Дискретният чар на демокрацията

Една мисъл не ми дава покой: защо Радан Кънев ще се запише в ЕНП. Да, неговата партия ДСБ членува именно там и така е най-логично, но дали е най-демократично? Често логиката и демокрацията нямат нищо общо или поне това, което наричат „логика“ и другото, дето се очаква да приемаме за демокрация.

Радан стана евродепутат със стотина хиляди гласа, подадени за коалиция от три партии – ДСБ, ДаБГ и Зелените. ДСБ си има ЕНП, ДаБГ си има АЛДЕ (или ПЕС, зависи как се чувстват), а пък Зелените си имат Зелените. Защо Радан Кънев отива именно в групата на ЕНП? Това е малко тъпо за Тафров, който избута много по-сърцата кампания и преди време каза, че в ЕНП няма да ходи, поне докато Орбан и Борисов са там. Помните ли? За зелените да не говорим – те имат враждебно отношение към всичко, що е дясно или иска да мине за такова.

Питам се каква позиция ще заеме депутатът на тази коалиция при даден конкретен казус – хайде за по-лесно да вземем някой познат, по който и Светослав Малинов е заемал позиция: „лифт на Банско“. Как се очаква отделните членове на коалицията да изразят волята на избирателите си?

Десният член на коалицията (ДСБ) би трябвало да каже: „Да има лифт! Защото туризмът е стратегически приоритет на икономиката. Туризмът създава БВП, икономически растеж и работни места, развива регионите“.

Левият член на коалицията (Зелените) би трябвало да рекат: „Да няма лифт! Той унищожава природата, стимулира презастрояването и носи печалби както на богаташите, така и на хитрите банскалии, дето си обърнаха къщите на хотели“.

Либералният член на коалицията (ДаБГ) би следвало да отсече: „Всеки да върши каквото си ще! Свободата над всичко! Гражданите олигарси да пускат лифтове, гражданите Зелени да ги спират и така до края на света! Всеки има право да има права!“.

Да, ама какво да стори горкият Радан, ако трябва да вземе отношение по въпроса за Банския лифт? Как неговата коалиция да изработи монолитна позиция, без да потъпче собствените си принципи? Ето това ѝ е кофтито на демокрацията – събират се орел, рак и щука, обединяват се и в един глас се провикват: „След нас, народе! Ние ще те изведем на светли бъднини!“, без да си дават сметка, че различни части от народа си представят светлите бъднини по различен начин. А и да оставим настрана, че може би нямаме орел, рак и щука, а актьор с маската на орел, актьор с маската на рак и актьор с маската на щука. Ако се наложи, ще свалят маските; ако се наложи, ще си ги разменят.

Ееех, де да можеше всеки актьор сам да си вкара поне един депутат, друго щеше да е. Мечти… А сега пак ще трябва да изнасилваме съвестта си. Слава Богу че на нея вече ѝ доставя удоволствие.

И тук, точно в този момент, Радан тъжно се обръща и съкрушен от грозната картина, която нарисувах, подсмърчайки повлича крака към Европейския парламент. Аз обаче се провиквам: „Чакай! Не унивай!“, настигам го, слагам топла длан на рамото му и го утешавам със следните слова:

„Ти не си виновен. Ние не сме виновни. В такъв свят ни се е случило да се родим и ако искаме да направим нещо за другите, длъжни сме да играем по чуждите правила. Виж какво става в самия Европейски съюз, виж как изглежда Европейският парламент! Те са същите! Ние от тях се учим!“

И наистина Верхофстат, един от любимите ми евролидери, бързо направи сметката. За да продължат да я карат както си знаят – предсказуемо, с цивилизовани договорки в името на общото благо – трябва да свалят маските и да се пишат в един отбор. Новият отбор да бъде ЕНП+ПЕС+АЛДЕ+Зелените. Общо 67,11% или 504 депутати. Чиста работа. А ние сме тръгнали да се тревожим как ще я карат нашите „три в един“! То си е измислено.

Тази схема Верхофстат нарича „широко мнозинство“ и то щяло да е необходимо за „прокарване на европейското законодателство“ – смятай що за законодателство ще бъде! Тè това е демокрация: мислиш, преценяваш, тюхкаш се, избираш, караш се с близки и роднини, агитираш, в деня за размисъл размишляваш, гласуваш и накрая какво получаваш? Широко мнозинство.

Зелените, опиянени от своите 69 места (набъбнали за сметка на социалистите), не им стига да са просто част от „широкото мнозинство“, не им стига да играят с батковците, ами искат да продадат скъпо неоценимата си подкрепа в името на доброто старо статукво, срещу което до миналата седмица рипаха. Определиха своята цена, поставиха своите условия. Казаха, че политиката за климатичните промени ще излезе начело в дневния ред на Европейския парламент, особено „на фона на растящото безпокойство сред обществата заради климатичната криза“ (коя е тая „климатична криза“ аз все още не мога да разбера, но това е сигурно защото съм леко тъп). Кои са основните стълбове в „цената“, която искат Зелените, за да подкрепят „широкото мнозинство“ на статуквото?

Първо, да се увеличат таксите за СО2. Забележете: въглеродни емисии пак ще се отделят и то дори повече отпреди, но за тях ще се плаща, което не знам как ги прави по-малко вредни за Майката Природа. Тоест, няма да се случи нищо повече от това, че неудобни дребни конкуренти ще фалират и ще се съберат едни пари, които ще се лапнат кой знае къде. А всичко това, цялата тази загриженост, ако се постави на фона на емисиите, отделяни от Индия и Китай – страни, в които зелените не се котират особено високо, – ще стане крайно смешно и нелепо, за пореден път ще докаже, че единствената цел е тормоз и регулации, създаване на чудовища, за чието усмиряване трябва да плащаме с благодарност.

Второ, да се предприемат „адекватни действия за авиацията“. Какви освен спряганото биогориво от растителни отпадъци (то сигурно не пуши и не отделя СО2). Питам се, изтребителите и те ли ще минат на рапица? Ще минат ли на рапица изтребителите и ракетите на държавите без зелени активисти?

Трето, позеленяване на селското стопанство. Какво значи това –дините вече освен отвън да са зелени и отвътре ли? Или може би да се откажем от торове, пестициди и ГМО в името на нископродуктивни и изтощаващи почвата ферми на технологично ниво от средните векове? Как тогава ще защитим неотменимото право да бъдат нахранени милиардите нови членове на популацията?

Любопитно ми е да видя в следващите дни дали ЕНП ще приеме тези условия в името на „широкото мнозинство“. За либералите и социалистите не ми е любопитно – те ще приемат всичко. Или пък ще излезе прав унгарският вестник „Модьор немзет“ като казва, че ЕНП е изоставила основополагащите си ценности и вече не може да бъде различена от социалистите или либералите.

И щом вече споменахме ЕНП, да не би пък да излезе крива сметката на Верхофстат за „широкото мнозинство“. Да не забравяме, че важна, непреодолима част от ЕНП е партията ФИДЕС, на която едва ли ѝ е твърде приятна формулата за „спиране на отстъплението в гражданските свободи в държави като Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Малта“.

Противодействието срещу статуквото, което се мъчат да запазят чрез въпросното „широко мнозинство“, е силно и даже все още не може да се прецени цялата му мощ. Със сигурност в Европейския парламент предстоят размествания и прегрупиране. Но противодействието, колкото и освежаващо да е то, отново е в рамките на демокрацията; по въпроса за демокрацията всички са на едно мнение. Затова противодействието е без „стратегическа дълбочина“.

Едва ли е реалистично да се мисли, че демокрацията може да се замени с нещо друго в рамките на следващите няколко поколения, но един ден и това ще стане. Въпросът е кой ще го коментира тогава, на какво интелектуално и културно ниво ще бъде. Тогава нашата бъбрива и суетна цивилизация отдавна ще се е превърнала в идиокрация. А засега, понеже има различни видове демокрация, трябва сериозно да преосмислим представите си за нея и да я предефинираме.

В света и в човека, в макрокосмоса и микрокосмоса има материално и духовно начало. Те трябва да се намират в симфония, за да е здраво човечеството. И не – псевдодуховността не върши работа даже и на заместител. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в СЕГА

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 158 other followers: