Убийството в Русе и кръстопътят на революционерите

Политическо ли е убийството в Русе? Според мен не е, въпреки приятния гъдел у прогресивната общественост да беше. Има очевидни неща, които не се връзват: Тиранинът не организира атентат директно срещу опасните разследващи журналисти от „Бивол“, а срещу невинна водеща на магазинно предаване в регионална телевизия. Единствената ѝ вина беше, че е анонсирала интервю с биволци, взето, доколкото разбирам, от другиго. Професионалисти нагласят убийството, но оставят улики. Могат да организират такава сложна операция, но не могат да затворят устата на медиите, които иначе уж всичките са техни и всички журналисти работят с чатал на врата. Не се връзва. В крайна сметка все си мисля, че в русенския парк убиха красива млада жена, а не Анна Политковская.

Така или иначе обществеността, водена от своите вечно будни медии, се раздели на две: едни казват „политическо убийство е“, други казват „не е, най-обикновен хайдутлук е“. Особено ревностни са революционерите – хайде, да не споменавам имена, че са невероятно докачливи. Някои от тях казаха: „Ето! Ако бяхме ратифицирали Истанбулската конвенция, нямаше да се стигне дотук!“. Други направо призоваха на бунт и въоръжено въстание против мракобесието. Тези хора са много вредни.

Вредни са, защото когато наистина се появи повод за протестиране, заради тях нормалните граждани не излизат на протест. Ето например последните скандали около настилките в София – организира се протест, но се оказа, че той отново е яхнат от извънпарламентарните политически лилипути и професионалните революционери, годни единствено да се търкалят по жълтите павета и да думкат по тарабите на строежите. Като видяха това, софиянци не излязоха.

Любопитен е образът на професионалния революционер в модерното консуматорско, презадоволено и свръхосигурено общество. Днешните революционери са изнежени, не са като бунтарите от края на 19 век, те отдавна вече не се борят, не се излагат на риск, не жертват живота си. Те хленчат и се оплакват и когато се уморят да хленчат, прибират се у дома, където мама ги очаква с топла супа. За тях още в края на 1990-те години Паскал Брюкнер написа: „Жалбата е деградирала версия на бунта… Да се оплакваш е нерешителен начин да живееш… да оплакваш живота си, да го охулваш остава най-добрият начин да не правиш нищо, за да го промениш“.

Съвременният революционер иска да бъде различен, неформален, но това искат всички. Всички са еднакви в желанието си да бъдат различни. Никой съвременен революционер, когато се бори срещу бедността, не отива в Африка, никой, който се бори за правата на жените, не отива в Афганистан, и никой, който милее за свободата на словото, не отива да протестира в Северна Корея. Всички са тук, във фейсбук, и оттам гърми бунтовният им глас.

По повод убийството в Русе някакъв сайт беше препечатал гневен вопъл на фейсбук инфлуенсър, не помня вече кой. Смисълът на вопъла беше горе-долу този, че ако лежиш по корем и лижеш подметките на Бойко Борисов, значи си лакей и затова още не са те убили. Не знам. Ако въпросният „инфлуенсър“, въпросният „лидер на обществено мнение“  все още не е убит за това свое изказване, то дали пък не попада в дефиницията, която сам дава на оцелелите?

И пак в този ред на мисли. Ако убийството беше политическо, ако така затваряха устата на неудобните, то фейсбук „революционерите“ отдавна да бяха разпнати на кръст за смелостта, остротата и бунтовността на словото си. Когато обаче нищо такова не им се случва, остава да е вярно само едно от следните две твърдения:

  1. Или мнението им не означава абсолютно нищо за никого, гласът им не се чува, общественото им влияние е нулево, те не представляват заплаха за тирана и затова той не им обръща внимание, не ги е арестувал, не ги е откарал с камионетки по концентрационните лагери и не им е поръчал убийства, замаскирани като изнасилвания и грабежи по време на джогинг, или
  2. Теорията, че свободата на словото е задушена и не може всеки да говори каквото си иска и каквото му дойде на ума и езика, е силно преувеличена.

Нека „революционерите“ бъдат така нежни и добри да си изберат едно от двете и да се примирят с него – или сте никой, или никой никого не преследва заради публичната му дейност. Ако не го направят, ако продължат да замърсяват ефира с истеричните си крясъци, то тогава свободата на словото наистина ще пострада, защото дори и да се появи смислен глас по важна тема сред цялата тая вакханалия от отчаяни писъци, то никой няма да му обърне внимание. А трагедии като тази в Русе ще продължат да бъдат превръщани в циркове, още преди да сме разбрали за какво всъщност става въпрос.

Но, чакайте! Дали пък истинската конспирация не е именно тази с участието на „революционерите“ и „будната съвест“ на обществото? Дали Бойко Борисов не плаща на фейсбук бунтовниците да го плюят, за да даде повод на много по-префинени от тях манипулатори да го защитят? Помислете, помислете… Всичко е извънземни, илюминати и кемтрейлс. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 149 other followers: