Първомайски парад на лицемерието

Коя ли може да е тази партия? Натрапчивия въпрос повдигна в ума ми съобщение в един сайт (щом той не казва името на партията, и аз яма да кажа неговото), което гласи буквално: „Митинг-шествие на политическа партия ще затвори ключови улици и булеварди в столицата на 1 май. Шествието се провежда всяка година в чест на Деня на труда“. След това загадъчно съобщение следва списък със затворените улици и – толкоз. Материалът свършва.

Амбициран от мистерията, реших да се разровя. От първи опит открих следното: „На 01.05.2019 г. в 11:00 часа на пл. „Св. Александър Невски“ в София Българската социалистическа партия ще даде началото на своя митинг-шествие по случай Деня на труда и международната работническа солидарност, с който „БСП за България“ ще открие и предизборната си кампания за предстоящите евроизбори“.

Ето значи коя била партията. Да не повярваш!

В съобщението личат три опорни точки: ден на труда, международна солидарност и евроизбори. Да ги разгледаме една по една.

Денят на труда ни е завещан от Втория интернационал през 1889, когато е била актуална темата за осем-часов работен ден и, разбира се, световен мир“. Днес БСП за колко дълъг работен ден се бори? Изобщо бори ли се за някакви придобивки на работническата класа? И изобщо какво означава „работническа класа“ днес? Манифестацията ще поведат знойни червени олигарси и милионери, а след тях ще маршируват щатните профсъюзни деятели, които с трескави очи горестно ще скандират против робството, което влачат горките работници. Що се отнася до горките работници, в това време те вероятно ще се намират в Гърция за почивните дни.

Отново тази двойнственост! Щом социалистите ще пазят заветите на Втория интернационал, то нека не се срамуват от историята си. От 1889 до днес те извършиха много подвизи. Да кажат само за атентата в „Св. Неделя“, за т.нар. „народен съд“ и за чернобилската първомайска манифестация през 1986. Защо, наред с другото, тази година не честват и 33 години от Чернобил? Ако ли пък не се чувстват отговорни за тези деяния, защото са „изцяло преродена и пречистена модерна лява партия“, то нека не се изкушават по коминтерновски инициативи от XIX век.

Международна работническа солидарност. Тук раздвоението вече става клинично. По време на тоталитаризма 1 май се честваше така помпозно и повсеместно (държавните служители маршируваха и скандираха в центъра на всеки град) заради идеологията, че работническата класа уж управлява. Тази идеология стъпваше на учението, че нацията е нищо, а класата е всичко. Така за българския работник брат беше виетнамският работник, но не и българският интелектуалец. На каква културна традиция стъпва това братство никой не искаше и да се интересува. Всъщност основната разлика между нацизма и марксизма не е някаква друга, а тази, че според нацизма главната ценност, фокусът на политиката е расата, докато за марксизма е класата. Оттам в първия случай водещ е национализмът, а във втория – интернационализмът, останалите разлики между нацизма и комунизма са козметични, исторически и етно-географски подробности. Това е „международната работническа солидарност“, която чества БСП всяка година на 1 май – интернационализъм от най-чист идеологически вид.

И тук идва раздвоението. Не може пред очите ни да не оживеят стряскащите образи на Корнелия Нинова в носия или пък яхнала кон на Тодоровден. Какви са социалистите: евроскептици, евразийци, патриоти, националисти или интернационалисти? Кой трябва да гласува за тях: русофилите, нощните вълци или идейните потомци на Карл Либкнехт и Роза Люксембург? Какви са в крайна сметка социалистите в сърцата си: патриоти или интернационалисти, консерватори или либерали? Или са това, което е изгодно в конкретния конюнктурен момент, пък работническата класа да пие едно студено узо на Халкидики.

Евроизборите. Ето сега вече става нещо, което моят светъл ум (както обича да се изразява банкерът Буров) не е в състояние да побере. От една страна Европейският съюз беше лош и ние трябваше да излезем от него, както и от НАТО (през 1999 социалистите нарекоха членството на България в НАТО „авантюристично решение“). От същата страна ПЕС като цяло и в частност Сергей Станишев не бяха нашите хора до степен, в която БСП се опита да изхвърли бившия си председател от листите. От друга страна БСП хищно налита на Европейския парламент и то с такъв апетит, че открива кампанията си на световния празник на „труда и международната работническа солидарност“. Ама чакайте сега! Европейският парламент не е ли есенцията на западния капитализъм? Европейският съюз не е ли другото име на Общността за въглища и стомана – този заговор за още по-жестока експлоатация на работническата класа в името на по-големи корпоративни печалби? Какъв ден на труда, каква работническа солидарност! Всеки който иска част от властта в обединена Европа, желае да стане съучастник в експлоатацията, в омразния корпоративен, глобален капиталистически модел; желае да седне на трапезата на банкерите и със зачервени от опиянение бузи, някъде между десерта и кафето да се сети да хвърли небрежен поглед през прозореца, за да види какви ги върши най-прогресивната класа в историята, гробокопачът на капитализма. На крак, о, парии презрени! На крак, о, роби на труда!

На всички е ясно защо се организират тези манифестации под светлите знамена на правдата. На мен поне ми е ясно, пък се надявам да е ясно и на останалите, защото човекът е интелигентно същество с вроден усет към истината. Да се надяваме, че ако някоя клета бабичка излезе с червено хартиено байраче да се бори за „един по-добър и справедлив свят“, това няма да я държи вечно и ще дойде моментът, в който ще се осъзнае и ще види за какво я използват. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За „Топ Новини

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 157 other followers: