Европа, за която мечтаем, и Европа, която получаваме

Още в деня, в който Виктор Орбан прочете речта си пред Европейския парламент, разбрах, че се отваря голям разговор, че дебатът за Европа вече няма да е същият, но се въздържах от коментар, от една страна за да изчакам развитието на темата, и от друга, защото осъзнавах, че всички ще се упражнят върху нея, тъй че един глас повече или по-малко не интересува никого.

Но в процеса на упражненията се чуха думи, които, признавам си, леко ме огорчиха. Започнаха да ни наричат „полезни идиоти“. Туриха ни да къкрим в един кюп с русофили, националисти, патрЕоти, монархисти, евроскептици, традиционалисти и обикновени граждани, които, най-общо казано, не желаят политиците да ги занимават с простотиите си. Нарекоха всички с общото име „консерватори“ и уточниха: неуки, тъпи и неграмотни дръвници, следващи фанатично идеология, която не разбират.

Казаха така:

Привържениците на Орбан у нас тотално съвпадат с харесващите Живков

и добавиха:

Като истеризират темата с насилието на чужденци над жени, деца и полицаи, ви изваждат от душевното ви равновесие, лишават ви от рационална и спокойна преценка, отнемат ви здравия разум, за да могат в края на тази операция да приемете с готовност размяната на реални интереси за сигурност срещу мнима заплаха“.

Кой истеризира и ни лишава от здрав разум? От кого трябва да ни брани този по-висш интелект? Разбира се, това са „орбанистите“. Какво значи „орбанист“, защо е нужно въвеждането на този термин? Ако аз съм съгласен с теоремата за съотношението между страните в правоъгълния триъгълник, питагореец ли съм? Но „орбанист“ е нужно за една друга теорема: „орбанист“ = „путинист“, следователно = „русофил“, което = „комунист“ и, разбира се, на „фашист“. Като посъкратим формулата, ще получим „орбанист“ = „фашист“ – от онези фашисти, които ей сега ще дойдат да откарат с камионетка Евгений Дайнов.

Това е изключително евтин риторичен (по-скоро пропаганден) похват и е много жалко да го наблюдаваме у политици, които претендират да са изразители на убежденията и волята на градската интелигенция, на по-просветените и творчески слоеве на обществото. Но за съжаление „автентичната“ десница, за която винаги най-ужасно би било България да се върне в сферата на Руското влияние, в момента прави всичко възможно да докара Корнелия Нинова на власт.

Не, да одобряваш политиката, водена от Орбан, и идеологията, от която тя е продиктувана, не значи да си живковист, комунист, путинист, фашист или в най-добрия случай идиот, па макар и полезен. Какво означава тогава?

Все повече хора с тревога и неудовлетворение осъзнават, че тази Европа, която получаваме, не е онази Европа, за която сме мечтали, заради която сме се съгласили да жертваме част от националния си суверенитет, която да бъде общ дом и която да ни гарантира свобода, справедливост и благоденствие. Това обаче в никакъв случай не означава, че искаме да разрушим тази Европа, която сме получили вместо онази, която сме очаквали. В никакъв случай. Някой вярва ли наистина, че лидерите на страни като Полша, Чехия и Унгария искат Европейският съюз да се разпадне?

Ако има някакъв спор, той е как да направим Европа такава, каквато си я представяме и каквато я искаме. Толкова се надявахме на Европейския съюз, толкова искахме той да се случи, но светът, който лежи в зло, изглежда не иска да му позволи. Вижте: дълго време принцип №1 на Европа беше „единство в многообразието“. После това многообразие беше подложено на десетки, често граничещи с откровен цинизъм, посегателства, опити за интернационалистическо уеднаквяване, тормоз, заличаващ всякакво различие в името на защитата на „различните“. В резултат днес все по-често и по-високо се говори за „Европа на нациите“ и това е съвсем закономерна реакция. Махалото се клати от безумна крайност към безумна противоположност и нашата мъдрост, нашето смирение трябва да го задържат колкото е възможно по-дълго между двете.

Всяко съжителство се гради върху уважението към другия, но ако всички са еднакви, други няма, няма уважение, няма СЪжителство, а само ОБЩЕжитие. Уважение към жената може да има само от страна на мъжа, другото е обикновена женска солидарност. Великодушие към слабия може да прояви по-силният: между еднакво слаби няма великодушие. Най-сетне, по-добре е гръцки калмари с германска бира, отколкото еднакви прави краставици за всички. Различността е емоция, еднаквостта – равнодушие.

Силата на политици като Орбан е в осъзнаването, че те са национални политици, преди да бъдат европейски политици. Орбан боде очите с това, че се държи като президент на Унгария, а не като евродепутат от някоя подредена, вчесана и предсказуема парламентарна група. Той предизвиква истински дебат, а това понякога е дразнещо, особено за хора, свикнали да си служат с нищо не казващия объл мандарински език на администрацията. Орбан е политик с автентична тежест за разлика от мнозина свои критици (особено в България), чиято електорална подкрепа често се ограничава в кръга на роднините и познатите им. Орбан, особено след последните събития, олицетворява новият разговор за властта изобщо, за властта като такава.

Има ли значение защо искат да отнемат на Унгария правото на глас? Някаква зелена активистка, без въобще кракът ѝ да е стъпил в Унгария, отправила обвинения, за половината от които се оказа, че не са верни, а другата половина се отнасят до въпроси, отдавна решение между Унгария и ЕС. Има ли значение защо искат това, при положение че Полша и Чехия ясно заявиха, че няма да го допуснат? Не, няма значение защо го искат, но има значение, че го поискаха, защото дадоха Възможност на Орбан да открие по блестящ начин предизборната си кампания именно през темата за легитимността на властта.

Защо е тази „националистическа вълна“ навсякъде в Европа, пита ли се някой? Сигурно се пита, но ако си отговаря, че е заради мигрантите, дълбоко греши. Мигрантите са последната капка, поводът, конкретното деяние. В известен смисъл те даже са необходими, защото някой трябва да върши работата на благоденстващата европейска работническа класа. Причината е друга. Причината е, че властта тихомълком започва да се похищава, да се прехвърля, да се опрощава отговорността за нея. Бюрократичната машина става чудовищна и непробиваема в своята безнаказаност и несменяемост. Европейските политици (ако някога изобщо са били истински политици) много бързо се израждат в чиновници и се израждат с удоволствие, защото след края на мандатите си отиват на четирицифрени заплати в неизброимите структури и НПО, които сами са създали, докато са разполагали с „легитимна“ власт. Ето това поражда недоволство и напрежение и това кара хората да се връщат и да търсят властта там, където ѝ е мястото – в нациите и националните държави (жалко, защото националната държава не е най-доброто изобретение на човечеството). Затова националните лидери ще имат все по-голяма тежест пред чиновниците с воднисти очи, жреци на административните формули, забравили какво означава да разговаряш по същество. Ето затова е „националистическата вълна“ – най-обикновена реакция.

Ще доведе ли тази реакция до другата крайност, както мнозина се опасяват? Ще доведе, разбира се. И тогава, забравили всичко старо, ще чакаме либералите и космополитите да дойдат и да ни отърват от консерваторите и националистите. Но във всички случаи у честните хора ще остане жаждата за свобода и справедливост. Днес нещата са сложени така, че изразители на естествения стремеж към свобода и справедливост са политици като Орбан. Орбан е символ. Ако не е той, ще е друг. Непроменен остава само стремежът към свобода и справедливост, който е същият както през 80-те срещу комунистическите режими. Остава непроменен, защото е част от естествения нравствен закон. Всичко останало е суета.

Ето така мисля. Сигурно съм идиот, но дано поне съм бил полезен. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 147 other followers: