Макрон – световен интелектуалец № 31

Нали помните, че преди време 30 световни интелектуалци написаха апокалиптично писмо за скорошния край на Европа, която ще залезе – не, залезът е твърде бавно и спокойно явление, – Европа ще се сгромоляса в спазмите на национализма. Сега френският президент Еманюел Макрон се присъединява към това благородно общество и просиява като световен интелектуалец № 31 със своето обръщениеЗа европейско обновление“ – така е формулирано в българската версия на сайта на Елисейския дворец, но оригиналът е „европейски ренесанс“ (Pour une Renaissance européenne). Безспорно, „Ренесанс“ (Rinascimento) е по-вълнуващо, защото създава усещането за облекчение след дълги и мрачни векове на духовно робство; за припламване на искра, тляла доскоро под зловонната тиня на мракобесието. Добре че има такива Леонардовци и Микеланджеловци като Макрон да ни хванат за реверите, да ни разтръскат и да се провикнат: „Ей, европейци, събудете се! Време е за Ренесанс!“.

Смешното е, че изглежда Европа сама е осъзнала нуждата си от освежаване и е готова да промени курса още на идните избори за парламент. Готова е доброволно да се подложи на „ренесанс“ и това ужасява „световните интелектуалци“– 30+1. Да, те искат ренесанс, но контролиран ренесанс, ренесанс в съзвучие с техните виждания, с техните политически и съсловни интереси, с тяхната идеология, която невинаги е сред най-адекватните.

Уви, истинската цел на Макроновото обръщение не е да даде рецепта за „спасяване“ на Европа, а да всее смут и паника в навечерието на изборите – точно както и писмото на интелектуалците. Това заявява той още в началото: „…защото е неотложно. След няколко седмици, европейските избори ще бъдат решаващи за бъдещето на нашия континент“. Дали на другия ден след изборите слънцето отново ще изгрее или над Европа ще легне дълга нощ, тягостна тишина, раздирана само сегиз-тогиз от сатанинския кикот на Виктор Орбан?!

Европа е „застрашена“ от „клопки“, от „тежките трусове на съвременния свят“, от „лъжа и безотговорност“, „самоизолация“, „афект“. Превърнали сме се в „сомнамбулите на омърлушена Европа“. Затова „заедно трябва да пресътворим, и политически, и културно, формите на нашата цивилизация в един променящ се свят“. Ето го „ренесансът“! Eccolo il Rinascimento!

Позицията на Макрон на теория е съвсем коректна. Той казва: „Идат националисти, ще разтурят Европейския съюз!“. Дали ще го разтурят е друг въпрос, но никой не може да отнеме правото на Макрон да се страхува.

И така, от една страна „идат националистите“ (което мнозина се стараят да прозвучи като „идат нацистите“), от друга страна обаче статуквото и застоят също са лоши, поради което спешно трябва да се вземат мерки за радикална промяна (ренесанс).

Макрон добре знае, че хубавата политическа позиция трябва да съдържа както отрицателни (бунтовни, революционни) послания, така и положителни (съзидателни, обнадеждаващи, перспективни). Затова и изразът на неговата паника от евентуалните изборни резултати приема формата на рецепта за щастливо бъдеще. Нищо ново под слънцето.

Лозунгът на Макрон е „свобода, защита и напредък“ – винаги трябва да има „ключови думи“ и най-сладката от тях е „свобода“, защото свободата е есенцията на човешката същност – без свобода човек е неспособен да се осъществи, защото той се осъществява чрез своите избори и решения, които, ако не са свободни, нямат никаква стойност.

Как ще защити Макрон свободата? По два начина: чрез преосмисляне на Шенгенското пространство и чрез подкрепа на „честната конкуренция“. Чудесно е да се преосмисли Шенген в посока на по-голяма строгост, но някак не можем да забравим, че Франция и Германия (първата по-отдавна, втората сравнително по-отскоро) са най-отговорни Европа да е пълна с неевропейци. Макрон смята, че: „Европа, която вижда мястото си в света, трябва да бъде обърната към Африка, с която трябва да сключим пакт за бъдеще, осигурявайки обща съдба“. Бравос!

Що се отнася до честната конкуренция – това е лицето на свободата с понятията на икономиката. Как я вижда Макрон? „Да налагаме санкции или да забраним в Европа предприятия, които извършват посегателство спрямо нашите стратегически интереси и изконни ценности“ – чудесно, много добре, но това се нарича протекционизъм, а не свободна конкуренция. Не че имаме нещо против от икономическа гледна точка, но от гледна точка на думите и тяхното честно използване, това е демагогия. Пък и как предприятията извършват „посегателство върху нашите изконни ценности“? Очевидно гледаме много повече риторика, отколкото икономическа визия.

И още веднъж: как се бори Макрон за свобода? Чрез въвеждане на нови регулации и регулаторни органи. В документа преброихме предложение за създаването на цели осем нови крупни паневропейски ведомства: Европейска агенция за защита на демокрацията; Обща Гранична полиция и европейска служба за убежище; Европейски съвет за вътрешна сигурност; Европейски съвет за сигурност с договор за отбрана и сигурност; Европейска банка за климата (за финансиране на екологичния преход); Европейска санитарна сила (за засилване на контрола върху храните); Европейски надзор над големите платформи в интернет; Нов европейски съвет за иновации бюджет (сравним с бюджета на Съединените щати, за да застане начело на всеки технологичен пробив, като изкуствения интелект) …

Нека създадем за целта – казва Макрон, – до края на тази година, с представители на европейските институции и на държавите, Конференция за Европа и там да бъдат предложени всички необходими промени в политическия ни проект“. Само дето в края на тази година ще има различен европейски парламент и това може да обезсмисли всички дръзновени пориви. Тогава, дето се вика: я камилата, я камиларя.

През 2017 младият Макрон дойде на власт с такъв резултат, че мнозина предричаха как на следващите избори ще преобърне с присъствието си Европейския парламент и ще промени трайно облика на стария континент. Сега, когато въпросните избори съвсем приближиха, се говори същото, само че за един друг политик – Виктор Орбан. Рейтингът на Макрон се срина зловещо през миналата година, като почти счупи рекорда по непопулярност на Оланд. В началото на 2019 Макрон успя да го възстанови с няколко процента, но с цената на тежък популизъм и подмазване на „жълтите жилетки“. А помните ли на свой ред Оланд с какви фанфари дойде на власт? Щеше да помете системата, щеше да покаже на мръсните богаташи къде зимуват раците; някои му повярваха дотам, че започнаха да евакуират капиталите си. После се оказа, че Оланд е поредният безличен конформист и рейтингът му беше наказан от същите „граждани“, които го възвеличаха. Свикнали сме да приемаме, че „гражданин“ означава мислещо и информирано същество, което прави политически избор, водено от съвестта си. Глупости! Днешната дефиниция за гражданин е по-скоро „затлъстял неадекватен потребител, наивен материал в ръцете на всеки посредствен медиен манипулатор“.

Подобна на Оландовата се оказа и съдбата на Макрон, който е не е по-малко социалист, ако че го наричат „президентът на богатите“. Пък и доколкото днес богатата класа са социалистите, борещи се за делото на онеправданите, то всичко си е точно. Да е жива и здрава тълпата, въоръжена с всеобщото избирателно право! Едно от най-кратките и точни описания на психологията на тълпата е отново в Евангелията, където за няколко дни тълпата еволюира от „Осанна!“ до „Разпни Го!“, без обективно нищо да се е променило. Променили са се само илюзиите на тълпата. Макар че примерът е некоректен, защото Христос никого не е лъгал, за да Му викат „Осанна!“.

Така че апелът на Макрон не е с нищо по-различен от писмото на интелектуалците. Всеки си мисли, че светът свършва с него. Или поне всеки глупак. Или поне всеки, влюбен в нещо, което се бои да не изгуби. Бъдете демократи, господа прогресисти, марксисти и всякакви там други световни интелектуалци – приемете резултатите от европейските избори, каквито и да са те, с мъдростта и толерантността, чиито жреци се опитвате да се изкарате. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „СЕГА

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 153 other followers: