са необходими, но за милион и половина, колкото са взели българската и румънската НПО, не е ли по-лесно да се наемат безработни роми, с каквито разполагат в изобилие и двете държави, които с мухобойки да плякат комарите един по един?

Тази сума – милион и половина – е вложена в разработването на Географска информационна система (ГИС), за която някакви експерти били казали, че може да се направи и за 30 000 лв. Стана ми любопитно и реших да разбера каква е тази ГИС, но единствената информация, до която се добрах (признавам, без особено вживяване и задълбочаване), гласи: „Нейните функционални характеристики ще позволяват интеграция на ниво обмен на данни и заявки“…

Но пък научих, че освен карта на местата с комари, която ще създаде като краен продукт ГИС, програмата, чието официално име е „Разработване и приемане на съвместно институционализирано партньорство за управление на риска от прекомерно разпространение на насекоми, засягащи общественото здраве и безопасност в трансграничния регион Румъния – България“, включва също две социологически проучвания, седем кръгли маси и информационна (рекламна) кампания, като само социологията и рекламата се финансират допълнително с още близо половин милион над вече споменатия милион и половина.

Разбирам, че целта на всичко това е „да имаме устойчива политика в областта на предотвратяването на риска, свързан с разпространението на насекоми„, но продължавам да съм крайно любопитен какви теми са се разисквали на седемте кръгли маси и какви въпроси са били зададени на анкетираните в двете социологически проучвания: Хапят ли ви комари?; По коя част на тялото обикновено ви хапят?; Чешете ли се?… Също съм любопитен за какво е информирала информационната кампания. Може би: „Ако привечер отидете да се къпете на реката и ви изпохапят – това са комари!“ или просто: „А теб колко комара те ухапаха днес? Преброи ли ги, а?“.

Не знам само колко време ще бъдат актуални данните от проучването, при положение, че един комар живее до няколко седмици, а на всеки 5-6 дни се излюпва ново поколение. Не знам също и как някакви нещастни частни фирмички успяват да пръскат мазетата на сградите против хлебарки, без да са ги преброили преди това… Спиш, Европейски съюзе, спиш! Не може да броим едно, пък друго да не броим!…

Европейските фондове би трябвало да съществуват и да отпускат финансирания с една единствена цел – да се изравни нивото на развитие на страните в Съюза. Сигурно и броенето на комари е важна стъпка в тази посока, но когато говорим за него, не мога да не се сетя за малкия и среден бизнес, който също разчита на финансиране от въпросните фондове.

Желаещият да бъде предприемач, да разкрива работни места и да създава принадена стойност е подложен на процедури и изисквания, често граничещи с извращения. Смазан е от нелоялната конкуренция на корпорациите и на субсидираните сектори, включваща даже и дъмпинг, който по принцип е незаконен. Изправен е пред тежък кадрови проблем, защото колкото е да се вайкаме, че има безработица, толкова е и трудно да се намерят работници за много и различни производства. Да не говорим за специалисти! Предприемачът е подхвърлен и на гавра от страна на администрацията, която направо го задушава с всичките си разрешителни режими, необходими документи, системи от такси, санкции и глоби, десетки видове контролиращи органи (често подкупни рекетьори) и все нови и нови стандарти и нормативи, които бедният предприемач е принуден да покрива, за да оправдае съществуването на някой чиновник. Но най-големият проблем на предприемача е финансирането. Ако има собствени свободни средства да инвестира в бизнеса си, няма какво да го мислим и да се занимаваме с него. Но ако няма, често се съблазнява и кандидатства за финансиране от фондовете. Ако спечели, то в почти всички случаи от него ще се иска първоначално да вложи свои пари, пък после да си ги прихване, след като разбира се докаже, че си е изпълнил проекта във всичките му бюрократични подробности. И понеже, както видяхме, човекът няма свободни пари, обръща се за помощ към банката. Банката едва се съгласява да му отпусне кредит и то срещу зверско обезпечение и при нахални лихви. Човекът се съгласява. Оперативните програми обаче често бавят плащанията с по няколко месеца, което банката изобщо не я интересува – тя си чака ежемесечната вноска с лихвата. Накрая много често от Оперативната програма идват на проверка и глобяват предприемача (т.нар. „корекция“) било защото е с шапка, било защото е без шапка. Така гордият бенефициент задлъжнява още повече на банката и често може да стигне дотам, че да загуби жилището си.

Ето защо все повече хора гледат да станат чиновници в правителствения или неправителствения сектор, а не предприемачи, защото второто си е голямо главоболие. Пък и никой не те уважава. Едно време да си „бизнесмен“, „фирмаджия“, „частник“ звучеше гордо. Сега най-презряното същество е частният предприемач. Той е виновен пред всички, затова че печели (когато успее), и най-вече пред работниците си, представлявани от всякакви инспекции по труда, трудови медицини, синдикати и пр. Частният предприемач има едно единствено задължение – да плаща на обществото данъци и такси, за да може обществото да брои комари.

Вярно, частните предприемачи са опасни, защото са свободни и по-трудно могат да бъдат контролирани в сравнение с чиновниците и НПО деятелите, на които във всеки един момент може да им секне кранчето. Но пък частните предприемачи са хора, които са полезни за обществото, защото не само не чакат да получават от него, но са готови и да дават. Мисля, че заради това заслужават повече уважение. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен заедно с всичките си комари, колкото и да се окажат те на брой.

 

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 137 other followers: