Срещата на НАТО и прегрупирането на света

В сряда и четвъртък тази седмица в Брюксел се проведе среща на върха на държавите от НАТО. Имаше заплахи за напускане, имаше залитания в пряк и преносен смисъл, но в крайна сметка всички решиха, че съюзът е по-силен от всякога и добре че е така, защото точно такъв ни е нужен той в точно този исторически момент. Срещата просто потвърди едно банално заключение – светът вече не е същият, не е онзи свят, който познаваме от края на 20 и началото на 21 век. Мисленето се промени, политиките са други, прегрупираха се и световните центрове на могъщество.

Може ли България да избира и ако може какво да избере?

За да си отговорим на този въпрос, първо нека разгледаме предисторията. Въпреки предварителната декларация, която подписаха ЕС и НАТО и която беше пълна с цветя и рози – от борбата с тероризма до ролята на жените, – срещата всъщност беше между Европа и Америка. Официалният дневен ред включваше укрепването на трансатлантическите връзки, повишаване на оперативния капацитет, укрепване на сътрудничеството между НАТО и ЕС и противоречията между НАТО и Тръмп с почти ежедневното му мърморене. И, между другото, си е прав човекът, защото той е президент на Съединените щати, а не на света.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск не издържа това мърморене и след подписването на декларацията усмихнато каза: „Скъпа Америка, ценете съюзниците си, все пак нямате толкова много“. Той каза, че Европейският съюз харчи повече за отбрана, отколкото Китай или Русия, поради което е най-надеждният съюзник на Щатите.

Нищо подобно! – избухна вестник „Уошингтън екзаминър“. – най-добрите съюзници на Америка са Великобритания, Австралия и Япония!

Види се, Щатите вече броят Великобритания за нещо различно от Европа или поне от Европейския съюз, въпреки че все още тя е негов редовен член. Освен това – продължава вестникът, – вашите разходи за отбрана са големи не за друго, а само защото заплатите на военните ви са високи, а не мизерни като на руснаците. Не харчите за техника, не инвестирате в модерни техноогии! Европа няма танкове и артилерийски платформи, за да спре руските бронирани колони, нямате разузнаване, нямате авиация, къде сте тръгнали без нас! На всичкото отгоре – завършва „Уошингтън екзаминър“ – Европейският съюз е станал „роб на Русия заради стратегията на Москва за енергийно изнудване. Ангела Меркел предпочете евтините доставки на газ пред стабилността на Централна и Източна Европа, като одобри строителството на газопровода „Северен поток 2“. И са си прави американците да ги говорят тези неща, защото излиза леко грозно: вие ще ни пазите от Русия, ама ние ще си връткаме далаверка с нея, щото сме лакоми… хайде да не казвам какво!

Цялата тая история се развива на пъстър фон: Тръмп иска да се меси в Афганистан; набира сили търговска война между Щатите и Китай; чуваме американският президент да казва, че е сигурен, че срещата му с Путин на 16 юли ще бъде по-лека от срещата му с Европейския съюз.

Въпреки че в дневния ред на срещата в Брюксел няма обособена тема за отношенията с Русия, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг определи тази тема като „червена линия през цялата дискусия“. Предварително запитан от вестник „Московский комсомолец“ за „руската тема“ по време на срещата, експертът по европейска сигурност Дмитрий Данилов посочи, че ключовият въпрос остава как да се постигне баланс между възпиране и диалог, както, разбира се, и въпросът за разширяване на Алианса с членството на Украйна и Грузия и с поканата, която се очаква да получи Македония.

Фонът става още по-пъстър, като погледнем и разногласията между страните-членки по въпроса за присъствието на САЩ в Европа – например Полша упорито се стреми за постоянно присъствие на американски войски в Европа и преди всичко в Балтийския регион, докато има и по-сдържани страни, които подкрепят изпълнението на източните планове на НАТО, но не искат това да вреди на диалога им с Русия.

Ето защо, мисля си, нещата ще станат много по-поносими, ако Европейският съюз организира свои общи въоръжени сили и приеме единна военна доктрина. Да заприлича малко от малко на държава, защото срещу себе си няма някакви аморфни и обтекаеми съюзи, а строго централизирани системи. В края на краищата нали никой не крие, че Европейският съюз дълбоко в себе си е мечта за възраждане на славните време на Римската империя?

Кои са днес световните центрове на могъщество? Как са групирани и къде да се насочим ние?

От всичко казано покрай срещата на НАТО, като центрове на могъщество се очертават Европейският съюз, Съединените щати, Китай и Русия (с известни уговорки за последната, ако се гледат статистическите данни). Как да бъдат групирани? Естествено, най-добре е християнските държави да се държат заедно, пък другите да се оправят както искат. Това обаче едва ли ще стане някога, защото не виждам как Русия ще склони да бъде член на ЕС и НАТО, или пък как Щатите ще се навият да са член на нещо по рецепта на Русия и различно от НАТО.

При това положение остава да видим Русия доколко ще се сближи с Китай, Китай доколко ще се скара с Америка, Англия колко далеч ще отплава от Европа и как ще оцелее Ангела Меркел между руския газ и арабско-африканската работна ръка, която до този момент май е само потребител на социални услуги.

Как да се държи България? При едно обтягане на отношенията между ЕС и Съединените щати България би могла да остане верен член на Съюза, но би могла да избере и ролята на лоялен военен партньор на Америка в Черноморския регион. За това решение със сигурност голямо влияние ще окаже и състоянието на отношенията ни с Турция – отскоро президентска република, която никой не знае накъде ще тръгне – към Европа ли или към нещо неназовимо.

При едно обтягане на отношенията между ЕС и Русия България би могла да следва политиката на Вишеградската четворка, но би могла да опита и ролята на посредник в отношенията с Русия. Това е заветна мечта на президента и на опозицията.

Що се отнася до Китай, напоследък и с тях сме големи приятели и партньори (доколкото будката за пълнене на запалки може да е партньор на Нефтохим), ето, даже и кариерата на Лиляна Павлова май ще тръгне натам.

И така, кой курс да държи България: Европа, Щатите, Русия или Китай?

За Китай да не говорим! Те са друга вселена със загадъчна логика. Дори и Лиляна Павлова не може да ни сроди с тях.

Щатите са прекалено протестантски, културата им е различна. Вярно, добри партньори са, добри съюзници. Но са прекалено далеч, а пък ние сме твърде назад в листата с приоритетите им. Не дай Боже да се наложи да ни спасяват, когато в момента имат по-важна работа – ще се усмихнат, ще свият рамене и с ялтенския акцент на Франклин Рузвелт ще кажат: Sorry!

Русия винаги е гледала на нас като на аванпост към Европа и Беломорието. А аванпостовете падат първа жертва в името на голямата победа. Вярно, с Русия ни свързва Православието и това е важно. Но православието е прекалено небесно, за да бъде бъркано с политиката, пък и най-православната страна, класическата православна страна – Гърция – е член на ЕС заедно с България, Румъния, а в недалечно бъдеще – с Македония и Сърбия. Казват, че ни свързва и славянството, но славянството е само езикова общност. На езици, спадащи към групата на славянските, говорят народи с най-различни култури и история. Кой е общият знаменател между руснаците, поляците и хърватите?

Мястото на България е в Европа, която понастоящем се олицетворява от Европейския съюз. Да оставим настрана ценности, история и култура. Най-важното е, че Европа осигурява и гарантира свободата повече от всички останали. Да, повече даже и от Америка, която от доста време е една по-скоро полицейска държава. Свободата е важна, за да осъществим себе си. Човек трябва да е свободен, за да прави изборите, по които после ще бъдат съдени делата му.

Имаме ли веднъж свободата, вече вътре, между нас си, ще решим какво да я правим. Забележете, че в крайна сметка всички възражения срещу ЕС (което далеч не е Европа) са заради израждането на идеала за свободата. Тъй както гейовете присвоиха за себе си дъгата на Завета между Бог и Ной, така и думата „свобода“ (Libertas, libertatem) беше окупирана от най-ревностните врагове на свободата.

Но именно заради свободата, ние нито ще предадем Европа, нито ще се откажем от нея. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 147 other followers: