Босия – светец или клоун

Разбира се, нито едното, нито другото. Вярно, че напоследък сякаш го позабравихме, улисани да броим африканците във френския национален отбор, пък и бабичките с козичките позатулиха блясъка му, но Босия успя да разбуни духовете на жадния за зрелищни конфронтации български народ или поне на онази част от него, която се ласкае със самомнението, че притежава по-изострено гражданско чувство от останалите.

Съпричастните към темата за Босия (за разлика от онези, които не му обръщат внимание) се разделиха на два големи лагера, на две войски, славни като червената и бялата роза. Ланкастър казаха, че Босия е светец, единственият на когото му пука за тази клета страна и за този поруган народ, единственият, който има смелостта и доблестта да жертва живота си заради мудните и самодоволни еснафи, които тихичко обслужват ипотечните си кредити и през лятото ходят на море в Халкидики.

От своя страна Йорк опонираха, че Босия не е нищо повече от жаден за внимание особняк, който като капризно дете тропа с краче, когато институциите дръзват да се занимават и с нещо различно от гнилите му домати, и когато обективите на всички телевизии не са насочени към него.

Ланкастър казаха, че разрухата в обществото е толкова голяма, държавата е пълна с такива мерзки престъпници, че направо е чудно как още сме живи. И добре че има такива сърцати рицари като Босия, та да раздрусат народната съвест!

Йорк се изсмяха и отвърнаха, че нищо ѝ няма на държавата и че катастрофалното ѝ състояние е само в главите на неудовлетворени протестъри и революционери на средна възраст, огорчени от пълния провал на живота си.

Ланкастър преминаха от думи към дела: завързаха се с вериги, а някои от тях даже се затъркаляха по жълтите павета, ревящи като устрелени елефанти. Петър Кърджилов от Зелените (напоследък по-известен като PR на кметицата на „Младост“) дори написа: „Днес отидох да подкрепя Николай Колев – Босия и бос се включих в Похода на Гневните Боси. Ще го направя и утре, защото и аз съм гневен!“. Което означава, че може би е имало и поход на боси (макар и сити) хора, но аз не съм видял, може би поради медийното затъмнение. Видях само, че Йорк много се смяха.

И така, разкъсвани между укор и подкрепа, ревящи и дрънчащи с вериги, шествайки боси и превръщайки морални формули в лозунги, ние почти не говорим за това, за което протестира Босия.

За какво всъщност протестира той? Ако някой чевръст репортер сега излезе на улицата да направи анкета с въпрос: „Подкрепяте ли протеста на Босия? А за какво протестира той?“, какви ли резултати ще се получат?

За който не знае, Босия протестира за следното: имало е скандал в Автомобилна администрация и са арестували някакви тарикати, които са продавали шофьорски книжки на Сульо и Пульо. Сега тези тарикати по някакви причини са възстановени на работа и Босия е бесен. Според него хората с купени книжки не умеят да шофират и именно те са най-кръвожадните убийци във „войната по пътищата“, наред може би с онези, които изобщо нямат никакви книжки, и онези които имат съвсем редовни книжки, но са идиоти. Аз поне не успях да разбера къде е акцентът в протеста на Босия: върху възстановените мошеници, върху тарикатите, които вилнеят по пътищата с купени книжки, или пък върху жертвите, които гинат всеки ден поради корупцията между горните две групи.

Но къде е акцентът на протеста няма никакво значение. По-интересното е какви са исканията, тоест какво трябва да се случи, за да прекрати Босия гладната си стачка, респективно, какво ако не се случи, той няма да я прекрати.

За да си отговоря на този въпрос, най-добросъвестно прочетох блога на Босия от обявяването на стачката в 00:00 часа на 13 юни до днес (между другото, в блога има доста прилична поезия). Два са документите, които обявяват гладната стачка: първият е с жанр „протест“ (11.06.2018) и е адресиран до Председателя на НС, Главния прокурор и всички български граждани, „доколкото са останали такива“; вторият документ е „декларация“ (12.06.2018) и е до Президента и гражданите. Исканията са както следва: 1. „Народно събрание незабавно да се самозакрие поради престъпния си характер“; 2. Незабавно освобождаване на „криминално проявения министър на транспорта“; 3. Президентът да събере действащите политици и да им напомни, че са дали клетва; 4. Президентът да събере неправителствените организации и с тях да организира „постоянно действаща кръгла маса, на която да се поставят всички сериозни национални и регионални проблеми“.

Тоест, ако Народното събрание не се „самозакрие“ (поради престъпния си характер), ако същото събрание не уволни транспортния министър, ако Президентът не събере действащите политици и ако не направи постоянна кръгла маса с НПО – Босия ще гладува. И вероятно (не дай, Боже!) ще умре, защото освен може би уволнението на министъра, макар че и то не е в правомощията на Парламента, не виждам как тези искания могат да се изпълнят. Не виждам и причина да се изпълняват. Колкото и скандален да е случаят с групичката в Автомобилна агенция, то той е криминален епизод и не налага закриването на държавата.

Има и друг проблем – проблемът с легитимността. От чие име Босия иска разпускане на парламента, свикване на кръгли маси и мъмрене на всички действащи политици? От чие? Очевидно повечето хора се възмущават от корупцията в администрацията, но продължават да вярват, че институциите са в състояние да се справят с нея. Защото рушенето на обществото трябва да става само в краен случай и то с ужас, а не за кеф и мимолетна медийна слава.

Какво следва сега? Гладната стачка е затворническа техника и слава Богу че Босия е избрал нея като форма на изява, защото нейният уличен еквивалент е самозапалването. Рекордът досега е 70 дни гладна стачка с летален изход. Босия или ще умре, или няма да умре, но това, което иска, няма да стане, защото няма как. Ако умре – лошо. Самоубийството е най-тежкият грях, защото е непоправим, само за него човек не може да се покае и да разчита на прошка (Босия би трябвало да го знае, защото в блога си се изказва и по религиозни въпроси, макар и не съвсем умело). Ако ли пък не умре (което е по-вероятно, защото както сам е написал за себе си в Уикипедия: „Известен е с многобройните си гладни стачки, нестандартните си виждания и своенравния си характер“, което от своя страна не може да не ни припомни максимата на Марк Твен, че най-лесно е да откажеш цигарите: той го е правил поне хиляда пъти), та ако не умре, къде отива авторитетът му? Това ще бъде пореден удар по протестирането като форма на гражданска борба за справедливост след цирковете с вувузелите.

Не, Босия не е клоун, но и светец не е. Действията му са по-скоро вредни, защото съдържат съблазън, зоват към анархия и разрушение, без да предлагат никаква алтернатива. Настройват хората едни срещу други – вижте само какви коментари ще има под този текст! Ненужна и деструктивна омраза. Свършиха ли процедурите, свършиха ли компетентните лица, които могат да се борят за решаването на проблеми като този в Автомобилна администрация по по-ефективни и адекватни начини вместо с гнили домати и гладни стачки?

Да пожелаем на Босия повече разум и най-вече повече смирение, защото той разум си има, интелигентен човек е. Човек може да има стойност и да печели уважение и извън лъча на прожектора. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен и то без да се налага Катон Цензор и Сципион Африкански да гладуват и да замерят Сената с pomodori.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 150 other followers: