Секторни политики според наличието на Бог

(продължение)

Днес, понеже е ден за размисъл, нямам право да агитирам за партии и кандидати, което твърде ме облекчава, защото и бездруго нямам желание. Но това, дето не бива да се изказвам, ми развързва ръцете. Веднага се възползвам и продължавам темата от миналата събота.

Тогава говорихме как представата за наличието (респективно отсъствието) на Бог влияе върху идеологията на политическите партии и определя тяхното поведение. Дали светът е създаден умишлено или е възникнал случайно; дали смъртта слага край на всичко или след нея има още нещо; дали човешката воля е най-висша или има и по-висша от нея; има ли историята начало и край, смисъл и цел; дали истината и доброто са абсолютни или относителни – все въпроси, съвкупността от чиито отговори оформя мирогледа както на индивидите, така и на политическите партии. Според мирогледа се определят ценностите (кое е добро и важно), а когато ценностите се подредят (кое е най-добро и най-важно), получаваме приоритетите. От приоритетите пък зависят политиките – за една е най-важна расата, за друга класата, за трета индивидът; за една икономиката е преди културата, за друга социалните помощи са по важни от инвестициите и т.н.

Днес ми се ще да видим как биха изглеждали някои от основните секторни политики според презумпцията за съществуването на Бог. Веднага ще кажете: ами че те всички предизборни програми са еднакви! Така е и за това си има причини. Първата е, че когато ги пишат, специалистите старателно проучват какво искат да чуят избирателите, та да им го обещаят във възможно най-голяма мяра. И тъй като желанията на хората са горе-долу едни и същи – да са здрави и богати – и предизборните програми са горе-долу едни и същи. Творчество и фантазия се проявяват повече при описанието на начините.

Втората причина е, че доколкото крайната цел на политиките е превръщането им в закони, а законите са догмите, с които работи правосъдната система, то при разписването на политики и приемането на закони се намесва понятието „справедливост“. И наистина, крайна цел на всяка политика е да направи обществото ако не по-щастливо, то поне по-справедливо.

Дори и най-модерните системи от закони почиват върху принципите на по-стари, даже древни системи. Забележителното при тях е, че всички те, дефинирайки справедливостта (често наричана „законност“), стъпват на презумпцията, че ИМА Бог. Това е втората причина политиките на различните партии да си приличат – почиват на представа за законност и справедливост, основана на предположението, че ИМА Бог, независимо какво разправят конюнктурните „модерни“ мислители.

Социална политика

Ако приемем, че НЯМА Бог, ще трябва да се опрем на еволюционната теория, в която „двигателят на прогреса“ са междувидовата и вътревидовата борба. Социалната политика на партия, изхождаща от хипотезата, че НЯМА Бог, би звучала горе-долу така: слабите индивиди трябва да служат за тор на силните, неприспособимите, глупавите, сакатите са длъжни с труда си да осигуряват просперитета на приспособимите, умните, иновативните, а когато не са в състояние да го правят, да бъдат елиминирани повече или по-малко хуманно според степента на развитие на съответното общество. Само така видовете (партиите, нациите, държавите) ще могат да бъдат достатъчно конкурентни, за да се изправят една срещу друга.

Ако ИМА Бог, всеки трябва да бъде закрилян сякаш е последният човек на земята, защото всеки човек е образ и подобие Божие, което прави неговата ценност божествена. „Целият свят не струва колкото една душа, защото светът е преходен, а душата – нетленна и вечна“ (Иоан Синаит, „Слово към Пастира“). От любов не към нещо друго, а към Бога, хората изпитват един към друг сложното чувство, наречено „солидарност“, в което са вплетени обичта, съчувствието, състраданието, себеотрицанието, жертвоготовността, справедливостта и т.н.

Някой ще каже: не е нужно да има Бог, за да изпитват хората любов. Но що е любов? За св. Иоан Богослов, авторът на четвъртото Евангелие и на Апокалипсиса, е ясно: Бог=Любов (1 Иоан, 4:8). Но как се обяснява любовта и особено тази към непознатите и враговете чрез вътревидовата борба? Да обясняваш любовта без Бог е все едно да се мъчиш да обясниш гравитацията без маса. И тук не говорим за половия нагон, който често наричат със същото име „любов“.

Икономика и околна среда

Ако НЯМА Бог, то човешкият бозайник в последните дни на еволюцията се е очертал като победител в междувидовата борба и заслужено може да се размножава, изяждайки всичко останало. Да, но една от най-важните му еволюционни придобивки, появила се, разбира се, „поради случайно стечение на обстоятелствата“, е неговият разум, интелектът му, който му нашепва, че когато изплюска всичко, ще започне да плюска себе си, превръщайки междувидовата във вътревидова борба, докато накрая не остане хипотетично най-силният и ящен индивид, който ще умре от скука и самота (или от глад). Така се появяват екоактивистите, таксите за въглеродни емисии и образователните филми за озоновата дупка и глобалното затопляне. По-умните индивиди манипулират по-тъпите за тяхно добро. Но забележете: не свирят по струната на техния разум, а на техните чувства – Майката Планета загива, да спасим животинките и дръвчетата и т.н.

Ако ИМА Бог, то ще знаем, че човекът е единственото същество, което е получило душата си директно от Него, а не от водата или земята, че той е сложен за стопанин на творението. Да изяжда творението не е нормално състояние на човека, а болест, настъпила след грехопадението, когато душата се е обърнала от духа към тялото. Когато градинарят се грижи за своята градина, той не го прави от активизъм в името на Майката Градина, а от отговорност; не като собственик, а като представител.

Икономическият растеж не е нещо задължително, даже не е и нещо непременно добро, въпреки че е превърнат в свещено заклинание. Беше време, когато икономиката създаваше необходимото за преживяване. После стана източник на средства за удоволствие и развлечение. Сега сякаш най-важната задача на икономиката е да създава работни места. Произвеждаме чудовищни количества джунджурии (къде нужни, къде ненужни) и то така, че програмирано да се строшат няколко дни след края на гаранционния си срок, за да си купим нови. Само и само да има заетост, хората да получават заплати, които да ги правят потребители на стоки, осигуряващи на свой ред работни места и заплати за други потребители.

Ето така икономическата и социалната политика се сливат на колоритния фон на грижите за природната среда.

Изкуство и култура

Ако НЯМА Бог, изкуството и културата просто гъделичкат определени сетива и са източник на удоволствие също като храната и сексът, когато не са отговор на глада или на нуждата от продължаване на рода. Затова човекът е жаден за все нови и нови естетически изживявания, което задължава изкуството да бъде модерно, изненадващо, шокиращо – всяко следващо поколение творци се чувства длъжно да отрече предишното в търсене на нови пътища и изразни средства. Ще кажете: ама изкуството е много по-изтънчено от храненето. Недейте така! Не знаете какви готвачи има… Пък и един уважаващ себе си готвач никога няма да сготви негоден буламач, както в масовия случай постъпват изтъкнатите представители на постмодернизма в изкуството.

Ако ИМА Бог, изкуството е система от символи в мъчителен опит да назоват неназовимото с тази уговорка, че неназовимото не е сложната душа на модерния творец с нейните екзистенциални спазми. Човекът се състои от материална и нематериална част. Икономиката е грижа за материалната, културата – за нематериалната. Едното не може без другото.

 

Ето че пак стана дълго и трябва да се връщам да съкращавам. А редакторката ми вече барабани нервно с пръсти по бюрото… Останаха много интересни секторни политики – правосъдие, образование, здравеопазване. Може да ги разгледаме според презумпцията за наличие на Бог в деня за размисъл преди местните избори наесен. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „СЕГА

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 155 other followers: