Профил на критиците на Истанбулската конвенция в цитати

Защо вече цял месец спорим за Истанбулската конвенция? Много просто – защото отдавна вече не спорим за нея, а за много по-важни неща. А и заради друго: заради това, че както се оказа, около 70% от хората не са достатъчно еволюирали, за да бъдат на нивото на дебата.

Ако не успяха друго, защитниците на Конвенцията поне успяха да очертаят профила на нейните критици. Понеже и аз скромно спадам към противниците, ето какви изводи направих за себе си: критикувам Истанбулската конвенция, защото съм глупав, невежа, малокултурен, не знам английски (и френски), мракобесен и религиозен фанатик. Не че съм лош човек, но просто не ми стига акъл, за да оформя правилно становище по даден въпрос. Следват няколко цитата:

Ясно – Сатаната е проблемът… А изглеждате, иначе, на нормални хора… На хора, изглеждате!

Това се случва само с нискообразованите, малокултурни слоеве, които не могат да се оправят в свободна среда, защото нямат знания и чувство за мярка“.

Това вече не е смешно. Не е обикновено тъпоумие. Това е мракобесие. Старото, познато мракобесие…

България от една светска държава се хлъзва в посока на една тоталитарна путинска Русия… Дали ние ще сме част от светска европейска общност или се превръщаме в жертви на религиозен фанатизъм“.

Оставям настрана определенията, че критиците на Истанбулската конвенция са „дълбоко изтормозени мъже под чехъл и завряни зетьове с еректилна дисфункция“ и „неуверени, зависими, безпомощни и безмозъчни лелки и какички“, защото са направени от неавторитетни, макар и напълно автентични източници. Оставям ги настрана, за да не хвърлят сянка върху авторите на другите приведени цитати, сред които има висши държавници, социолози, уважавани журналисти и общественици (на този етап няма да им казвам имената, за да не ги вкарам в режим на обяснение, но съм готов при нужда да го направя).

И наистина, как да не се потисне човек! Как да не се почувства некултурен и суеверен, щом срещу него се изправят не само цитираните авторитети, но и университетски преподаватели, всякакви интелектуалци и организации като БХК, Български център за джендър изследвания, Фондация „Джендър алтернативи“ и Сдружение „Роми-медникари“!

Всъщност, всички тези хора и организации, колкото и да са интелигентни, културни, цивилизовани, образовани и информирани, особено на фона на нас – мракобесниците и религиозните фанатици – в продължение на повече от месец не разбраха (или не пожелаха да разберат), че темата на дискусията

НЕ Е „за“ или „против“ домашното насилие

а Е:

Релативизмът и абсолютни ли са някои базисни категории или са относителни

Това вече е сблъсък на мирогледи и нравствени системи. Затова е толкова важно и затова дискусията не отшумява – защото хората разбират, че от нейния изход ще зависи дефиницията на понятието „човек“. Тук Истанбулската конвенция е само дребен и случаен повод, поредна провокация от страна на „късния постмодернизъм“.

Ние, черносотниците, не сме модерни и слава Богу! Модерността сигурно е хубава в областта на облеклото и нощните клубове, но в други случаи е вредна. Тя по същество е периодично отричане на предишното и заменянето му със следващо. Много често следващото е противоположно на предишното (например тесните и широките панталони), за да се открои още по-ярко и всички да видят кой е модерен и кой е демоде. Представете си, че открием Истината. С какво ще я сменим през следващия сезон, когато тя вече ще е демоде? В етиката не може да има модерност. Не може днес морално да е едно, а утре – неговата противоположност, защото така е модерно. Истината също не може да е модерна. Не може всеки да си има своя собствена, ярка, причудлива и неповторима Истина, само за да „изрази себе си“, да „следва мечтите си“, да „бъде такъв, какъвто е“, да „живее за мига“ и тям подобни релативистични заклинания, които всъщност не са нищо повече от оправдания на собственото нежелание да постигнеш нещо с труда и волята си. Или, казано в светлината на джендър идеологията, ако не си щастлив като мъж, няма да си щастлив и като жена, нито като джендър-бендър, андрогин или който и да е от останалите 30 пола, дефинирани от модерната мисъл.

Защо хората са нещастни? Защо, колкото по-добре живеят, толкова по-големи извращения са готови да измислят, за да се подиграят с природата си? Проблемът е нравствен. Изречени са милиони думи за него, но в книгата на Йезекил проблемът е посочен само с три: гордост, пресищане и празност (16:49)

Няма логика! Човекът никога като сега не е бил толкова сит, толкова здрав, дълголетен, свободен и защитен в правата си. За всичко има електронни джаджи, за всичко има все по-съвършени технологични решения, почти за всяка болест има лечение. Комуникациите са лесни, всеки може публично да каже каквото му скимне на акъла. И въпреки всичко, вместо да е денонощно благодарен, чудейки се с какво го е заслужил, човекът изобретява все по-изтънчени начини да мрънка и да протестира – от гордост, пресищане и празност!

За съжаление, интелигентните и либерални защитници на Конвенцията не гледат по този начин на нещата. Те виждат в реакцията срещу конвенцията организирана пропагандна кампания – те са много чувствителни на тази тема. Те казват така:

Дискусията събуди дремещия страх, че някой иска да погуби бъдещето ни като народ“.

А също и така:

Нажежиш ли страха на човека, можеш да го накараш да направи всичко и затова сме така ожесточени“.

Всъщност, те са прави. Страх наистина има. Но той не е у глупавия народ, мат’ряла, публиката, електората или както там искате да го наречете. Той не е и у критиците на Конвенцията. Не, няма манипулация на масите чрез раздухване на страхова психоза. Доколкото има страх, то той не е другаде, а именно у защитниците на Истанбулската конвенция, защото те осъзнават (понеже са интелигентни и образовани, за разлика от нас), че са изтървали Истината като аргумент за себе си и са я подарили на политическия си опонент. И политическият опонент я прегръща с благодарност, защото на него му е все едно под какво знаме ще марширува. Ето как проевропейците подариха на евразийците европейската идея, системата от християнски ценности, която отличаваше европейците от всички останали хора по света и при това ги отличаваше качествено и безапелационно. Ето как довчерашни присмехулни атеисти, които дърпаха поповете за брадите и рисуваха с шарени боички стенвестници на тема „Религията – опиум за народите“, днес с озарени лица издигат православни хоругви.

Ние, полуграмотните религиозни фундаменталисти, не сме врагове на Европа. Вижте какво казват православните епископи на Германия: „…за нас да живеем в Германия – страна, в която мирът, свободата, демокрацията и човешките права са признати за всеобщо благо – е Божие благословение. На фона на религиозния екстремизъм, който става все по-сериозна заплаха на много места, ние, християните, сме призовани да защитаваме с всички сили горепосочените ценности“.

Ние, критиците на Конвенцията, сме сигурни, че мястото на България е в Европа. Затова понякога искаме да спасим Европа от самата нея, както е искал и Константинополският патриарх Фотий – менторът и началникът на Кирил и Методий. И не всеки, който иска да запази европейското в Европа, непременно е троянски кон на Путин. Напротив: ако някой го е страх от прекомерно евразийско влияние, нека се бори с всички сили за силна и здрава Европа, Европа на традиционните християнски ценности.

А какви са политическите измерения на темата в България? Изключително смешни и забавни! Поради някаква незнайна конюнктура, позициите са обърнати. Коалиционните партньори на ГЕРБ и около 90% от активистите им по места (по неофициални, но достоверни данни) не желаят Конвенцията да се ратифицира, вероятно по някои от изложените по-горе съображения и защото такова поведение е логично за политическата им сила и за образа, която тя гради пред избирателите си. При социалистите обратно – структурите им (напр. софийската и смолянската), както и ПЕС, барабар със Станишев, искат България да ратифицира, но БСП не иска, защото ГЕРБ иска. А защо ГЕРБ иска в противоречие с ролята, която играе и „консервативния“ образ, който се мъчи да гради? Сигурно ги изнудват с нещо – ще ви дадем тия пари, ако ратифицирате, както ви дадохме ония, след като направихте велоалеи по улиците. Но това е тема на друг разговор.

Заслужава си единствено да отбележим и то с тъга, че както по всичко личи, в крайна сметка решението ще бъде взето не заради написаното по-горе, не заради тежките юридически и политически аргументи, не заради сблъсъка на цивилизациите и новия световен ред, а единствено по финансови съображения – както правителствени, така и неправителствени. Нали можете да си представите колко НПО и колко „интелектуалци“ на свободна практика нетърпеливо пристъпят от крак на крак да усвояват истанбулски финансирания, подобни на онези през декадата на ромското включване? Сладки пари. Лесни пари. Куче влачи – диря няма. За такива лесни пари човек е готов не релативизма да прежали, не европейските ценности, не доброто и злото, не мъжа и жената, не семейството и обществото, ами не знам какво още… Карай! Ден да мине, друг да дойде! Живей за мига, преследвай мечтите си!…

Но може и да не съм прав. В крайна сметка аз съм само един скромен представител на „нискообразованите, малокултурни слоеве, които не могат да се оправят в свободна среда, защото нямат знания“, суеверен и мракобесен тип, у когото Путин чрез хибридни средства е всял страх от Картаген и затова онзи не спира да повтаря, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 147 other followers: