Откакто е тарикатско да си българин

Войната с корупцията продължава. След знаковите олигарси, костеливата, но справедлива ръка на държавата посегна и към Бато Харо, по-малко известен като Петър Харалампиев, директор на ДАБЧ. Със свити от ужас и детинска изненада души научихме, че във ведомството, което той оглавява от миналата година, стара практика е да се търгува с българско гражданство. Ама как така?! Нима това не е най-святото? То е все едно да търгуваш с баща си и майка си!

Прагматиката обаче казва друго, оставяйки майката и бащата на поетите. Прагматиката казва, че когато се появи някакво търсене, òправни хора тутакси организират предлагане. Спомням си времената, когато бях студент в последните (буквално последните) години на соца. Тогава имаше предприятие „100 години СУ“, в което прекъсналите студенти полагаха физически труд в подготовка на наближаващия славен юбилей. Едни такива пичаги бяха пратени да хамалуват в склад за строителни материали. Веднъж докараха Г-образен винкел и го стовариха на тротоара пред сградата на склада, а хамалчетата трябваше да го приберат в мазето – за по-пряко през капандурата, която гледаше към улицата. Понеже ги мързеше, потриваха се около винкела, пушеха и все отлагаха началото на дейността. И ето че стана чудо: законите на пазарната икономика пробиха през фалшивата завеса на социалистическата идеология! Започнаха да се навъртат съкварталци, да се прокашлят притеснено и да подпитват. Оказа се, че Г-образният винкел е ценна и дефицитна суровина за остъкляване на балкони. Нашите прекъснали студенти се осъзнаха и веднага организираха нещата. Вместо да приберат винкела в склада, половината го разпродадоха на минувачи с балкони за остъкляване.

Така е и с българското гражданство: ако някой пожелае да го купи, винаги ще се намери кой да го продаде. Българското гражданство е като винкел, с който практичният стопанин остъклява балкона си.

Защо разни чужденци искат да станат българи? Може би защото България е страна с отчетливо висок стандарт и е престижно да си неин гражданин. Или пък защото България се радва на голям международен престиж и само да извадиш някъде български паспорт, започват да те гледат с уважение и всички врати се отварят пред теб. Или може би защото сме велика сила и другите народи треперят пред нас. А може и защото имаме славна история, заради която да си българин е обвеяно с някакво особено благородство, с някакъв древен аристократизъм. Едва ли. Просто българският паспорт е паспорт на страна от Европейския съюз, с който можеш да пътуваш, да мишкуваш насам-натам, даже да работиш и като цяло да си пооправиш трудния и безрадостен живот. А паспорт ти трябва, особено ако си някакъв русоляв украинец или молдовец, който трудно може да мине за бежанец от Африка или Близкия Изток. Затова разни чужденци искат да станат българи.

А защо България иска разни чужденци да станат българи? Сигурно за да събере всички чеда в Родината-майка, за да откликне като кърмилница на могъщия зов на кръвта. Или пък за да осигури свежи кадри за нашата стремглаво растяща икономика, за да живнат пустеещите заводи и да забумтят отново доменните пещи. А може и за да влеем свежи мозъци на мястото на изтеклите и да издигнем българската нàука на качествено нови висоти. Даже може и заради това да освежим българската култура, пъстра като добруджанска престилка, с нови багри и гласове. Едва ли. Но, виж, докато е ясно защо разни чужденци искат да станат българи, аз лично не знам защо България иска това. Или поне доскоро не знаех – докато не се замислих, че статутът на българин е просто стока, която подлежи на продажба като всяка друга. Толкова е близко до ума! Обидно близко.

Да се гордеем ли или да се срамуваме, че някой някъде по света е готов да си плати, за да го пишат българин?

Ето един въпрос, по който спокойно може да се разгори дискусия от мащаба на тази за лятното и зимното часово време. От една страна, щом някой е готов да плаща, то той иска да размени една стойност за друга стойност, откъдето следва, че това да си българин е някакъв вид стойност и ние би трябвало да се гордеем. От друга страна обаче, очевидно това, за което са готови да си платят, е стойност, която съвсем доскоро сме нямали и преди да я имаме, никой не се е интересувал от нас. Преди да станем членове на ЕС, някой натискаше ли се да бъде българин? Пък и нашето членство не е съвсем стойност в очите на желаещите български паспорт. То е стойността на страни като Франция, Германия, Холандия, Швеция и т.н., към които ние сме просто евтин пропуск, но не и носител на същинската им стойност. За български паспорт плащат, не за да дойдат в България, а да отидат с него в Германия. Истинската стойност е там, а не тук и затова може би трябва да се срамуваме.

В Карлово има един мост, наречен „Араповия мост“. Всички са го чували, но малцина знаят с какво е известен. Е, да, напоследък стана известен с това, че местният Ротари клуб и някакво НПО, наречено „Младежки и граждански инициативи в Розовата долина“ са решили да го превърнат в мост на влюбените и агитират младежта да отиде там на Св. Валентин и да заключи любовта си с катинарчета, както се прави по други мостове в Европа. Историята обаче е различна и няма нищо общо нито със Св. Валентин, нито с Хелоуин, нито с гражданското общество и неправителствения сектор. Легендата разказва, че в далечни времена, още по турско, черен арапин запречил моста и не пускал никого. Страшен бил този арапин. Ако искаш да минеш от другата страна, трябвало да го целунеш по задника.

Ето, ние сме такъв един арапин на края на Европа – който иска да влезе вътре, трябва да ни целуне по задника. Болгар! И това вероятно е така още от полунощ на 2006 срещу 2007, когато станахме членове на Съюза; това вероятно е първият ни предмет на стопанска дейност като новоприета страна – да свалим гащи и да навирим космат задник за целувки към всички желающи. Представям си какво ще е, когато влезем в Шенген. Тогава катаджиите ще се разхождат по магистралите важни като богатири на бели коне в златни доспехи.

Но обикновено виновен си е този който целува, а не този, когото целуват. Ако никой не искаше да мине по моста, никой нямаше да целува и арапина. Какъв е този зор и от север, и от изток, а най-вече и от юг да се проникне в този пусти Запад. Зорът е, че всички вярват как в този пусти Запад ще бъдат богати, как някой друг ще работи вместо тях, как ще станат богати всички до един, забравяйки, че богатството е относителна категория: богат си единствено тогава, когато много близо до себе си гледаш някого, който е по-беден от теб (и е готов да ти целува…); в случай че при абсолютно същото твое материално благосъстояние до теб живее някой по-богат (на когото ти си готов да целуваш…), тогава си нещастен, тогава си онеправдан, тогава правата ти са похитени.

Всички мераклии за български паспорт са хора, търсещи материално благополучие, търсещи общество, където ще са по-богати при по-малко усилия; хора, готови да целунат веднъж, за да ги целуват после тях цял живот; хора, неспособни да разберат, че богатството е условно и носи радост единствено в мечтите, преди да го постигнеш. Но всеки си знае…

Аз предлагам да се гордеем. Помня преди време един случай, когато някакъв милиардер си поръчал най-дългата яхта в света. Скоро обаче узнал, че друг милиардер си прави яхта с метър-два по-дълга от неговата. Тогава първият милиардер спрял производството на своята яхта, удвоил цената и преправил проекта така, че яхтата да стане в крайна сметка с няколко метра по-дълга от тази на втория милиардер. Кажете ми: кой при това положение е по-големият гъзар? Правилният отговор е: производителят на яхтите. Когато някой страстно се стреми към нови висоти, печеливш винаги се оказва доставчикът на висотите.

Така че, ако някой е приритал за българско гражданство – дайте му го, обаче да си плати. Но при две условия, които в момента не са изпълнени: 1. Да си плати официално на държавата, а не на някоя партия, на която се е паднало да дои точно тази агенция и 2. Да се откаже от досегашното си гражданство. Какво, македонец си, който иска да е българин? Спри да си македонец (каквото и да означава това) и заповядай да станеш българин. Дай целувка и иди да миеш чинии в някоя италианска пицария.

Ако ще търгуваме националната си идентичност, гражданството и принадлежността към държавата, нека поне го направим с достойнство, тарикатски. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Илюстрация: Тодор Цонев

За Webcafe

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 149 other followers: