Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат от пръстите. Може би заради това вчера пространството биде разтърсено следната новина:

„Влогър рискува глоба до 5000 лв. заради масово изкачване на Мусала“

Ако ви мързи да четете целия материал – август е все пак! – ето накратко за какво става дума: влогър (влогърът е блогър, който не пише, а снима клипчета, а какво е блогър се предполага, че всички знаят), влогър организирал през интернет масово изкачване на Мусала. Дошли 1500 души, включително жените и децата, качили се, а на върха им съставили акт, защото били прекалено много. Това е.

Такива новини може да произведе само човечество, което няма сериозни проблеми. Или пък проблемите му са прекалено сериозни.

Признавам, че съм ужасно затруднен с кого да се солидаризирам – идиотщината и от двете страни е забележителна! Затова реших да подредя мислите си под формата на въпроси. От едната страна:

Защо човек иска да изкачи връх? Защото е приятно? Може да не съм прав, но да търсиш удоволствие в изкачването на върхове ми прилича на мазохизъм. Защото е полезно? Защото човек ще си каже: „аз мога“, „аз успях“, „аз доказах нещо (какво?)“? Или пък човек изкачва върхове, за да си каже: „аз съм по-добър от всички, които не са изкачили връх!“? Нищо, че всички, които не са изкачили връх, вероятно ме превъзхождат в други, много по-съществени неща. Важен елемент от човешкото тщеславие е да откриеш за себе си точно онова, с което превъзхождаш другите – ако не си красив, умен си; ако не си умен, богат си; ако не си богат, обществено полезен си и всички те уважават; ако не си нищо от изброеното, изкачил си връх. Това, с което превъзхождаш брата си, може да е незначително, може да е бенка с формата на статуята на свободата, но си е само твое, никой не може да се мери с теб по бенки с формата на статуята на свободата! Какво значи „истинско нещастие“ – това е да не намериш с какво да превъзхождаш ближния и да нямаш повод да го презираш.

Защо човек чака от интернет да му каже какво да прави? Някакъв инстинкт към активизъм, към синхронни действия със себеподобните? Някакво влечение към безсмислени каузи? Да покажем, че заедно можем! Какво можем заедно? Популярните (особено в Америка) надяждания с люти чушки и други продукти са по-смислени от изкачването на върхове, защото поне забавляват някаква публика. „Но тези, които изкачват върхове – гневно ще ме апострофират – показват докъде се простират човешката сила, воля и дух! Доказват, че на практика те нямат граници!“. Да, може би е любопитно да гледаш могъщ атлет и да си казваш от креслото с бира в ръка: ето, и у мен дреме нещо такова; велик е човекът, а аз съм човек, следователно… В „Черният обелиск“ на Ремарк имаше една кръчмарка, която вадеше пирони от стената със задник. Ето поредна проява на човешката сила, воля и дух!

Най-големият, единственият съществен проблем на човека е гордостта, самомнението и превъзнасянето. И човекът грижовно храни този свой проблем, храни го с постъпки, които се залъгва, че са „добри“, възвишени и благородни даже.

От другата страна:

Защо да не може много хора да се качват едновременно на Мусала? Какво има на Мусала – редки и деликатни животински видове, които ще се смутят от бойкото „ойларипи“ на туристите и ще откажат да мътят? Самобитни култури, които още не са открили огъня и колелото? Крехки археологически находки, нашепващи за стародавни времена? От Ястребец до Мусала било „зона с ограничено човешко въздействие“. Върху какво е това въздействие? Върху камънаците? Може би, изтъркван от прекалено много туристически обувки, Мусала рискува да стане по-нисък?

Дори и съмнителната еволюционна теория няма да отрече, че човекът не би станал господар на „живота, вселената и всичко останало“, ако не оказваше „въздействие“ върху тях. За какво в последно време човек използва ума си? За да мисли себе си за пришка на лицето на планетата, за неестествено раково образувание, което задушава природата. Забравил Твореца, човекът болнаво се прекланя пред творението и вярва, че може да го спаси дори от себе си – толкова е висш. Всъщност човекът е убеден, че от него нищо по-висше няма и това е израз на споменатия малко по-горе проблем – гордостта и тщеславието.

 

И ето как в тази нищо и никаква новина човекът среща себе си, сблъсква се със себе си на връх Мусала и вместо братски да се самопрегърне, съставя си акт и се глобява от една страна, а от друга – жалва се от глобата в интернет със средствата на влогърството.

Но чакайте! Клипът още не е свършил! След като разказва цялата история, приседнал на фона на планински пейзаж, влогърът благодари на всички, които са се събрали за похода, независимо дали са успели да се качат на самия връх или ги е домързяло по-рано; благодари на тяхната воля, на техния дух. После прави драматична пауза, пуска дълбока въздишка, зареял поглед в лазурните небеса, и добавя: „Не може, разбира се, да не благодарим и на нашите спонсори А1, минерална вода „Девин“…

Ами че така кажете, де! Не ни оставяйте да се притесняваме за човечеството! Гордо било, тщеславно било, на творението се прекланяло и прочие… Това си е най-обикновен и вече поостарял жанр в пиара и рекламата – „инфлуенсъри“ промотират марка и продукт пред аудиторията си в социалните мрежи. И аз навремето съм правил такива неща, но тогава беше за автомобили.  Правил съм ги и за минерални води (за същата даже), че и за натурални сокове. Ох, отдъхнах си! Както казва споменатият вече Ремарк: „на западния фронт нищо ново“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде изкачен… пардон: разрушен!

За Топ Новини

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 155 other followers: