Демократичната общност няма рамене

Извинявай, Общност, задето те презирах като поредния левичарски проект – по-безхарактерен от болшевиките, защото те поне откровено казаха кого мразят и какво възнамеряват да му сторят. Извинявай, защото ти показа, че в твоите недра са се таили достойни хора, които имаха доблестта да кажат: „Христо, бракът е съюз между един мъж и една жена, а половете са само два… По отношение на семейните ценности аз съм консерва, по отношение на личните свободи аз съм либертарианец, по отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала съм екстремист“. Браво! Наистина браво на Любомир Авджийски. Само че той те напусна, Общност, тъй че аз се колебая дали да спра да те презирам, дали великодушно да трансформирам отношението си в безразличие…

Това с презрението е майтап, както ще бъдат и още няколко неща до края на текста, за които се извинявам предварително. Никого не мразя, никого не презирам. И не бих се занимавал с „демократичната общност“, ако тя не беше показала един стар като демокрацията порок по пътя си към лелеяната власт. Когато бях член на националното ръководство на ДБГ (да речем 2011 или 2012), веднъж седнахме в новия си офис на „Бенковска“ да обсъждаме какви ценности ще запишем в програмата. Аз с цялото си простодушие казах да се впише, че партията приема за свои християнските ценности. Не ортодоксията (Боже Господи!), а просто общите християнски ценности, които стоят в основата на онова, което наричаме Европа. Тогава Йонко Грозев скочи (и го подкрепиха почти всички начело с Меглена Кунева) и каза: „Ами как ще гласуват за нас мюсюлманите?!?“.

Ето този конформизъм убива нашата политика. Забравят, че политиката е не само обединение, но и разделение. Обединява Президентът (не Радев, разбира се), а партиите разделят, както показва и значението на думата „партия“.

По повод поредния гей-парад най-новият ни евродепутат Радан Кънев каза: „Подкрепям парада, но не и гей браковете“. Карате ме да припомням стари мръсни вицове: „Само главата ли? Но той няма рамене!!!“. Радан казва: „Подкрепям провеждането на парада. Включително и най-вече поради факта, че той има социални и политически искания. Всеки гражданин трябва да бъде свободен да изразява позициите си, а и защитен, когато го прави. Всяка позиция, която не призовава към насилие, трябва да бъде изразена и изслушана“.

Ето защо и аз би трябвало да мога да „изразя“ онзи виц за раменете и толерантно да бъда „изслушан“, още повече че покривам изискването да „не призовавам към насилие“. Дотук всичко е ясно. Но кои са „социалните и политическите искания“ на парада?

Социалните. Да спите заедно мъж с мъж и жена с жена. Пречи ли ви някой? Спете! Да имате деца. Намерете биологичен начин да имате и имайте. Да осиновявате деца? Тук няма да се разберем. Осиновявайте само пълнолетни хора, които са съгласни с екстравагантните ви представи за семейство. Иначе осиновяване на малки деца, които не знаят за какво става въпрос, е равносилно на отвличане. Други социални? Някакви специални пенсии, някакви специални отпуски по майчинство без бременност и раждане? Изяснете си ги, турете ги на масата.

Политически искания. Тук наистина ме озадачихте, г-н Кънев. Какви политически искания има прайдът? Парламентарна група? Кметове? Евродепутат? Промяна в конституцията? Да, може би искат последното, не знам, но то все още не е политика, а само желание за официализиране на малцинствени привилегии. Политиката е визия за управление в интерес на обществото и държавата.

Нататък. Г-н Кънев не подкрепя узаконяването на еднополовите бракове. Защо? Защото „обществото ни е дълбоко консервативно“. Ако беше по-плитко консервативно, сигурно щеше да го подкрепя. Усещам снизхождение: „Абе, не се занимавайте с това общество, то е консервативно, изостанало, примитивно“… Иначе, ако не баш бракове, то г-н Кънев поне „подкрепя узаконяването на отношенията на гей двойките без въвеждане на брак и без съответна конституционна промяна“. Следите ли мисълта ми? За пред тези, които са против еднополовите бракове, не ги подкрепяме; за пред онези, които са за тях, подкрепяме ги, само че под друго име, за да не се дразнят селяндурите от дълбоко консервативното общество. Важното е да не отблъснем нито една малцинствена група, да не изгубим нито едно гласче.

Пичове! Приятели мои! Не можете да угодите на всички. Не може хем… – хайде стига съм разправял мръсни вицове. Вземете да се определите какви сте, вземете да кажете: ние сме костовисти, ние сме либерали, ние сме зелени, ние сме културни марксисти, ние сме н’ам к’ви си – само кажете какви сте точно и, току-виж, някой ви се вързал. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За Топ Новини

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 158 other followers: