Жестокостта произлиза от безверието

Говорихме миналата събота по телевизията за омразата. Отдавна ми се ще да попитам: омраза ли е да мразиш езика на омразата? Така обаче и не посмях, защото щяхме много да се оплетем. Но убеждението, че сме виртуози в умението да се мразим помежду си, остава неоспоримо. Като доказателство, един от събеседниците разказа как видял някакъв млад човек, на вид съвсем интелигентен и цивилизован, който размахвал снимка на концлагера в Аушвиц и разправял, че всъщност това било твърде хубаво нещо. Не можахме да не се сетим и за десетките статуси в българския фейсбук, които тъгуват за концлагера в Белене, където било мястото на всички „демократи“ и „русофоби“, не можахме да не се сетим и за родния си парламент, в който се надигна препирня не за друго, ами за това дали жертвите на комунизма заслужават да бъдат почитани с едноминутно мълчание и дали т.нар. „народен съд“ е престъпление или абсолютно естествена процедура, особено в конкретния исторически контекст.

В процеса на разговора (заклеймявайки всички тези примери) стигнахме до извода, че омразата ражда насилие и жестокост. Кой няма да се съгласи?! Аз обаче не съм съвсем сигурен, че е така. Първо, много често можем да открием насилие и жестокост и без омраза, просто е така – от безсърдечие. Второ, дори и когато насилието и жестокостта са породени от омраза, остава въпросът какво е породило омразата. Аз смятам, че омразата, насилието и жестокостта са пряк резултат от безверието.

И по-точно – от грешната ни представа за същността на човека, вследствие на безверието. В политическия свят, който до голяма степен е и светът на публичното говорене, като изключим християнския възглед, споделян по традиция от консерваторите и от не от всички, остават два възгледа – либералният и социалистическият. Според първият човекът е самостоятелен и изолиран индивид с почти абсолютно право на самоопределяне, а според втория – човекът е член на колектив, към който има задължения. С времето тези възгледи се сближават, защото се сближават либерализмът и социализмът. Либералните индивиди започват да се събират в групички, които защитават общи малцинствени интереси; социалистическите колективи от своя страна пък се разпадат на подобни групички, които също защитават своите си групови интереси. Но от самото начало, въпреки всички различия, либерализмът и социализмът като цяло са единодушни в това, че човекът не е сътворен, а е произлязъл по еволюционен път. Неговият разум е качествен скок по пътя на усложняване на материята, каквото и да я кара да се усложнява. Моралът също е диалектически еволюционен продукт, резултат от необходимостта на човека да живее в общество. Моралът е условен и зависи от обществения договор между индивидите. Като такъв моралът подлежи на развитие и промяна. Човекът не е безсмъртен. След смъртта си се разпада на съставялите го приживе атоми и отделя топлина, за да се спази вторият закон на термодинамиката (ентропията). За делата си човекът отговаря единствено пред жена си, полицията и съда. Иначе казано, човекът е сложна комбинация от атоми в резултат на проби, грешки и мутации за достатъчно огромен период от време, нищо повече. Ето това е официалната представа за човека към днешна дата.

Този възглед, както може да се очаква, влияе както върху отношенията между отделните човеци, така и върху отношението на Човечеството към човека. Ако 50 килограма злато (един вид материя) струват повече от 50 килограма човек (друг вид материя), то лесно може да се определи цената на живота и да се оперира с нея. Откакто човекът престана да е творение по нечий (все едно чий) образ и подобие и се превърна в продукт на еволюцията; откакто престана да е отговорен за делата си пред някаква по-висша и като цяло извънсветовна инстанция; откакто вече не е безсмъртен и не се грижи за съдбата си в отвъдното, оттогава се превърна в биологична маса, с която може да се постъпва всякак. Защото едно е да удариш шамар на бай Пешо, съвсем друго е да удариш шамар на Христос в лицето на бай Пешо – някак различно ще се получи.

Ето как за насилието и жестокостта не е нужна непременно омраза. Често е достатъчно и обикновено безразличие. Когато животът на евреите в Германия, на арменците в Турция и на милионите руснаци в СССР не е струвал нищо, дали ги е мразел някой? Едва ли. Просто чиновници са си вършели работата и то в повечето случаи съвестно. „Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем“. Когато човекът е само организъм, мутирал случайно от коацерватна капка, който със смъртта си изчезва без никакви последици, тогава максимата на Сталин е логична и правилна. Следователно, причината за насилието и жестокостта не е омразата, а еволюционната теория на Дарвин (нека хейтенето да започне сега!).

Нещо повече. Повярвал, че е венецът на еволюцията (и неизвестно защо с крайно еволюиралия си мозък решил, че тя свършва именно с него, след което не се предвижда никакво допълнително развитие), човекът е убеден, че не е възможно да съществува абсолютно нищо по-висше от него в безкрая на пространството и времето. От тази гледна точка е вече съвсем лесно индивидът да си втълпи (както е постъпил и Ницше), че както човеците са по-висши от всички останали организми, така и той, индивидът, Свръхчовекът, е по-висш от масата, от всички останали човеци заедно и поотделно. От тук идеята за по-висши и по-низши раси не е далеч. И това няма да са нелогични или извратени теории, напротив – от еволюционна гледна точка те са напълно естествени. В междувидовата борба (расите и цивилизациите) ще победят по-добре въоръжените, по-силните икономики. Във вътревидовата бора ще надделеят (чрез полезна омраза) по-приспособимите, енергични и брутални индивиди, а бедните, глупавите, неорганизираните – да мрат. Обективен закон. Едни видове се хранят с други видове, едни бозайници пасат, стрижат и доят други бозайници. Да живее Майката Природа! Да живее Капитан Планета!

Точно в този момент виждам как се надига гневен младеж и стиснал каскета си в юмрук, вика: „Ами църквата, ами инквизицията? Нейните изтезания не са ли насилие и жестокост?“

С риск някой по-напредничав ум да ме обяви за защитник на Инквизицията (както досега са ме обявявали за фашист и за селяндур, който не разбира от модерно изкуство), ще кажа така, пък може и да не съм прав: Инквизицията се увенчава със славата на насилието и жестокостта, чак когато остава църковен институт само формално, а на практика започва да действа като политически. Инквизицията безспорно е използвала насилие и жестокост, за което сега католицизмът се кае. Но тя е такава, защото и самият католицизъм е изкушен твърде много от светското, от политиката и от властта, твърде заслепен от мечтата за Respublica Christiana. Иначе Инквизицията е възпряла една от най-страшните ереси (албигойците, т.нар. западни богомили), с което е спасила църквата, и е подпомогнала Реконкистата, без която днес Европа щеше да изглежда по коренно различен начин. Що се отнася до други изстъпления на религиозния фанатизъм, то те не са в духа на Църквата, а грях против нея. И Църквата никога не е твърдяла друго.

Припомняме си всичко това, за да видим, че дори и вътре в католическата църква насилието и жестокостта се появяват едва тогава, когато се разколебава християнският възглед за човека, когато политиката замества религията и когато погледите слизат от небесата върху грешната земя.

Видяхме, че сме способни на насилие и жестокост или от омраза, или от безразличие. А те са възможни единствено при отсъствието на любов. Където има любов, там няма омраза и безразличие. А какво е любовта? Ето това на еволюционната теория ѝ е трудно да обясни. Пред еволюционната теория има два непреодолими въпроса: 1. Как и защо е възникнал животът, как се описва това чудно качество на материята „живост“ и защо животът е възникнал само веднъж и вече не възниква? и 2. Що е любов? Любовта противоречи на логиката на еволюцията. Тя не е свързана с оцеляването, нито със защита на индивида и вида. Любовта често е глупава саможертва, нежели съревнование по приспособимост.

„Чакай! Чакай! – ще се надигне отново гневният младеж с каскета. – Любовта е силата, която привлича мъжките и женските организми един към друг с цел продължаване на рода, а това е най-силният нагон, създаден от Еволюцията!“

Тук грешката е техническа. Просто с една и съща дума се назовават неща, които нямат нищо общо помежду си. Любовта, за която говорим и която изключва безразличието и омразата, е възможна единствено в осъзнаването на общото тайнство, където онова, което изследва биологията (клетките, органите, храненето и отделянето) е второстепенно на фона на истинската същност на човека –  духовен образ и подобие на своя Творец, имащо задачата да се прослави в измерения, много по-големи от материалната вселена между два първични взрива.

За съжаление, всичко това на гневния младеж с каскета трудно може да се обясни. Да му кажеш, че ние всички имаме една обща природа, която е увредена и се нуждае от поправяне и възвръщане към съвършенството на първоначалния си замисъл, е все едно да отиде на лекар, лекарят да му каже, че има възпаление на бъбреците, а младежът гордо да му изкрещи в лицето: „Аз нямам бъбреци!“. Което, разбира се, с нищо не променя нещата.

Тъй че когато следващия път седнем да си говорим за езика на омразата, отчуждението и липсата на доброта, да знаем откъде идват те и да не си блъскаме главите. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 140 other followers: