Истории славни и случки забавни в дясното политпространство

Докато в океана на националната политика не се надигаха никакви вълни, даже и вотът на недоверие, внесен от левицата, приличаше по-скоро на леко накъдрена повърхност на басейн, то в чашата вода, наречена „автентична десница“ бушуваше истинска буря. СДС се обръщаше и тръгваше по нов път!

Бурите в чаша вода са от значение, защото все още има хора, които упорито не желаят да приемат, че ГЕРБ е дясна партия, поради което са убедени, че българската десница не е представена. За тези хора изборът на ново ръководство на СДС беше важен.

Миналата събота СДС застана на кръстопът. Пред синия символ на българската демокрация се простряха два пътя към бъдещето: 1. сближаване с „Демократична България“ (ДСБ, ДаБГ и Зелените) и 2. търсене на консервативно-патриотичен профил. Много сериозен кръстопът, защото завоят наляво към неолибералното семейство и завоят надясно към консерватори и патриоти са два противоположни пътя. Наляво дърпа крилото на Кабаиванов (онзи, който срина СДС с призива си за коалиция с ГЕРБ още преди изборите през 2017), а надясно тегли крилото на Лукарски (оня, дето беше министър на Борисов). Фаворит на лявото крило беше Румен Христов, а на дясното – д-р Антон Койчев. В крайна сметка спечели лявото с някакви си двайсетина гласа.

Двете крила обаче си приличаха по сметките за оцеляване. Левите си правеха тънката сметка да прибавят гласчета към трогателно безпринципната, но вече съществуваща коалиция между бивши костовисти, либерали и зелени. Десните яхнаха патриотично-консервативна вълна и решиха да бъдат в крак с времето, да се отъркат о Патриотичния фронт и да се надяват, че той ще бъде коалиционен партньор и в следващия парламент.

Веднага след избора победителят очерта първите стъпки, първите цели на новото СДС (забелязал съм, че от известно време политиците не се свенят да говорят откровено за своята безпринципност, види се, вече я приемат за нещо съвсем в реда на нещата).

Според Румен Христов политическа задача №1 е коалиционната политика – странно, при положение че заявката е СДС да се възроди едва ли не в блясъка си от 90-те години.

Първият вариант за коалиционна политика бил „идейна коалиция“ със сродни партии, произлезли от СДС“ (хитро, а?). Предполагам, че възможността за коалиция с „Демократична България“ не попада в този вариант, защото макар ДСБ да е „сродна партия, произлязла от СДС“, каква „идейна коалиция“ със Зелените, за Бога!

Вторият вариант бил не идейна, а „конюнктурна коалиция“ (забелязвате ли как не ги е срам да наричат нещата с истинските им имена?), тоест да сумират своите 70 000 гласа (които твърдят, че имат) с други някакви 50 000 (не казват откъде, но вероятно им е все едно) в името на единствената заветна цел „да прескочат бариерата“ (пак не ги е срам!).

Третият вариант бил „коалиция антистатукво“. Е, това е най-мъгляво. Какво е „статукво“ – ГЕРБ да е на власт? Тогава вероятно ще се коалират с БСП или ДПС, ако ги пожелаят, разбира се. Ако пък „статукво“ означава някой друг да е в парламента, а ти да не си, то не виждам с какво този вариант се различава от първите два. Най-сетне, ако „статукво“ е наличието на институции, а „антистатукво“ е тяхното революционно премахване, то за какво му е на СДС да „прескача бариерата“, защо се бори да стане част от една система (иначе казано – статукво), която иска да разруши?

Следващата голяма цел на новопобедилото в СДС ляво крило са местните избори догодина. „Местната власт е изключително важна – казва Румен Христов. – Чрез нея се овладява централната власт“. Точно така, няма спор. Откровено изказване на зрял професионален политик. Как точно се овладява централната власт чрез местната? В малките и средни населени места поминъкът, съдбите на хората зависят от местната власт. Кметът и общинските съвети имат три много важни лоста за въздействие: 1. Общинската администрация. Всяка нова власт си назначава своите хора (роднини) на работа в нея, включително и в полицията, което никак не е без значение. 2. Общинските фирми. Те извършват дейности, харчат бюджет (било събран от местни данъци и такси, било отпуснат от държавата), наемат хора, плащат заплати. 3. Обществени поръчки. Често те са единственият източник на препитание за местния бизнес и заетите в него работници. Всички хора, обхванати от тези три механизма на въздействие, както и техните семейства, са гласоподаватели на следващите парламентарни избори. Затова Румен Христов е прав, че централната власт се овладява чрез местната. Е, не чухме нищо за идеали, за принципи, за политика… Ама, карай да върви!

Местните организации – каза още Христов – ще имат правото сами да избират с кого да се коалират на местните избори“. Браво! Значи, когато СДС се явява на избори в Македония, може да се коалира с ВМРО, „Морен сокол пие вода на Вардаро“ и прочие, а когато се явява в Кърджали, може и с ДПС; във Варна с ГЕРБ, но в Монтана с БСП. Твърде принципно. Наистина при това положение СДС е напълно готов за коалиция не само със зелените, розовите и пембените, но даже и с извънземните. И после има хора, които продължават да се чудят защо „автентичната“ десница се радва на такова уважение и на такава подкрепа…

Помня, беше в края на 1989 или в началото на 1990. СДС вече заемаше сградата на Раковска. Тогава тъкмо завършвах университета и имах бял вартбург комби с долни скорости. Няколко вечери подред в него се тъпчехме с жена ми и други приятели (включително в багажника), обикаляхме София с надут клаксон и плющяхме със сини знамена през прозорците. Такива автомобили може би бяха стотици. Побъркахме града. Накрая от СДС се принудиха да изведат свои хора на Раковска пред сградата, да спират колите и да ги молят да се приберат: „Стига толкова! Стига толкова! Мислим, че ни разбраха…“.

Това СДС отдавна го няма. То и тогава сигурно не е било чак такава легенда, каквато ни се е струвало, но съдържаше в себе обещание за бъдеще. Днес няма партия, която да съдържа в себе си обещание за бъдеще. Това е проблемът. Хората от онова СДС вече остаряха. На тяхно място се появиха млади апаратчици. Сред тях има умни и сърцати хора, но повечето са машинки за кариера. Какво обещание за бъдеще да съдържат в себе си те? Старите муцуни си оправиха живота, някои от тях умряха, Бог да ги прости. От старите муцуни в политиката останаха само онези, които не успяха да си оправят живота или да умрат. Че те ако своя живот не успяха да оправят, та нашия ли!

Политиката стана такова мръсно място, че човек се завърта в нея или от мимолетно любопитство, или от трайна безнадеждност. И в двата случая не е полезен нито за себе си, нито за другите. Политиката се превърна от борба в технология. Забелязвате ли, че от много години всички мераклии за властта изповядват, че трябва да се прави едно и също и единствената разлика е в това, кой ще го прави по-кадърно от другия? Това политически живот ли е?

Случилото се в събота в СДС е просто още една илюстрация на това, в което се е превърнал нашият политически живот. Онова СДС, заради което плющяхме със сини знамена от прозорците на белите си вартбурзи, днес е поредният маргинален клуб на протрити професионални политици, които с калкулатор в ръка пресмятат колко хора могат да подмамят, та да ги вкарат в парламента. Час по-скоро, че вече изнемогват от глад! В България има два вида политици – такива, които си смятат парите, и такива, които си смятат гласовете, които не им достигат да са като първите. Мисля, че това е една твърде печална картина. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 143 other followers: