Гранд туризмо национал

Мразя думи, завършващи на „-изъм“, тревожат ме – комунизъм, ексхибиционизъм, постмодернизъм… Вижте имената на отраслите, всички завършват поетично: икономика, енергетика, образование, земеделие, правосъдие… и изведнъж – БАМ!!! – турИЗЪМ. Настръхвам!

Много се гордеем с него. Той е перлата на икономиката, стратегически отрасъл. Ако нещо не му достига, то е, че не е целогодишен. Говорим за масовия туризъм, за онзи, комуто е нужно да си има отделно министерство. През 2016 България е била посетена от над 80 млн. туристи (повече от 10 пъти собственото ѝ население), те са похарчили – главно изяли, изпили и дали за „атракции“ – около 6 и половина милиарда лева; туризЪма е стигнал 13% от БВП. Как да не ликуваш, как да не се вдъхновяваш!

Този възторг обаче се крепи на три твърде паянтови дирека.

Първият са проблемите на съседните държави. Те са инцидентни, непредсказуеми и неустойчиви – днес комшиите имат проблеми, утре нямат; днес изтръскваме повече туристи, утре по-малко.

Втрият дирек на възторга е бумът в градския туризъм. Тълпи бедни младежи и пенсионери заляха градовете на крилете на нискотарифните авиокомпании. Заради тях кръчмите в центъра загубиха уютния си човешки облик. Преди бяха пълни с постоянни клиенти, които се познаваха помежду си поне по физиономия и си кимаха от масите; сега трещят като конвейери в заводите „Форд“: гутен таг – гутен таг, меню, поръчвай, хапвай, ха дай сега 200 лева за две кюфтета и се махай, за да сяда следващия, пък ако искаш, ела и друг път, ако искаш – недей, дреме ми!

Разновидност на този масов туризъм е алкохолният туризмът. Чувал съм, че имало хора, които като се приберат от ваканция в България, не са съвсем сигурни къде точно са били и за колко време.

Третият дирек на възторга е „ол инклузивът“. Извоювали скандални отстъпки от българските хотелиери, гигантските туоператори подкарват към Черноморието като на скотобойна стада безработни и социално слаби семейства, които, веднъж попаднали в четиризвездния си хотел, мълчаливо цвърчат на слънце край басейна и от време на време се примъкват, намазани с NIVEA,  към безплатната шведска маса. Извън хотела не харчат дори и за минерална вода.

Разбира се, тази картина е пресилена, не всички туристи са такива, има си и типични представители на средния долен сегмент. Те са сравнително платежоспособни, стават за стригане и дране. Ако ги нямаше, как щяхме да направим онези шест милиарда и половина кинти! Средно класните и средно платежоспособните туристи прииждат с премерена доза самодоволство, оглеждат се взискателно-надменно, достолепно повдигнали вежди като стари английски гувернантки, четат със сбърчени носове менютата на мамещите сирени пред кръчмите, и подрънкват с портмонета, очаквайки да им се подмазват.

Туризмът е една абстракция, дебела надуваема крава, около чието виме се тълпят крупни хотелиери, ресторантьори, мутри с нашумели (дори и в смисъла на Валери Симеонов) дискотеки, туроператори, превозвачи, бармани и спасители, концесионери на плажове, оператори на атракциони, арендатори на капанчета за кебапчета, каравани със захарен памук и лунапаркове; навред кипи от дребни и едри риби, молюски и главоноги, медузи и русалки, които протягат перки, пипала и хриле, за да докопат своята цицка от вимето на абстрактната надуваема крава. И всичко това под стъкления поглед на държавната акула, бавно обикаляща в хладните води, нащрек да не пропусне своето.

Защо човек става турист? За да посети непознати земи и да се запознае с нови култури? Да, на Черноморието земите са екзотични, предлагат пясък, вода и трева като никъде другаде; рядка архитектура, кукери и нестинари, цветен екстериор и разчупен интериор с европейска закуска: Насам, народе! Който не е виждал салам и пържени яйца, да идва и да се диви!

Защо още човек става турист? Заради почивката, заради емоциите, заради зареждането с позитивна енергия? Не знам, сигурно има хора, на които масовият туризъм носи всички тези неща. Но масовият туризъм сякаш вече е станал нещо повече, сякаш вече е философия, част от неотменимите граждански права, част от нашия безметежен начин за живот, за който са се борили дедите ни и на който ние сме длъжни да се наслаждаваме от уважение към паметта им. Ако ни отнемат почивката, все едно черни арапи са ни изнасилили пред „Александър Невски“. Съвременният масов човек е готов на всякакви унижения – да се завира в коптори, да го мамят намръщени келнери с комати ръце, да му губят (или крадат) багажа, да го карат да си плаща и за магарешките бодили, в които си дере краката на път към плажа, – само и само да отчете, че и тази година е бил на почивка.

На почивка човек може да си позволи (и съответно безропотно да си заплати) правото да оглупее за няколко дни: да шляпа с джапанки по къси гащи и пъстра хавайка, да ближе сладолед и да пощипва с очи голите девойки на плажа. Но икономиката – доставчик на туристическите услуги – тя няма право да оглупява дори за секунда. Туризмът ни дава 13% от БВП. Великолепно! Но ако утре всичко това спре? Туризмът, дори и само заради факта, че името му завършва на „-изъм“, не е нормална икономика. Той не произвежда, не изнася, не развива технологии, не сее, не жъне. Днес го има, утре го няма. Какво ще стане, ако ударят с някаква регулация нискотарифните авиокомпании? Ако им кажат: баста! Ако туроператорите-магнати променят политиката или поискат още по-хищни отстъпки? Какво ще стане, ако една лека кризичка припърха с крилца над самодоволната потребителска средна класа? Какво ще стане, ако една четвърт от тази класа остане безработна? На кого тогава ще му е до плажове, надуваеми патета и шарени коктейли с чадърчета, до селфита с камили и маскирани като шейхове цигани? Какво ще стане, ако за една година трябва да се лишим от 13% от БВП и влязат 6 милиарда и половина по-малко? Ще излезем на протест с празни шезлонги и чадъри? Ще облечем скелет в плажна хавлия и ще го изправим пред Министерски съвет? Омбудсманът ще си направи харакири пред Министерство на туризма? Ще поискаме държавата да освободи от ДДС въртележките и мини голфовете?

Сладко е да се развива туризъм. Задължително е даже. Селяните вече не отглеждат храна, а въртят къщи за гости и предлагат етнографски атракции. Бабите не доят козите, а карат японците да правят това и да си плащат за екзотиката. Но туризмът не е икономика, не и в класическия смисъл на думата. Нека го развиваме, нека се овълчваме, нека забогатяваме, но да не забравяме, че утре може да го няма, утре хомо сапиенс може да реши, че вече няма да е глупак с фотоапарат на врата. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За сп. „Икономист

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 155 other followers: