Гара „Консервативна“

Българският народ е може би сред най-псуващите народи в света: както се казва, българинът като кихне, после веднага изпсува на майка, за да покаже, че моментът на временна слабост е отминал и отново е същият тарикат като преди. В този ред на мисли е странно че се занимаваме толкова време с репликата на Валери Симеонов за кресливите майки и уж болните деца, след като сме свикнали и на много по-скандален наратив. Обаче редът на мисли не е този, а съвсем друг.

Думите на вицепремиера прокараха граници. Една от тези граници раздели хората на управляващи престъпници и протестиращи граждани, желаещи може би и те един ден да станат управляващи престъпници. Друга граница раздели депутатите. Формално ги раздели на морални, възпитани, сърдечни и състрадателни, от една страна и от друга – на Валери Симеонов. Оказа се, че всички – и Карадайъ, и Марешки, и Драгомир Стойнев – носят нежни и чувствителни души, сърца, къпещи се в кръв, когато някой дръзне да обиди святата (Марешки) институция на майката; че заклеймяват грозното в речевата комуникация, нищо че самите те нарекоха Симеонов фашист, ксенофоб, брутален, циничен и най-уродлив властимащ, който нанася щети на държавата (Карадайъ), лишен от морал и ценности човек (Стойнев), извратен изрод (Марешки) и т.н.

Фактическото разделение обаче е друго – на управляващи и такива, които искат да са управляващи. Борисов ни смая с предпазливост. Вместо да дойде на коня Шарколия и да тури всички по местата им, той опита да се извини от името на Симеонов и каза патриотите да си се разбират сами дали ще подава оставка или не. Подчерта обаче, че тази оставка може да разруши конструкцията на управлението и вероятно е прав. На същото мнение се оказа, че са и патриотите. Тогава „гражданите“ обвиниха управляващата коалиция, че иска на всяка цена да запази правителството. А какво друго да иска?

Това е позицията на управляващите. Следователно, позицията на желаещите да бъдат управляващи е точно обратната – ОСТАВКА! ВЕДНАГА! ИЗБОРИ! Защо? Заради обидените майки ли? Заради неуместния език на един неопитен политик, петнящ с присъствието и поведението си светлата институция на вицепремиера ли? Съвсем не. Всичко е само, за да се разруши конструкцията на управлението и да има ново раздаване на картите.

Оставка поиска и Волен Сидеров, нищо че е част от управляващата коалиция – види се, търси някаква друга персонална политическа реализация в бъдещето. Поиска я възмутен от думите на Валери Симеонов, самият той (Сидеров) изтъкан от любезност и деликатност и доказващ с думи и дела само кротост и отстъпчивост. С екстравагантното си поведение той привлече вниманието и върху третата граница, която прокараха думите на вицепремиера – границата между либерали и консерватори.

Наскоро се случиха две неща, непосредствено едно след друго: стана много модерно да си консерватор, защото Орбан е консерватор и ще овладее европейския парламент, с което ще подсили консервативните вълни във всички държави-членки, и като следствие от това новите консерватори започнаха да се препират помежду си кой е по-голям и по-истински консерватор. Сега Сидеров щял да избира между патриотите и Бареков. Патриотите не щат и да чуят за евроконсерватора, а той пък от своя страна кани Атака в алианса, който догодина по това време може и да не съществува в този си вид. Бареков каза, че „Волен Сидеров е подходящ за водач на нова консервативна коалиция“ (Майко мила!). В такава коалиция видя мястото си и Марешки, но заяви, че би я правил заедно със Сидеров, но не и с Бареков, тъй като Бареков бил КТБ и „да не го слагат в един кюп с него“. Защото (забележете!!!), Марешки е истински, а не ужкимски консерватор; „Ние – казва той – много повече познаваме консервативните ценности от всички нови консерватори“. И за да докаже с факти, добавя: „Ние правим коалиция за европейските избори. В нея ще влязат зелени, социалдемократи, земеделци“. Ето сега вече ми се изясни що е то консерватизъм и консервативна политика, водена от десен бизнесмен-капиталист и истински консерватор!

Прави са левите либерали (които с някаква маниакална упоритост продължават да наричат себе си „автентични десни“), прави са да се подиграват на „консерваторите“, да им викат полезни идиоти, троглодити, илитерати и фашисти (които могат да бъдат путинисти или орбанисти). Лошото е, че по някаква причина все по-често наричат „консерватори“ мен и разни хора като мен, които хабер си нямаме да се определяме като някакви и сме оставили тази задача на професионалните политолози – дали тюленът е бозайник, в крайна сметка не е работа на тюлена да каже, а на зоолозите. Понеже имам извратено литературно мислене, понякога си представям една

Мъничка гара

Пожълтелите листа на брезите трепкат като златни треперушки, но още не искат да се отронят от клоните в тих листопад. На гарата има кръчма, а в кръчмата седим ние и си пием питието. Бъбрим. Бъбрим за най-различни неща. Смеем се. Присмиваме се. Не желаем нито да оправяме света, нито той да оправя нас. През гарата преминават най-различни влакове, но почти никога не спират, защото тя е малка и безинтересна.

Но ето че веднъж спира голям черен влак и от него на перона се изсипва пъстра тълпа. Има важни господа с цилиндри, има патриоти, облечени като четници, има прозелити с блеснали очи и развети православни хоругви, има голи културисти с татуирани портрети на възрожденци по гърдите и гърбовете, имам моми в носии и някои от тях даже извиват кръшно хоро пред канцеларията на началник-гарата. Един селяк с италиански костюм се провиква към нас, които миролюбиво си пием перното:

– Здравейте, консерватори!

Ние се споглеждаме, без да сме съвсем сигурни, че говори на нас.

– Как се казва тази гара, консерватори!

– Евдокия – отговаря най-заядливият от нас. – Евдокия Карамихалева.

– Ах, тииии – заканва се с пръст селякът с италианския костюм. – Бъзикаш ме ти мене нещо май, а?…

– Никак не се казва – отговарям аз. – Всеки я нарича както си иска.

– Срамота! Я се вижте! Вие сте истински консерватори, стари консерватори, потомствени консерватори: умни, злъчни, цинични, критични и скептични; мразите всичко модерно, вярвате, че прогресът е нещо чудесно, само че за съжаление е продължил прекалено дълго; нямате идеали, нямате състрадание, не сте нито толерантни, нито коректни.

– Еми, вземи да ни утрепеш…

– Не! Но ще кръстим гарата Гара „Консервативна“! И това ще бъде столицата на новия, модерния български консерватизъм!

Един от нашите скришом се прекръства. В това време пристига и втори влак. Той не е черен като първия, а розов. От прозорците му се развяват знамена с цветовете на дъгата. Влакът спира и пътниците се качват на покривите на вагоните с кришнарска песен на уста.

– Боже Господи! Какво ни сполетя! – мълви един от нашите.

Кришнарите започват да скандират: „Консерватори! Полезни идиоти! Фашисти!“. На което хората от първия влак отговарят: „Педерасти! Соросоиди! Марксисти!“.

Нашият отново скришом се прекръства, а келнерът дискретно ни сервира по един голям Хайланд парк от 1964 за оптимизъм и укрепване на нравите.

След като крещят известно време един срещу друг, пътниците се връщат по купетата си и влаковете тромаво потеглят. На гара „Консервативна“ оставаме пак старата компания. Човечеството отпътува към нови, по-актуални гари.

– Слава Богу, че вече не сме модерни и ще ни оставят на мира! – казвам аз, отпивам от божественото уиски и добавям: – Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За OFFNews

 

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 149 other followers: