Размисли за въоръжеността на гражданите

На втори март върху капака на BMW пред областната управа в Пловдив намират умрял човек. Първоначално не знаят кой е, но е видно, че е умрял от кръвозагуба вследствие огнестрелна рана в гърдите. Впоследствие се оказва, че това е Жоро Дживизов – Плъха, с 9 присъди за кражби, самоопределящ се като ром.

Скоро се изяснява, че Плъха нападнал дома на лекаря д-р Иван Димитров и последният стрелял по него в защита на живота, семейството и собствеността си. Арестуват доктора за 72 часа. Обществеността се надига в негова защита с отдавна познатия аргумент: „Щом държавата не е способна да ни опази от битовата престъпност, оставете ни да са опазим сами!“ Както и с другия познат аргумент: „Престъпниците могат да ни избиват, но ние не можем да им отговорим; трябва да ни застрелят, за да имаме право да стреляме по тях!“.

Четири дни след стрелбата, на 6 март, вторник (когато пишем тези редове), пловдивската прокуратура излиза на брифинг. На него става ясно, че по стара българска традиция компютрите не били компютри, а компоти, филмът не бил сексуален, а социален, и не бил шведски, а съветски. Плъха не бил нападнал дома, а гаража на доктора и докторът бил отишъл отвъд „хипотезата за неизбежна самоотбрана“, защото, вместо да смъмри похитителя, изпразва цял пълнител по въоръжения само с нож и отвертка Плъх, при това отдалечаващ се на подскоци от местопрестъплението. На всичкото отгоре лекарят се опитва да замете следите, като най-напред обира гилзите. Като капак на всичко се оказва, че пистолетът е незаконен и не може да бъде намерен (последното ме кара да мисля, че е напълно законен, само че е регистриран на друго лице  – но да оставим това на конспиративните анализатори).

И сега кой е крив? Ромът, задето е крадял, или докторът, защото е стрелял по него, докато онзи си е крадял най-културно, и то стрелял така, че да го рани смъртоносно (волно или неволно), с незаконен пистолет?

И за какво е виновен докторът (защото за какво е виновен ромът е ясно) – затова че е превишил „неизбежната самоотбрана“, затова че е стрелял не веднъж, а много пъти в състояние на афект, без да се замисли къде ще улучи, или затова че е стрелял с незаконен пистолет? Вероятно за всичко, взето заедно.

И този случай изобщо не би бил интересен, ако не си знаем до какви изводи ще доведе. Сега будната съвест ще каже: у гражданите трябва да има колкото може по-малко оръжие, на гражданите трябва да се разрешава да се въоръжават изключително трудно. Така ли е?

Да се обърнем отново към еволюционната теория, макар че съвсем скоро го правихме. Съвременната наука твърди така: в зората на своето еволюционно съществуване, тъкмо слязъл от дърветата и тръгнал на два крака, тъкмо зашлевил с вече свободните си предни крайници първия шамар на своята самка и поставил с това историческото начало на домашното насилие, мъжкият човек е ловувал и е бранел хралупата, а пък женският човек е раждал и отхранвал малките питекантропчета. Чак по-късно човекът започнал да се занимава със земеделие и тогава мъжът най-сетне си отдъхнал, пращайки жената на къра и очаквайки изобретяването на телевизора. Но това е чак по-късно, след хиляди години.

Междувременно мъжът продължил да ходи на лов (макар и вече предимно за развлечение) и продължил да брани хралупата, за което е трябвало да бъде въоръжен. Самецът ловува и брани пещерата, самката се грижи за огнището и поколението. Знам. Знам. Това са унизителни социални роли на пола, това са праисторически джендър предразсъдъци, но не го твърдя аз, а нàуката. А на Нàуката не бива да се противоречи!

И така, хвърляйки един много бърз и обобщаващ поглед върху човешката история, ще видим, че още отпреди липсващото еволюционно звено, през всичките експлоататорски строеве (робовладелски, феодален, когато рицарите звънтят с мечове за сърцето, шалчето, кърпичката или дари само случайния поглед на дамата, и капиталистически, когато въпросната дама се осъзнава и става суфражетка), та чак до двете световни войни мъжът по подразбиране е въоръжен, така го е създала Еволюцията, така го е създала Майката Природа!

Какво се случва в ново време? Политически НЕкоректните и НЕтолерантните продължават да са въоръжени, а коректните и толерантните се разоръжават по свое убеждение или по внушение на хуманното общество, на което те не могат да откажат нищо, защото са съвестни и дисциплинирани граждани, които ги е грижа за въглеродните емисии и дупката в озоновия слой.

Тук се явява една трудност. Казваме: „по природа мъжът е въоръжен“, но кой днес е мъж по природа? Изобщо, мъжеството природна категория ли е или социална? Естествено, доколкото мъжът не е недвусмислено мъж, а по свой избор едно (или повече) неща от официално предложен списък, то и състоянието му на въоръженост по подразбиране идва под въпрос. Той вече не брани хралупата и самката, а по някакъв друг ярък начин изразява „неповторимата си индивидуалност“.

Ето как науката отрича себе си, като сама се надскача! Ето как джендър теорията проверява еволюционната такава! Смятате, че е естествено самците да са въоръжени, за да защитават самките и малките си от другите самци? Диваци! Варвари!  В модерния свят защитата на самките (дано не ги обиждаме като ги наричаме така!) е грижа на колектива, както негова грижа е и възпитанието на малките. Негова, а не на семейството – този подозрителен и компрометиран институт.

Друга трудност. Как да гледаме на стрелящите по крадци граждани? Има два подхода, които могат да ни доведат до съвсем противоположни изводи. От една страна можем да гледаме на стрелящите граждани като на някакъв вид пушачи, които тровят обществото с вредния си навик да носят оръжие и да стрелят. От друга страна обаче можем да гледаме на тях и като на индивиди, човешки същества със свещено и неотменимо право на самоопределяне. Ако някой ще се самоопределя като насилник спрямо мен, то забранено ли е и аз да се самоопределя като насилник спрямо него?

Уви, ние затова сме цивилизовани, защото докато всяко невръстно афганче може да си има калашник, при нас не е така. Ние сме толерантни, ние сме културни, ние сме даже мултикултурни! И като такива пò ни прилича да не сме въоръжени. А и не е много вероятно малки афганчета да нахлуят с калашници в дома ни (засега). Но пък можем да станем жертва на всякакви други въоръжени представители на самобитни култури и социално-естетически течения.

Да се върнем към въпроса: да бъдат ли затруднявани порядъчните граждани в намерението си да придобиват законни регистрирани оръжия за самозащита? Братята либерали би трябвало да са първи защитници на гордото и свободно въоръжаване на гражданите, но по неизвестни причини те са оставили тази кауза на леко примитивните консерватори. Може би е така, защото днешните либерали са леви (каквото и да си говорят), а лявото не гледа с добро око на индивида като цяло, и на правото му на въоръжена самозащита в частност; за лявото сигурността не е работа на индивида, а на колектива. И от колективна гледна точка е много по-лесно да забраниш законното, отколкото незаконното оръжие – то, незаконното, си е по принцип забранено (и затова му викат „незаконно“), но на кого му пука!

Не знам дали е правена статистика, но ако се направи, сигурно ще се окаже, че над 90% от зулумите са извършени с незаконно оръжие. Да приемем, че извън усилията на полицията се сражават две армии – армията на апашите срещу армията на гражданите. Вторите бранят това, което искат да им отнемат първите. Ограничавайки порядъчните граждани да имат оръжие, ние не правим друго, освен да разоръжаваме една от двете армии. И то не тази, която трябва.  Порядъчният гражданин рядко ще се напие и ще започне да стреля наляво-надясно. Рядко ще тръгне да извършва въоръжен грабеж, защото има други източници на доходи. Ще използва оръжието си и то с нежелание само в случаите, когато е застрашен.

Порядъчният граждани защитава семейството си с абсолютно същата нравствена мотивация, с която би защитил и родината си. Друг е въпросът, че семейството вече е отмиращ институт, тъй че гражданинът не е нужно да се грижи за него. Когато и родината стане отмиращ институт, ще отпадне и още един дерт. Как да не се радваш!

Объркана работа. Сложна! Какво да мислим ние, простите граждани, особено ако не желаем да прекараме живота си в състояние на перманентно възмущение и призиви за протест, както е модерно напоследък? Трябва ли да се ограничи законното притежаване на оръжие? Ако трябва, то изхождайки от броя на жертвите във „войната по пътищата“, първо трябва драстично да се ограничи броят на законно притежаваните автомобили.

И къде да търсим морално основание за решението си? Имаме две на пръв поглед противоречащи си повели: „око за око, зъб за зъб“ и „ако те ударят по едната страна, обърни и другата“. При това второто не отменя първото, защото Христос казва: „…не да наруша съм дошъл, а да изпълня“ (Мат. 5:17) Защо Църквата всяка година на Гергьовден освещава бойните знамена и всеки ден се моли за родолюбивото войнство? Вероятно защото защитата на дома, семейството и родината не е отмъщение, не е зло. Но кой съм аз, че да преценя!

Ето на такива мисли може да наведе човека един брифинг на една прокуратура. Не знам докъде ще ни отведат те, но мисля че е добре да се съгласим поне за едно: да направим така, че всеки, който пожелае да извърши насилие над нас, предварително да е наясно, че могат да му се случат неприятни неща и то още преди полицията да е пристигнала. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

P.S. И понеже в социалните мрежи ще ме попитат дали лично аз съм въоръжен – да.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 140 other followers: