Предметът на дейност на десницата

Има един класификатор на икономическите дейности, съкратено КИД. Всяка фирма си има код по този класификатор, чрез него заявява пред света с какво се занимава, какъв е нейният предмет на дейност и пак чрез него се явява на конкурси за поръчки и финансово подпомагане.

Колко хубаво щеше да бъде, ако се направи и един класификатор на политическите дейности, съкратено КПД. Дори самото съвпадение със съкращението за „коефициент на полезно действие“ показва, че според този класификатор ще можем да се ориентираме за идеологическата насоченост на всяка партия, за организационния ѝ капацитет и за ползата от нея. Например код 01 – лява партия. Тук имаме кодове 01.1. – социалистическа; 01.2. – комунистическа; 01.3. – анархистична; 01.4. – ляволиберална; 01.5. – олигархическа и т.н. Удобно. Поучително. Внасящо успокоителна яснота.

Защото в момента яснота няма. От няколко месеца, гледайки ремонтите по софийските улици, се питам: няма ли в България истинска десница – автентична или не, – която да защити десетките фалиращи дребни предприемачи с магазинчета зад тарабите на строежите? Гледката е тъжна. Има заграждения, които стоят вече с години и вътре в тях са пораснали дървета с дебелината на детско краче. Магазините покрай тях са опразнени и запустели, но съм сигурен, че техните собственици не спират да плащат местни данъци и такси за имотите си. Тези предприемачи, тези търговци, които не само че не висят в тежест на социалната система, защото със смелостта и трудолюбието си успяват да изхранват сами себе си и своите семейства, но заедно с това създават по някое друго работно място, за да освободят социалната система от още няколко гърла, плащат десетки такси и лицензи, а на всичкото отгоре формират печалба, която мълниеносно бива облагана с всякакви данъци. Не са ли те социалната база на десните политици?

Ето например, една от партиите с най-големи претенции за автентична дясност – ДСБ – вместо да защитава дребните и средни предприемачи в София, вместо да се бори за интересите на автентичните столични капиталисти, води апаратна игра за референдум против завода за отпадъци – проект, който ако отпадне, ще лиши града от големи суми европейско финансиране. Води битка рамо да рамо със социалистите, ПП Зелените, Глас народен и Движение 21 на Татяна Дончева. Къде тук е дясното? Къде е автентичното?

Къде беше автентичното, когато българската десница се вдигна даже на европейско ниво в защита на екологичните и зелени НПО в Пирин срещу предприемачите, инвеститорите и капиталистите?

Къде остана автентичното, когато една от иконите на „дясното“ – Иван Костов – се изправи в мощна защита на прогресивния данък? И го направи не къде да е, а на „научна“ конференция на профсъюзите. Експозето му така вдъхнови радикалната левица, че с популяризирането му се зае самият сайт „Барикада“. Къде е тук дясното?

Тъжната истина е тази, че борци за идеи и радетели за социално-икономически концепции вече няма. Великите политици са тези, които инвестират в политика, а не онези, които се препитават от нея. Днес политикът, включително и автентично десният, е професионалист като водопроводчика, учителя, шофьора и инженера – тоест, наемник както в лошия, така и в добрия смисъл. Той владее своята професия и търси да прилага уменията си срещу заплащане. Ако не се цани в една партия, ще се цани в друга или пък ще основе „нов проект“; ако не му стигнат сили да политиканства сам, ще търси някого да се коалира. Ако днес е модерно да се вика за свободна конкуренция и свободен пазар – ще вика. Ако утре стане модерно да се защитават права на малцинства – ще защитава. Ако конюнктурата налага да е глобалист и интернационалист – ще бъде. Когато палачинката се обърне и стане модерно да си патриот и националист – и такъв ще се пише. Даже най-старата партия – социалистическата – не може да избегне това изкушение. Вижте ги: днес те претендират за място в консервативното пространство, патриоти са, Нинова тръгна с носия. А не беше ли интернационализмът един от базовите идеологически постулати на социализма? БКП, част от славната история на БСП, не беше сред учредителките на Коминтерна? Нашите социалисти националисти ли са в крайна сметка или интернационалисти? Защото, ако са националисти, не могат да са социалисти, както ако са социалисти, не могат да са националисти. Да изберат едно от двете, защото прекомерното изнасилване на думите отвращава.

Но социалистите не ме интересуват. Моето отношение към тях е най-лесно и съм го определил отдавна – не ме интересуват, стига да не управляват. Защо ли? По лични и морални причини: защото в детството ми направиха опит (слава Богу, неуспешен) да ме възпитават в християнски морал без Христос. А това е антихристовски морал.

При десните е друго. Те все още ме интересуват, защото и аз, може би на инат, продължавам да определям себе си като десен човек – винаги съм давал, не съм искал; не съм получавал заплата, но съм плащал заплати; винаги съм бил влюбен в свободата, истината и справедливостта, но за това май не е непременно нужно да си десен. Мъчно ми е, че десницата, за която съм гласувал и която съм подкрепял повече от 20 години, вече не е десница – или престана да бъде, превръщайки се в нещо друго, или никога не е била.

Знам че за много хора като мен е така, не съм уникален. Но съм решил да не измъчвам повече безсмъртната си душа. Бъдете каквито щете в преследване на власт и лична кариера, скъпи български автентични десни; кичете се с каквито имена желаете и се обличайте във всяка кауза, до която успеете да се докопате, за да ви ръкопляскат във фейсбук. Вижте само, ако ви остане време, разбира се, дали може да се направи нещо за бедните търговци зад тарабите. За тях ми е молбата, защото и те са хора честни и десни. И дайте най-накрая да направим един Класификатор на политическите дейности (КПД), та поне да знаем кой кой е, за какво се бори и за какво има очи да претендира. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 149 other followers: