Двата вида истина на Борисов

Извън всякакво съмнение е, че министър-председателят Борисов говори само истината. Но след поредното заседание на Министерски съвет си дадох сметка, че той говори два вида истина – планирана и изтървана. Първата е тази, която хората трябва да чуят, за да осъзнаят как, накъде и с каква скорост плава държавният кораб. Втората, изтърваната истина, е онази, която показва какво всъщност става в главата на капитана и как той си представя плаването.

Типичен пример за истина от втори тип е мъжественото нареждане, което е дал премиерът на министрите си по повод зачестилите дупки по пътищата:

„Борисов: Полицай и чиновник до всяка дупка, докато не се оправят!“

Няма. Няма по-лаконична и по-ярка словесна картина на съвременното държавническо мислене. Държавата решава всеки проблем с полиция и администрация. Вярно, крие го. Не го разгласява публично. Даже партиите, когато се зададат нови парламентарни избори, включват в програмите си лозунги как ще намалят административната тежест, ще съкратят администрацията и ще реформират полицията. На практика обаче винаги се случва точно обратното.

И ето че идва момент, в който г-н Борисов, воден единствено от желанието да заеме патетична поза пред лицето на несгодите, изрича всъщност важна истина и показва механизмите на политическото мислене: държавата се крепи на полиция и администрация.

Каква е простата логика? Според мен до всяка дупка трябва да се сложи ремонтна бригада, а не полицай и чиновник. Също така си мисля, че до всеки болен трябва да се сложи лекар, а не полицай и чиновник. И също така си мисля, че във всяка класна стая трябва да се сложи учител, а не полицай и чиновник. В месарницата да има месар, в плод-зеленчука – зарзаватчия, в аптеката – фармацевт, в локомотива – машинист и в обсерваторията – астроном, а не полицай и чиновник. Това е простата логика. Но вероятно ние сме твърди прости и затова нашата логика е именно простата.

Защо първото нещо, за което се сеща властта при решаването на някакъв проблем, е полицията и администрацията? Да, знам, че в конкретния случай Бойко Борисов е казал така, имайки предвид, че тези две категории българи са достатъчно многобройни, щото техни представители да се турят до всяка една от неизброимите дупки по пътищата, та поне малко от малко да оправдаят съществуването си. Но защо тези две категории са тъй многобройни? Защо не са тъй многобройни, да речем, орнитолозите и ветроходците, защо Борисов не казва: „Орнитолог и ветроходец до всяка дупка, докато не се оправят!“?

Що се отнася до полицията, то е ясно – всяка власт, дори и най-човеколюбивата, се крепи на репресивен апарат. И никоя власт, дори и най-налудничавата, не е толкова луда, че да дразни репресивния си апарат. Още повече когато този апарат вече си е изградил навици да стачкува, да пие минерална вода и да пуши цигари на открито, вдъхновяван от собствените си синдикати. Колко години, колко управления се говори за реформа на МВР! Но не може. Това вече е каста, популация в популацията.

С още по-голямо основание каста може да бъде наречено и чиновничеството. И там намеренията за реформи са гръмки и лицемерни. И там всеки политик отчита, че административните такси граничат с безобразие и че щатът от всевъзможни синекурни длъжности е достигнал астрономически размери, но с всяко следващо управление, дошло на власт с клетви, че ще съкрати и реформира администрацията, тя се оказва все по-многобройна. Защо е така?

Защото чиновничеството е една лесно контролируема потребителско-гласоподаваща маса. Чиновникът зависи от конюнктурата – днес е тук, утре го няма. Политическите метли в администрацията в един исторически момент достигнаха до такива уродливи измерения, че Марио Тагарински (министър на администрацията тогава) се принуди да прокара Закон за държавния служител. Но скоро този закон беше заобиколен и победен от суровите природни закони. Днес отново всеки чиновник може да бъде сложен на определена позиция и махнат от нея за часове. И така, от една страна чиновникът е материално осигурен, даже разглезен с привилегии, непознати на тружениците в частния сектор, и същевременно денонощно трепери да не изгуби статута си. Е, кажете: не е ли това идеалният гласоподавател?

Бойко Борисов казва, че чиновниците са около 200 000 и сигурно е така. Те имат семейства и в тези семейства не всички съпрузи, съпруги, родители, лели и братовчеди са чиновници. Тоест, няма да сбъркаме, ако кажем, че говорим за около половин милион заинтересовани. И като знаем, че един депутат „струва“ около 20 000 гласа, лесно ще видим, че чиновничеството има потенциал да излъчи парламентарна група от 25 депутата. Хитро, а? Кой ще е луд да съкращава този треперещ за охолния си животец електорален потенциал, вместо да го увеличава!

Проблемът е единствено този, че чиновничеството е второстепенна обществена прослойка, която обаче напоследък иска да ѝ се отдава почит като на първостепенна. Второстепенна е, защото не създава блага, не генерира икономически растеж, а само се очаква да благоприятства условията това да се случва. Най-грубо казано, чиновничеството трябва да подпомага предприемачеството при създаване на принадена стойност, от която принадена стойност се заделя за данъци, а от данъците се заделя за обществена и държавна сигурност (осъзнавам, че последното звучи малко стряскащо), за публични услуги, инфраструктура и чак накрая за заплати на чиновничеството, което помага в организацията на цялата тая работа.

Вместо да помага обаче, вместо да „слугува“ на предприемачеството, чиновничеството го яха и го изнудва. Въоръжава се с всевъзможни разрешаващи и контролиращи функции, произвежда огромно портфолио от задължителни административни „услуги“, без които предприемачеството е парализирано и не може да мръдне. За да мръдне, предприемачеството дължи на чиновничеството всевъзможни законни и незаконни плащания, от което чиновничеството тлъстее и започва да се чувства господар. В днешния модерен, прогресивен, мултикултурен и толерантен свят администрацията е новата аристокрация. Като в случая „аристо“ (от ἀριστεύς – благороден, елитен) е употребено с горчиво чувство за хумор.

Помните ли колко гордо звучеше „бизнесмен“ през 90-те години? Сега „бизнесмен“ е последна отрепка, гнусен капиталист, който е длъжен всекиму за всичко – на работници, на синдикати, на чиновници, на политици.

Лошото в цялата работа е, че когато съвсем задуши предприемачеството, когато заколи кокошката със златните яйца, чиновничеството ще се види принудено да се справя с предизвикателства, за които няма капацитет. Ще се опита да се самоизяде, но с изумление ще установи, че няма нищо за ядене, защото чиновническата каста е един огромен балон – ще се самозахапе, ще се нагълта с въздух и тъжно ще се оригне с носталгия по отминалите дни.

И преди да е станало това – добре: нека до всяка дупка по пътищата да има полицай и чиновник, обаче им дайте и по една лопата. Но вие няма да направите това. Ако в един момент дупките станат прекалено много, вие няма да се сетите да направите друго, освен да въведете нов „Данък дупки“ и до всеки, който не си го плати, ще сложите по един полицай и по един чиновник. Ето затова, задето не можете да измислите нищо по-добро, аз продължавам неуморно да твърдя, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 143 other followers: