В крайна сметка искаме ли Турция в Европа?

Добре че за света няма особено значение какво искаме и какво не искаме, защото ако имаше, Турция вечно ще си стои разкрачена между Европа и Азия, между ислямския фундаментализъм и либералната демокрация, и няма да знае какво да прави.

Въпросът се актуализира от посещението на Ердоган миналата седмица във Варна. Там той се срещна с Туск и Юнкер, за да се разберат как ще я карат оттук нататък. Ние бяхме домакин в качеството си на балканска страна, на съсед на Турция и не на последно място на председател на Съвета на ЕС.

За какво беше срещата? Очакванията на Турция (според официалните турски медии) са да бъде либерализиран визовият режим, да се намали натиска по въпроса за Кипър, да бъде подкрепена Турция в борбата срещу тероризма и, разбира се, да се доплатят оставащите 1,2 млрд. евро по споразумението за бежанците. Наред с всичко това Турция декларира, че нейното членство в ЕС продължава да бъде приоритет.

От другата страна поставиха въпроса за двамата гръцки военни, задържани за преминаване на турска територия в района на Одрин. Разбира се, съвсем очевидно е, че Турция държи гърците не за друго, ами защото Гърция за трети път отказва да върне осемте „превратаджии“, които избягаха от Турция с хеликоптер. И понеже това е твърде грозно, Ердоган беше призован от Юнкер и Туск да освободи гърците до Великден. Той пък отговори, че не може да стори това. Можел да го стори единствено независимият турски съд.

Поискаха от Ердоган също така да подобри като цяло отношенията си с Гърция и Кипър, като за целта обърне особено внимание на незаконните си действия в кипърската морска зона (там той търси газ и петрол). Повдигната беше и темата за поведението на Турция спрямо кюрдите в Сирия.

Срещата свърши и всеки тръгна да я оценява. „Искам Турция да бъде истински стратегически партньор на ЕС“ – с горчивина и болка (в седалищния нерв) заяви Жан-Клод Юнкер. Доналд Туск пък обобщи: „Не постигнахме решения или компромиси с Турция тази вечер“, но подчерта, че това е само началото на един възобновен и градивен диалог между двете страни. Нашият външен министър Екатерина Захариева каза: „Ердоган подаде ръка“ и допълни: „Тонът във Варна беше изключително конструктивен“. А пък Велизар Енчев с присвити очи рече: Провал във Варна! Ердоган прегази Борисов и Евросъюза! България е първият турски вилает в Европейския съюз!

И сега мнозина се чудят: успешна ли беше срещата или неуспешна, триумф ли беше или провал. Какво всъщност се случи на нея?

Случи се следното: Европа обеща да си доплати на Турция за бежанците, а Турция – да продължи да ги озаптява. Туйто. Нещата почти винаги опират до нещо много просто, въпреки че понякога извървяват сложен път. От тази гледна точка срещата е била безспорно успешна.

Освен това Турция потвърди, че членството ѝ в ЕС остава приоритет, а пък Европа увери, че няма да прекратява преговорите, както зове Курц. От тази гледна точка срещата също е била успешна. Защото ако Турция се прости с надеждата за присъединяване към ЕС, то ЕС трябва да се прости с главния си инструмент за въздействие върху Турция. Американското списание „Политико“ съвсем на място отбелязва икономическите измерение на мотивите на Ердоган. Неговата власт, неговият политически възход е резултат от икономическия растеж, който в определен моменти приличаше на „бум“. Така дойде Ердоган на власт, така порасна и така се укрепи в нея. Днес ЕС е първи икономически партньор на Турция, износът натам е половината от целия износ на страната и е на стойност около 130 млрд. евро. Тъй че за Ердоган е жизненоважно това положение да не се променя в негативна посока.

Едно е обаче каква е била целта на срещата, какви теми са се обсъждали, какви цели са били поставени и дали са били постигнати, а съвсем друго е какви чувства поражда цялата тая работа у нас, простите граждани.

Ето, бяха организирани протести във Варна. Партия „Възраждане“ извади на улицата свои активисти с плакати „Лозенград е български – вечна част от нашето сърце“, „Одрин е наш!“ и „Вън Ердоган от Европа“. Нейният лидер Костадин Костадинов каза, че „тази среща е недопустима“, с което постави под въпрос допустимостта на всякакви преговори между Европейския съюз и Турция.

ДаБГ също обявиха, че ще протестират срещу „тирана“ и „слугинажа“, но така и не разбрах дали са протестирали. Странно, защото се стремят да оставят впечатлението, че са проевропейска партия, пък виж как посрещат Туск и Юнкер!

Към гласа на недоволството се присъединиха още и БСП заедно със своя президент Румен Радев. Радев поиска да се постави въпросът за „ненамеса на Турция в нашите вътрешни работи, в изборния процес, в религиозните ни дела, а също така и за обезщетенията на тракийските бежанци“, а Корнелия Нинова настоя за стенограмата от срещата, за да се види дали е зачетено желанието на президента или не. Разбира се, за разлика от хода на Костадин Костадинов, който просто си иска Люлебургас и Одрин човекът, ходът на БСП и Радев е много по-перфиден, защото поставя важни въпроси и теми, които задължително трябва да се повдигат и обсъждат, но за съжаление точно във формàта на варненската среща между Турция е ЕС не могат да се повдигнат.

Защо БСП се държи така? Защо нашата уж европейска левица рипа срещу важно мероприятие на Европейския съюз? То е ясно: или защото иска да отбележи точка като опозиция и да постави управляващите в неудобно положение: „Вижте ги! Те са съгласни Турция да се меси във вътрешните ни работи, тях не ги интересува справедливостта за тракийските бежанци!“, или пък защото Русия по някаква причина е раздразнена от възобновяването на диалога между Турция и ЕС.

Но така или иначе всички съображения са налице, трупат се и поставят пред нас въпроса: каква е политиката на България по отношение на Турция, какво е отношението на българите към Турция и Ердоган, то еднакво ли е към и към страната, и към нейния управляващ, или има някакви нюанси? И в крайна сметка искаме ли Турция в Европа или не?

Въпросът е сложен и към него има най-различни подходи. Например историческият. Исторически ние сме много обидени на Турция. Тя спря нашия часовник за пет века и ни принуди да догонваме останалите и да подсмърчаме след тях. Зверствата и несправедливостите също не бива да се забравят. Затова, докато ние сме член на ЕС, а Турция не е, ще гледат ЕС през крив макарон.

Политическият подход. Турция се стреми към влияние в България, меси се в нашите вътрешни работи. Финансира етнически партии, влияе на изборите чрез автобуси, опитва се да упражнява икономическо влияние чрез свои капитали. Откакто Ердоган инструментализира неоосманизма за нуждите на политическата си власт, се правят дразнещи изявления, граничещи с откровени териториални претенции. При това положение, докато ние сме член на ЕС, а Турция не е, ще гледат ЕС през крив макарон.

Цивилизационният подход. Европа е цивилизация на християнски ценности. Европейският съюз е икономическо и политическо обединение на тази цивилизация. Европейската цивилизация много е страдала както от Халифата, така и от Османската империя. От първото се е отървала чрез Реконкистата, а от второто още не се е отървала, доколкото столицата на Византия продължава да е в турски ръце и Юстиниановата „Св. Софѝя“ е джамия. От тази гледна точка просто няма как една ислямска Турция да е член на Европейския съюз. Да не говорим, че не покрива и другите критерии за членство, свързани със законност, граждански права, свобода на словото и т.н. От цивилизационна гледна точка Турция би била не само проблем за ЕС, но и би заплашила да го разруши отвътре.

Прагматичният подход. Каквото било – било. Кой когото клал – клал. Кой каквото грабил – грабил. Най-важна е икономиката. А безспорно с Турция ЕС би бил по-могъщ, както би бил по-могъщ, впрочем, и с Русия в редовете си. И като ресурси, и като пазари. Ако Турция е член на ЕС, ние вече няма да сме гранична държава (предполагаме, че Сърбия отдавна вече ще е влязла) и ще участваме в един доста по-активен икономически обмен, след като вече сме защитили интереса си и в предприсъединителните мероприятия. Тъй че, от тая гледна точка, нека Турция час по-скоро да влиза в ЕС. Ние ще я подкрепим като добри съседи, защото искаме да живеем по-богато и по-сигурно. Някои националисти казват така: „Днес единственият начин да си върнем Охрид е да помогнем на Македония да стане член на ЕС“. Е, същото може да важи и за Люлебургас и Одрин.

Геополитическият подход. Като оставим настрана балканските и европейските сметки, ще видим, че на едно определено ниво проблемът не е нито Русия, нито Турци, нито Америка. Проблемът е Китай. Поради алчността на нашата цивилизация Китай крепне и възмъжава. Китайската икономика ни конкурира на наша територия. Очертава се икономическа война между Китай и Съединените щати. Китай дори заема войнствена позиция като се обявява в подкрепа на Северна Корея. От тази пък вече гледна точка всякакви вражди и приятелства, съюзи и съглашения заслужават да бъдат преразгледани.

Всичко зависи от това на коя камбанария ще се качиш да гледаш света или в кое кафене ще седнеш да бистриш политиката. Свят голям, камбанарии и кафенета много. Лично за мен въпросът дали за България е добре Турция да стане член на ЕС е стар и признавам, че още не съм успял да си отговоря. Може би защото кафенетата са прекалено много. Но пък мисля, че ако подходим към него с чисто сърце и спокойна съвест, рано или късно ще стигнем и до истината. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

 

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 143 other followers: