Кратка история на корупцията

Ние сега какво имаме с поредните имоти на Цветанов – криза или само скандал? Питам, защото и мен ме попитаха: „Какво ще правим сега в тази криза?“.  Питам също и заради неутолимата страст на медиите към силни думи и особено към „катастрофа“, „геноцид“ и „апокалипсис“. По дефиниция кризата е време на трудности, неприятности и опасност; съвкупност от събития, довели до условия, правещи невъзможно функционирането на дадена система. Например: невъзможността на държавата да функционира е политическа криза; ако ли пък спре да функционира жлъчката, имаме жлъчна криза. Кризата на средната възраст е нещо съвсем различно, тя е наречена така само за красота и със същия успех можеха да ѝ викат „геноцид“ или „апокалипсис“.

До политическа криза, тоест невъзможността на партиите да управляват в съществуващата конфигурация, парламентът да излъчи правителство, да се разпусне или да бъде разпуснат и т.н., могат да доведат няколко други кризи, заедно и поотделно: икономическа – тя е част от икономическия цикъл „криза, подем, растеж, спад“ и се изразява в слаба търговия, недостатъчни инвестиции и висока безработица; финансова – липса на пари в брой, инфлация, обикновено вследствие от някакво рязко обезценяване на активи; правителствена – чести и безрезултатни смени на министри; парламентарна – силите се прегрупират и се създават нови мнозинства.

Очевидно в момента не сме свидетели на нищо такова, следователно случая с новодомците не е криза, поне не и политическа. С което отговаряме на въпроса, с който започнахме, но нека продължим.

Дори цялата история с апартаментите, която сега няма да преразказвам, първо защото цял свят го прави и, второ, защото нейната развръзка още не е настъпила, дори цялата история да не е криза, да не е и престъпление, защото, както твърдят, всичко било законно, то все пак тя има тежки морални отклонения, тоест все пак може да бъде наречена „криза“ и ако не криза сама по себе си, то част от кризата на ценностите. Тя навява много основателни подозрения за разложение във всички области, в които някой би имал интерес да се конкурира нечестно или пък да се докопа до обществени поръчки. А като гледат такива неща, хората с право си казват: „Ба! Само аз ли ще съм честен!“ и започват да се надпреварват кой пръв да престане да е честен. Лошо, много лошо.

Не, историята с имотите, макар и съвсем дребнава, не е нито икономическа, нито финансова, нито правителствена, нито парламентарна криза. Тя е най-обикновена корупция.

И като казвам „най-обикновена“, имам предвид, че Цветанов & Co. изобщо не са открили топлата вода.

Днес не знаем Крум за какво е сякъл ръце и дали е сякъл само за кражби или и за рушветчийство. Не знаем как са стоели нещата и във Второто царство, но при неговата развита административна система и при този неспокоен български дух, можем да се досещаме. Знаем обаче, че Османската империя, нашата родна държава в продължение на 5 века, е била легендарна с корупцията си. Корупцията например в шариатската съдебна система е била почти законна и всички са я приемали в реда на нещата. Била е еталон, пред който и днес европейците цъкат с език.

Какво става след Освобождението? Дали младата нация успява да се отърси и от това позорно османско наследство – корупцията? Поне желание не е липсвало, защото чл. 155 на Търновската конституция казва: „Народното Събрание може да предава министрите на съдъ за измена на отечеството или на Князя, за нарушение Конституцията, за предателство или некаква вреда причинена на Княжеството за лична полза“.

Въпреки доблестното конституционно усилие, както забелязва доц. Пенчо Пенчев от УНСС, изследвал проблема, първата корупция в свободна България се регистрира само четири дни след встъпването във власт на първото българско правителство през 1879 г. Случаят е бил в съдебната власт.

Ето че идва и социализмът на крилете (танковете) на съветската армия. При него частна собственост, частна инициатива и конкуренция няма; няма обществени поръчки и доставки, няма съревнование, кандидатстване и печелене на проекти по структурни фондове било европейски, било съветски. Но дали няма корупция?

Има, как да няма: съдилища, затвори, административни услуги, влизане във ВУЗ… Чувал съм за случай, когато мастит преподавател във ВИТИЗ получава рушвет един килограм зъболекарско злато, за да вкара бъдеща звезда. Няма да му казвам името, защото е още жив и се радва на всенародна почит.

Демокрацията. Знаем си: корупция е имало още от първия ден. В началото дори беше демонстративна: с 50 лева можеше да прередиш опашка пред лекарски кабинет; за 20 катаджията те оставя на мира; лесно можеше да се откупиш от данъчните и да решиш всеки битов въпрос. И това са дреболиите. Кредитите, онези кредити, които се обезцениха от жанвиденовата инфлация (къде създадена умишлено, къде случила се от некадърност), се отпускаха срещу връщане на големи проценти и тези проценти се връщаха заради ясното съзнание, че няма да се връщат кредитите. Тогава се появи терминът „лош кредит“ (тоест, без надеждно обезпечение). Какво е ставало в приватизацията, какви закони са се прокарвали срещу заплащане под масата – това поне аз не знам и не се наемам да коментирам.

В началото корупцията беше дива и безсрамна, но при Иван Костов започна да се култивира. Тогава на сцената излязоха различни неправителствени организации, появи се думата „клиентелизъм“. При Царя корупцията се цивилизова, образът ѝ стана изтънчен, европейски. При Орешарски експлодира като търбуха на корабокрушенец, стоял дълго време гладен. При ГЕРБ корупцията се дисциплинира. Днес, за да дадеш рушвет, не е достатъчно да пожелаеш, а трябва да благоволят, да позволят да го дадеш. Такава е еволюцията на порока.

Едно време поне всички имаха демократичен достъп до корупцията, а сега обикновеният гражданин отново е отрязан.

Корупцията, както всеки друг порок, е вредна за всички, освен за преките участници в процеса. Тя е вредна и за тях, но в друг и по-дългосрочен план. Ако някакви хора са се корумпирали от името на някаква партия, с това те са вредни включително и за партията.

Трябва ли Цветанов да бъде изгонен? Сега, преди още да се е върнал от Щатите, можем спокойно да спекулираме с този въпрос колкото си щем. За ГЕРБ като партия в навечерието на поредица от важни избори и след рекордно дълго управление, със сигурност отстраняването на Цветанов ще е болезнено, но и полезно – най-големият бушон, гърмял в историята. Но, как! Той държи структурите! Голям праз. Борисов пък продължава да е знамето. Структурите ще тръгнат след знамето. А ако знамето падне – не знам… Пред очите ми е НДСВ, когато Царят се оттегли.

Но от друга страна – добре, Цветанов ще си отиде, което може и да е полезно и радостно за всички, които са на мнение, че все още не е добре субектът на властта да се сменя, независимо дали харесват този субект и дали имат някаква пряка полза от него. Но отстраняването на Цветанов не е решение на проблема. То е като лечение на симптома, вместо на болестта, все едно, ако имаш температура, да ти слагат мокри кърпи на лицето, вместо да пиеш антибиотици.

Дано този скандал да стане повод на започване на процеси за надживяването на корупцията или поне за надживяването ѝ в този вид. Иначе всичко ще е било напразно. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За „Топ Новини

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 155 other followers: