Срещата Тръмп-Путин и прегрупирането на света (2)

Колкото по-малко е осведомен един човек по даден въпрос, толкова по-охотно е готов да го разисква. Най-задълбочени и люти спорове водим по теми, за които не знаем нищо. Да вземем изпълнителната власт. От това, което ежедневно се случва там, до медиите стига миниатюрна част. А частта, която стига от медиите до нас, простите граждани, е още по-миниатюрна.

С риск да ме наречете солипсист, ще кажа, че да анализираме срещата между Тръмп и Путин е отчаяна работа. Ние даже не можем да анализираме самата нея, а само пресконференцията, която е съвсем отделен жанр. На нея всеки казва това, което иска да се чуе. Какво ще се говори на пресконференцията е решено много преди да се състои самата среща и то може изобщо да няма нищо общо със същинските разговори, но пък и на никого не му пука. Така е. Поради липса на достатъчно информация ние не можем да коментираме срещата между Тръмп и Путин, но нека все пак опитаме, пък да видим до какви изводи ще стигнем.

След пресконференцията върху американския президент се изсипаха тежки обвинения и то не само от традиционните му политически опоненти (от които не може и да се очаква нещо друго), но и от неговите си хора в Републиканската партия. Причината е, че както отбеляза Илиян Василев, Тръмп показа неуважение към елитите и постави под съмнение какво е допустимо и какво не е допустимо да се говори според техния кодекс. Беше обвинен, че се обръща против своите и не прави разлика между разправиите вътре в семейството и онова, което може да се говори пред всички. Най-силният аргумент беше позицията му към руските хакери по време на изборите през 2016. Тръмп сложи на равна нога в своето непредсказуемо сърце становището на собствените си 17 разузнавателни служби и голата дума на Владимир Путин. Именно заради това бившият шеф на ЦРУ Джон Бренън го нарече предател, а съпартиецът му и бивш кандидат за президент Джон Маккейн определи срещата му с Путин като „позорно изпълнение“ и унижение пред тиранин.

С две думи, Тръмп беше обвинен от своите, задето е забравил, че Русия е враг и е тръгнал да флиртува с нея, подарявайки ѝ световно внимание, както малко по-рано го беше подарил на Северна Корея.

На какво се раздели светът? На леви и десни? На либерали и консерватори? На това също, безспорно, но се раздели най-вече на хора готови да се разделят със статуквото (износ на демокрация, край на историята, социална държава) и такива, които все още ги е страх от неизвестността.

В този ред на мисли излиза, че именно консерваторите са революционерите, защото именно те искат коренно да променят текущия свят. Объркана работа… Добре че ги има мислители като Николас Гомес Давила, за да въведат понятието „реакционери“ и като Гилбърт Кийт Честъртън да кажат: „Историята може би не познава нито една „революция”. Събитието, което в действителност се отбелязва, винаги е контрареволюция. Хората винаги са въставали срещу предишните въстаници, като често са се разкайвали за последното въстание“ („Св. Тома от Аквино – Немият вол“).

Проф. Калин Янакиев веднага излезе с теория (между другото „теория“ на гръцки е същото като „спекула“ на латински – наблюдение, съзерцание, – но да не се отплесваме). Според него налице е една конструкция, която той нарича „политически континент Евро-Атлантика“, и която е започнала от 1945, та чак до днес. Това е, грубо казано, модерната технологична и до голяма степен протестантска цивилизация, цивилизация, която експортира в други страни либералната демокрация като най-съвършена форма на обществено устройство. Според проф. Янакиев Доналд Тръмп по силата на своята унаследеност не принадлежи нито на себе си, нито даже на своята страна, защото тя, страната му, е поела тежки ангажименти към света и е редно да си ги спазва. Тръмп не може да е просто президент на Америка, което е тъй логично; Тръмп е длъжен да е президент на света или поне на онази негова част, която исторически и политически произхожда от Британската империя.

За да обобщи всичко това, левият „Гардиън“ каза: „Тръмп ни води към един по-насилствен и тъмен свят“. Майко мила!

Противниците на екстравагантното схващане, че от Доналд Тръмп се очаква да бъде президент на света, казаха: „Той е президент на САЩ и именно този патриотизъм трябва да определя действията му, а не някакъв глобализъм, маскиран като патриотизъм. Той не е длъжен никому“. Следвайки тази логика, Калин Манолов написа: „По-добре империите да си говорят, отколкото да воюват“. На това мнение застанаха и коментатори като Мартин Табаков и Тончо Краевски, колкото и да се разграничават от наивната романтиката на Манолов. В крайна сметка, според всички, Путин и Тръмп нямат амбиции да договарят нови сфери на влияние, което за нас, българите, е чувствителна тема, защото знаем как „свободният свят“ се отнесе към нас в Ялта през февруари 1945.

Калин Манолов има едно много ценно наблюдение – че „западняците“ са били глезени в продължение на 60 години от „социалната държава“, която никога не е била реалност, а само обещания и прехвърляне на ангажименти от управляващи към опозиция и обратно, с надеждата някой друг да плати сметката. Сметка безумна и извън всякаква логика и всякакъв здрав разум.

Има и други теории (спекулации). Например, че Путин има снимки на Тръмп с девойки и го изнудва. Или пък че целта е да се помогне на Израел да изолира Иран от Сирия. Виждате ли какви фантоми могат да се родят в главата ви, когато нямате достатъчно количество надеждна информация? Вярно ли е? Не знаем! Иначе нямаше да са фантоми…

Успокоителното е едно – че според всички коментатори и наблюдатели (на пресконференцията, защото няма какво друго да наблюдават), стратегическите цели на Тръмп и на Путин са коренно различни, което прави невъзможен един евентуален стратегически съюз между тях двамата. Макар че кое точно му е успокоителното на това – аз не знам.

Преди няколко години имах дръзновението да се обявя против някои заключения на Самюъл Хънтингтън, но сега виждам, че е бил прав – цивилизациите търсят своето място в съвременния свят и безапелативно преразглеждат всякакви утопии за „глобалното село“, „края на историята“ и т.н. И сякаш цивилизациите са точно тези, които чертае той. Моите възражения бяха към това, че Западната цивилизация се разглежда като различна от Православната, докато според мен християнската цивилизация не бива да се дели. Но очевидно народите и държавите мислят друго. И сигурно са прави.

В момента не се случва нищо неочаквано. Просто се случва това, което отдавна очакваме – светът се променя; променя се отношението към ценностите; хората виждат, че някои на пръв поглед примамливи схващания са достигнали до необратима уродливост, и се отвръщат от тях (оттам и думата „отвращение“); махалото спира за миг в горна мъртва точка и се устремява, шеметно набирайки скорост, към противоположната мъртва точка. Какво ще се случи по пътя? Кой с кого ще се скара, кой с кого ще воюва, кой с кого ще се съюзи и за колко време – това не е толкова важно и не си струва да се гадае.

Важното е да разберем, че светът най-после се променя и Истината се отърсва от натрупаните върху нея в продължение на повече от половин век заблуждения. Нека се върне нормалността. Нека човешките закони да се съгласуват отново с природните закони. Да, ще има недоволни, ще има хора, които ще трябва да се простят със сладки неща – сладки, но незаслужени. Но в крайна сметка светът ще се почувства така, сякаш току-що е взел душ. Пък после да става каквото ще. Дали светът е приятно място? Може да бъде, но не задължително. Щастието е привилегия, а не право. Според някои животът също, но да не изпадаме в крайности – правото на живот е регламентирано и общоприето.

Та, така. Срещата между Тръмп и Путин беше съвсем нормална – когато Щатите са решили да водят търговска война с Китай, отношенията с Русия са важни, а пък такива като България да го д… Млъкни, сърце! Но срещата е важна и за това, че показа завоят, който е тръгнал да прави светът. Освежителен завой. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 143 other followers: