„Визията“ на БСП е най-обикновена предизборна програма

Документът, станал известен като „Визията на БСП“, беше лансиран със следните гръмотевични слова:

„Да сложим край на прехода и да посочим друг път за развитие на България!“

Когато някой политически демагог пожелае да внуши, че страната е пред катастрофа и са необходими спешни спасителни мерки (да речем, предсрочни избори), той винаги казва, че Преходът е, първо, нещо ужасно и, второ, още не е свършил, а продължава да ни мъчи с неопределената си преходност.

Всъщност в най-близката история могат да се посочат поне три момента, достойни да се определят като край на Прехода:

  1. Приемането на нова Конституция (добра или лоша) – събитие, което бележи преминаването от тоталитаризъм към демокрация;
  2. Промяна на обществените отношения и собствеността върху средствата за производство (приватизацията) – процес, при който се премина от държавно планово към частно пазарно стопанство;
  3. Членство в Европейския съюз и НАТО – осъществяване на последния значим национален идеал, постигането на последната голяма цел. Това е събитието, което официално причисли България към света на свободните демократични държави.

Преходът със сигурност завърши не по-късно от 2007 с последното от тези три събития. Друг е въпросът доколко резултатите отговарят на очакванията ни.

Та, не разбрах на кой „преход“ БСП ще слага край, на прехода от какво? От управлението на БКП и Тодор Живков към нещо друго? Към какво друго? Ако преходът не е преход от социализъм към капитализъм, какво е?

И кой е този „друг път за развитие“ на България, който ще сочи БСП? Развитие от какво към какво? Развитието е преминаването на обект или система от състояние А в състояние Б – кои са тези състояния според „Визията“ на БСП? Една „визия“ би трябвало да съдържа отговори точно на такива въпроси.

За съжаление, съвсем очаквано документът е пълен само с общи приказки. Тук можем да прочетем за гигантски ръст на икономиката, увеличение на заплатите, зелена икономика, индустриални зони, дигитално управление, образование, култура, та даже и социални предприятия. Знаете ли какво било „социално предприятие“? Цитирам: „Социалното предприятие е оператор в социалната икономика, чиято цел е за въздействие върху общественото. То предоставя стоки и услуги за пазара по предприемачески и новаторски начин и използва своите печалби основно за постигане на социални цели“. Така пише, пък нека икономистите се изкажат.

Изобщо, във „Визията“ присъстват всички дежурни за предизборните програми лафове. На места се разпознават и цели готови формули, които се преписват от документ в документ, често от едни и същи хора, ако и за различни партии (наблюдавал съм го и знам).

„Визията“ на БСП не е нищо повече от предизборна програма по никое време, види се инспирирана от миражите за предсрочни избори, които напоследък трептят в политическата мараня и карат „червените шамани“ все по-често и натрапчиво да набиват как страната „се тресе от скандали“ и как ситуацията (вероятно по дефинициите на историческия материализъм) е станала толкова революционна, че повече няма накъде.

Хубаво. Няма лошо. Няма лошо „Визията“ да е предизборен манифест на БСП – една адекватна опозиция не само има правото, но е и длъжна във всеки един момент да е готова за властта. Има право и е длъжна да убеждава хората, че ако ѝ делегират доверието си, рогът на изобилието ще се отвори и над света ще властват любов и справедливост, въпреки за всички да е ясно, че всяка партия забравя предизборната си програма на следващия ден след изборите.

Но защо БСП не реализира „визията“ си, когато имаше властта?

БСП имаше властта и при Луканов, и при Виденов, и при Орешарски. Защо тогава не „сложиха край на прехода“, защо тогава не осъществиха визионерските си идеи? Или едва напоследък внезапно възмъжаха и проумяха истината? Или пък когато бяха на власт, не успяха да изпълнят благородните си намерения, защото преждевременно ги изритаха заради некадърност и корупция – същата корупция, която сега ще борят чрез „принципно нов модел на ограничаване“ (така е записано във „Визията“)?

Все едно. За нас е интересно не толкова че „Визията“ на БСП е най-обикновена и банална предизборна програма, пълна със стари клишета и лозунги, колкото политиките, които обявява тази програма. И БСП трябва да бъде поздравена, защото демонстрирайки политическото си мислене, тя освежава обществения дебат, показва физиономия, която можем да сравняваме с физиономиите на другите политически играчи. Това е много по-ценно, отколкото да се обличаш в носии, да яздиш коне по Тодоровден и да се возиш в каручка.

Какви изводи можем да си направим за политическия облик на БСП, четейки „Визията“?

Извън това, че се опитва да мине за автентична социалистическа партия от носталгичен тип, за да флиртува с бедните и онеправданите или поне с онези, които се мислят за такива, БСП показа две важни неща:

Първо. БСП е партия, бореща се за голяма, почти тоталитарна държава, която да контролира всички сфери на обществения живот. Тя има особени виждания за собствеността, приватизацията, държавните монополи, данъчната политика и т.н. Тези виждания я правят даже не социалистическа партия в модерния смисъл, а комунистическа партия от евразийски тип. Това е важно да се знае, да се осъзнава и да се помни, когато дойдат следващи избори, независимо дали ще са редовни или извънредни, местни, парламентарни или европейски.

Второ. БСП е поела отчетлив евроскептичен курс, дори с цената на конфронтация с европейското си политическо семейство – ПЕС. Централен момент в нейната „Визия“ е критиката на „неолибералния модел“, който „доведе до изключване ролята на държавата в ключови сектори и мащабни деформации в икономиката, в законодателството и регулациите“. Забележете: тук под „неолиберализъм“ не се разбира залитането по бюрокрация и ненужни регулации (къде ти! това е хубаво!), нито груповият колективизъм, водещ до опасна ерозия на нравите. Тук под „неолиберализъм“ се разбира старото значение на понятието – laissez-faire, свободен пазар, индивидуални права… Тук под „неолиберализъм“ се разбира либералната демокрация, чиито основни ценности заедно с политическия плурализъм и многопартийната парламентарна система са именно онези, които заклеймява „Визията“ на БСП като виновни за мащабни деформации в икономиката, в законодателството и регулациите. Тези ценности на либералната демокрация са и ценностите на Европейския съюз, които България е приела и за свои. Ето колко сериозно е позиционирането на БСП. И то никак не е случайно.

БСП иска тоталитарна държава и отказ от либерално-демократични ценности. Кой знае, следващата стъпка може да е и промяна на конституцията за възстановяване ръководната роля на партията.

И така, вече като че ли най-сетне имаме истински избор. Благодарим ти, БСП! Имаме избор между капиталистическа икономика със свободен пазар и държавно планова икономика с регулации. Имаме избор между евроатлантически ценности и някакви други, различни от тях и често противоположни. Въпросът е какво от всичко това е реалистично да се случи. Светът е пробвал и двете – и свободния конкурентен капитализъм, и тоталитаризма. Първото винаги е давало по-добри резултати, достатъчно е да видим двете Кореи.

Проблемът обаче е човешки. Човекът е способен да опорочи всичко и то ще го направи с радост и удоволствие. На когато хората и собствеността са отделени един от друг, опорочаването е по-голямо. Затова капиталистическият строй е по-добър от социалистическия, поне с наличното човечество, с което разполагаме.

Но и в двата случая шумът в системата е голям. Злонамереното човечество рано или късно изражда капитализма в корпоративен глобализъм и бюрокрация, а тоталитаризма – в кървава тирания. Затова нека се грижим за душите си и за душите на децата си. Нека ги образоваме и възпитаме, да ги научим да познават доброто и да го желаят, а останалото ще дойде от само себе си. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Снимка: „Дневник“

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 150 other followers: