Последно предупреждение за Белене

Недейте да правите „Белене“! Дори да си въобразявате, че сте го изтъргували за нещо много хитро, цената е смешно нищожна на фона на потенциалните неприятности!

Много се говори и писа за АЕЦ „Белене“. Писах даже и аз, дето почти нищо не разбирам от енергетика. При всяко следващо активизиране на проекта отново избухва общественият дебат и се вадят все едни и същи аргументи. След толкова години гневни спорове и съмнения, самият факт че „Белене“ все не успява да се случи, показва, че в проекта има нещо гнило. Ако беше читав, вече да е готов и да сме забравили.

Няма да коментирам икономическата страна на проекта, нито финансовата. В навечерието на евентуалното вдигане на мораториума в Парламента искам да кажа няколко думи за политическата му страна. И то за вътрешнополитическата, защото външнополитическата за мен е силно надценена – нито посещението на Радев в Русия, нито на Борисов пак там имаха някаква стойност по-голяма от козметичната и протоколната.

При това под вътрешнополитическа страна на проблема не разбирам някакъв сложен анализ на взаимодействията между властовите центрове, игрите между институциите и търговията с влияние между партийните централи, а единствено подозренията как би изглеждало всичко това в очите на неизкушените граждани и до какво би довело на следващите избори.

Продължавайки да наблюдава трагикомедията „Белене“, която възторжено разиграват пред очите му, редовият гражданин, онзи, който не чете политически анализи и не се вслушва в партийни лозунги, ще стигне до два, твърде неприятни за упражняващите властта професионалисти, извода.

Първо. Всяко действие в посока на осъществяване на проекта „Белене“ вече, след толкова много скандали, ще се разчете като съзаклятие с цел корупция и далавера. Дали това ще бъдат хипотетични комисионни, договорени със социалистите още по времето на Дългия Инкасатор, дали ще бъдат герберски строителни фирми-подизпълнители, дали ще бъде напън за окопаване във властта чрез подмазване на Кремъл (подход проверен през десетилетията от Тодор Живков) – това няма значение. Важното е, че в очите на хората се случва именно нещо такова, а не благороден порив да потече от контакта евтин ток „в името на народа и за благото на народа“. Когато един ден властта каже на хората: „В бюджета няма пари за реформи в образованието, здравеопазването и културата“, хората ще отговорят на властта: „Как ще има, като загробихте милиарди в „Белене“! И гепихте още толкова!“.

Второ и по-неприятно. Ако при този пореден апаратен опит „Белене“ все пак се случи, то ще се случи благодарение на безпринципна договорка между ГЕРБ и БСП. Струва ми се, че десетки хиляди хора ще простят по-лесно откровената кражба, отколкото това. Нека да припомня (специално на ГЕРБ) нещо, което сякаш се позабравя. ГЕРБ дойде на власт с гласовете, с които преди това беше дошъл Иван Костов. Нека ги наречем за удобство (макар и не съвсем прецизно) антикомунистическите гласове. Тези хора, които гласуваха първо за Костов, а после за Борисов, гласуваха с убеждението, че гласуват вдясно. Дали са били прави или не, дали самите те са десни или не, най-сетне дали ГЕРБ е дясна партия или не – това е тема на съвсем отделен разговор. Така или иначе Борисов дойде на власт с десни, седесарски гласове и затова е прието да разглеждаме ГЕРБ като някаква десница, ако не идеологически и политически, то поне електорално.

Дали г-н Борисов си дава сметка какво ще се случи, ако заиграе в отбор с БСП по толкова важен въпрос, какъвто е АЕЦ „Белене“? Дали си дава сметка какво ще му се случи, ако размие очертанията на позициите си по въпроси като комунизма, Русия, тоталитарното минало и европейското бъдеще? Може би се успокоява с мисълта, че една добре окопана във властта партия разполага с всички държавни ресурси, за да влияе на всякакъв вид избори. Но НДСВ също беше добре окопана във властта и престана да бъде такава за броени часове. Някой беше пресметнал, че и най-ефективната манипулация може да промени изборния резултат с не повече от 15%. Ако ГЕРБ „настъпи котето по опашката“ с проекта АЕЦ „Белене“, 15% няма да са достатъчни да го спасят.

Същевременно не по-малко разочаровани ще се окажат и симпатизантите на БСП. Те отдавна, въпреки баснословната си лоялност към Партията и Идеите, наблюдават червената олигархия и колкото повече я наблюдават, толкова по-малко откриват в поведението ѝ някаква грижа за себе си. Мнозина от тях вероятно ще се омерзят и ще потърсят за себе си някакъв друг вид политическо поведение.

И ето тук е опасността, към която искам да обостря вниманието на системните играчи и отляво, и отдясно. Когато със своята безпринципност, безидейност и безскрупулност отблъснете и последните си симпатизанти, то те ще се разделят на две. Едната част няма да пожелае никога повече да чуе за избори и за политическо представителство, а ще се превърне във вечно мърмореща опозиция на всичко. А това е крайно неконструктивно и даже вредно; дай, Боже, на държавите по-малко такива граждани!

Другата част няма да измени на гражданския си дълг и ще започне да се оглежда за кого да гласува. И тогава от сенките ще изпълзят всякакви герои, всякакви настоящи, бивши и още по-бивши телевизионни водещи, всякакви циркаджии и „народни спасители“. Ще издигнат глуповати, но вдъхновяващи лозунги и омерзените гласоподаватели ще се насилят да им повярват, както са го правили неведнъж. И ще ги вкарат в Парламента. Отначало ще е смешно, после ще е тъжно, а накрая може да стане и страшно – зависи докога ще продължи електоралният делириум.

Затова, г-да десижън мейкъри, зарежете „Белене“ и си гледайте живота. Не дърпайте дявола за опашката, не си причинявайте неприятности, от които после ще се чудите как да се отървете. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 140 other followers: