37 години АЕЦ „Белене“

Когато в съботната сутрин отворите вестника си, ще са се навършили точно 37 години и 60 дни откакто българският народ официално се чуди трябва ли му, аджеба, втора атомна електроцентрала или не му трябва. През цялото време ту замразяваме, ту размразяваме „гьола“; ту питаме избирателите, ту не ги питаме. АЕЦ „Белене“ стана задължителна глава във всяка предизборна програма и ключова тема в речите на поколения политици.

Ето че миналата седмица, след няколко години затишие, отново беше даден „Пълен напред!“ и всичко започна отначало. Излязоха старите експерти със старите аргументи и извикаха за живот старите спорове като в някакво безкрайно дежа вю.

„Хайде да си я направим! – казаха управляващите. – Грехота е! Вижте: вече сме вложили три милиарда, оборудването е купено и доставено, площадката е лицензирана, имаме нотификация от Европейската комисия… Баш сега ли да се откажем? На вятъра ли да хвърлим всичко?“.

И спестовната душа на българина се свива: мигар ще допуснем да стане тоя зян!

Много пъти съм се мъчил да намеря отговор за самия себе си – трябва ли ни „Белене“? – и все не съм успявал. Може би защото не разполагам с всички необходими данни, а пък онези, с които разполагам, изглежда съм неспособен да интерпретирам правилно. И което е по-обезсърчаващо, не намирам специалист, който да ми обясни. Нито в медиите, нито в лични разговори. Всеки много убедително защитава определена гледна точка, но никой не успява да очертае цялата картина.

Да вземем икономическата част, защото е най-лесна. Там разглеждаш инвестиция: ако приходите са повече от разходите, ако печалбата е по-голяма от вложението, значи си заслужава. Така ли е с „Белене“? Защитниците твърдят, че е така. Но има един много досаден въпрос: „Кога?“. Някои инвестиции са толкова далекоперспективни, че дивидента от тях ще инкасира чак следващото поколение. Или даже по-следващото. Съгласно ли е инвестиращото поколение с това, при положение че със сигурност съществуват възможности същите пари да се вложат в нещо друго, което ще се рентира след няколко години, в рамките на живота на вложителя? А и знае ли някой колко години ще се изплаща инвестицията? Знае ли някой колко ще струва токът след 10 години, та да си направи сметката? Знае ли някой какви мощности ще построят през това време съседните държави? Знае ли някой какви ще са нуждите на икономиката? Знае ли дали ще има търсене на пазарите за износ?…

„Е-е-е, не е толкова просто! – ще пустосат специалистите. – Това да не ти е махленска бакалница! Това е държава, тук нещата са по-комплицирани“. Така е. Ако никой не можеше да си направи сметката, то и никой нямаше да строи такива централи, а пък тях по света ги има в големи количества. Има много съображения в подкрепа на централата. Най-напред това са нуждите на собствената икономика. Ако искаме тя непрекъснато да расте (както обещават всички партии преди избори), то логично е да очакваме, че ще се нуждае и от повече енергия и то не от въглеводородни източници (които привършвали, казват), а от нещо друго – изобилно, евтино и екологично.

– Ама чакай! – ще ни прекъсне гласец от залата. – Цената на тока от АЕЦ устойчиво расте, докато цената от ВЕИ устойчиво намалява!

– Не ни прекъсвай! – ще му се заканим с пръст и ще продължим: – Токът от атомните централи е евтин сам по себе си и това е важно за икономиката, от която се очаква да произведе конкурентоспособна продукция, важно е за гражданите, които искат да плащат по-малки сметки, важно е и за износа на електроенергия, от който влизат чисти пари в хазната. Освен това, да имаме АЕЦ е добре и за сигурността, защото всички ще ни пазят, начело с инвеститорите. Да не говорим за социалните измерения, работните места и т.н.

– Да, ама ако заради „Белене“ – ще се обади пак оня гласец – затворят Мариците, ще разгонят фамилията на цялата Старозагорска и Хасковска област. Егати социалния ефект! Да не говорим, че Мариците работят с българска суровина, а за АЕЦ-а ще трябва да внасяме…

– Ако се обадиш още веднъж, ще те изхвърлим! – ще приковем с леден поглед гласеца и ще се аргументираме: – Изобщо не е задължително да внасяме. Имаме си уран, ще започнем пак да си го копаем.

– Ами Стара Загора и Хасково?

Тук вече чашата на търпението ни ще прелее, ще хванем гласеца за яката и дъното на гащите и ще го изхвърлим на улицата. Но у нас ще се затвърди убеждението, че прогнозирането на стопанските измерения на проекта АЕЦ „Белене“ си остава практически невъзможно – не може да се изчисли в какви допълнителни разходи ще влезем (инфраструктура, складиране на отпадъци и т.н.), не може да знаем как ще се развива българската икономика и демография през следващите десетилетия, не можем да знаем и какви ще бъдат международните енергийни пазари в по-далечното бъдеще, когато очакваме инвестицията ни да се възвърне.

И така, усетил се неспособен да се справи с икономическите измерения на проблема, обикновеният човек ще ги сведе до едно единствено изречение, но пък с него мигновено ще превърне икономическия дискурс в политически:

„След като нямаме доказана нужда от повече електрически ток, всичко друго ли свършихме, та опряхме до втора АЕЦ – направени ли са всички спешни инвестиции в инфраструктура, образование и здравеопазване; финансирани ли са всички належащи реформи, за които се разправяме от десетилетия; всичко ли Мара втаса, та ще си строи АЕЦ, толкова ли я бият парите по главата“?

От политическа гледна точка наистина трябва да има много тежки икономически аргументи (каквито видяхме, че няма), защото иначе застъпниците за „Белене“, които не са един и двама, могат да бъдат атакувани по много неприятен начин. Разбира се, най-неприятно ще е за ГЕРБ, не защото са автентични идеолози на „Белене“, а защото са управляващи.

Първото, в което ще ги обвинят, е корупция. Възможностите са разнообразни и варират от комисионни, минават през злоупотреби с клаузите на договорите в полза на бъдещия частен собственик и оператор, та чак до обръчите от фирми, заинтересовани от изпълнението на задачи, сравнително дребни, за да попаднат във фокуса на вниманието ­– строеж на пътища и друга инфраструктура, сгради, хранилища за отпадъци и какво ли още не. Проект като „Белене“ е потенциално способен да храни стотици по-дребни подизпълнители в продължение на поколения, без обществото да забележи.

Второто, в което ще ги обвинят, е външнополитически конформизъм. Ние няма как да знаем, но и няма как да не подозираме, че се оказва денонощен натиск от страна на всевъзможни фактори в една или друга посока. За Русия е апетитно да има своя ядрена централа на територията на Европейския съюз. За Китай – също, още повече че политика на Китай напоследък е да осъществява износ именно по този начин, като заедно с прекия износ на енергия постига и реализация на собствените си сравнително млади, но пък иначе агресивни технологии. За Русия също така е важно да подкрепя и бизнес интересите на родните си компании зад граница и често го прави с политически средства. Най-накрая влиянието на Русия на Балканите традиционно минава през енергийната зависимост на България. Ето защо не е изключено правителството на ГЕРБ да е било притиснато за „Белене“ с чисто политически аргументи. А правителството на ГЕРБ се старае да бъде предпазливо и внимателно с всички, в което може би няма нищо лошо.

Третото, в което ще ги обвинят, е вътрешнополитическа безпринципност. Вижте само „плаващото“ мнозинство в подкрепа на „Белене“ – ГЕРБ, БСП и ВМРО. Резил! Съюзиха се , за да крадат! Това отвсякъде прилича на картел с користна цел и дори да не е, много усилия ще са необходими да бъде убедена обществеността. От цялата тази работа най-щастливи са извънпарламентарните политически субекти, които не спират да търсят формула за влизане в следващото народно събрание. Сега на тях от небето им пада силен коз. Сега те ще могат да сочат с пръст и да говорят: „Ето ги! Ето ги мафиотите, ето ги олигарсите, ето ги продажниците, на които властта им трябва само за лично и корпоративно облагодетелстване! Ето ги тях, които превърнаха държавата в частно ООД, а пък ето ни и нас, които ще я върнем на гражданите и т.н.“

Не знам какви са съображенията на правителството и няма как да знам, но от това, което виждат непосветените, мога да кажа, че цялата тая работа с реанимирането на „Белене“  е груба политическа грешка. Грешка, която ако не се поправи бързо, ще се превърне в политически провал.

Ето защо си мисля, че е още твърде рано да си правим заключения. По мое скромно мнение нещата ще се развият като с Истанбулската конвенция – кабинетът ще покаже добра воля нещо да се случи, за да удовлетвори настояващите за него, но после ще свие рамене и ще каже: „Какво да направя, общественото мнение казва друго. Не можем да вървим срещу волята на избирателите си!“. Така за всичко ще е виновна коварната Съдба и никой никого няма да е обидил. Само БСП за пореден път разочаровано ще свият рамене и примирено ще запеят под нос: „Ален мак, самотен скръбен, сред буйна нива е цъфнàл…“ С две думи: АЕЦ „Белене“ и този път няма да го бъде. А пък ако не позная, с удоволствие ще се извиня публично и ще си посипя главата с пепел. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 150 other followers: