Глобяването на НАП

Миналата седмица медиите гръмнаха, та чак ми дожаля: „НАП отнася огромна глоба за теча на данни“, „Налагат МНОГОМИЛИОННА глоба на НАП заради изтичането на данни“, „Милиони левове глоба за НАП заради ОГРОМНИЯ теч на лични данни“…

Дожаля ми, защото жестокостта към приходната агенция е прекомерна – чак пък милиони! Вярно, кан Крум, съвременникът на Карл Велики, за набеждаване е наказвал със смърт, а за кражба с трошене на краката или отсичане на ръцете, но все пак, както би се изразил всеки прогресист, 21 век сме! Бива ли такава жестокост!

Но пък после си казах: всъщност какво толкова като накажат НАП с милионна глоба? Абсолютно същото и ако я накажеха с милиардна. Държавата можеше бъде още по-убедителна в своята суровост и безкомпромисност към недъзите на обществото, като накаже НАП с трилионна глоба. Или квадрилионна, или квинтилионна. Или нека закръглим: гугол! Вестниците гърмят: „Комисията за защита на личните данни глобява Националната агенция за приходите с един гугол лева!“. И всички сме доволни. Всички ние, чиито лични данни бяха източени и подхвърлени за посмешище в публичното пространство, сега в един глас ще викнем: „Пада им се!!!“. Защото всеки знае, че един гугол лева = 10 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 лв.

Това няма никакво значение. Няма значение, ако глобят НАП и с ∞ лева, защото когато една държавна комисия глобява една държавна агенция, то операцията се нарича „преместване от единия крачол в другия“.

Но все пак някаква полза има, защото хиляди гласоподаватели ще си кажат: „Еееей, мамата им се таковà, задето оставиха да изтекат личните ни данни! Сега ще им дойде акълът у главата!“ и злорадо ще потрият ръце, чувствайки как ги обливат талази справедливост.

Има обаче една тънкост. НАП не е производствено или търговско предприятие, тя „принадена стойност“ не създава, следователно не формира и печалба. НАП свои пари няма, тя получава пари от бюджета, който пък се пълни от онези, които формират печалба, получават заплати или просто пазаруват, защото при всяка покупка плащат 20% ДДС заради привилегията да са се родили на тази грешна земя. Следователно, за да си плати НАП глобата, независимо дали е 50 стотинки или гугол лева, ще я плати с пари от бюджета, тоест с парите на всички онези, чиито данни изтекоха.

Добре, разбрахме: ще я плати с пари от бюджета, но на кого ще я плати? На бюджета, разбира се! Ама че сте глупави! И затова утре като попитате: защо купихме само 8 самолета, защо няма реформа в образованието и здравеопазването, с право ще ви отговорят: защото трябваше да дадем пари на НАП да си плати глобата; ако НАП не се беше издънила, ако не бяхме я глобили и ако не трябваше да ѝ даваме пари да си плати глобата, сега и повече изтребители щяхме да имаме, и АЕЦ, и реформа в образованието и здравеопазването.

– Но нали ще плати глобата на бюджета? Нали парите ще се върнат пак там откъдето са дошли? То, дето се вика, цялото глобяване може да мине и само на хартия…

– Оф, вярно… – с досада ще махне с ръка държавата и ще се обърне на другата страна.

У вас ще останат само лепкавото усещане, че ви правят на идиоти, и въпросът: в крайна сметка наказаха ли НАП или всичко беше медиен бой по самара?

НАП би била действително наказана, ако вследствие от глобяването драстично се ограничат разходите ѝ, най-вече за заплати, бонуси и социални придобивки. Но тогава качеството на дейността ѝ ще се влоши още повече, желаещите да работят в нея ще се ограничат до профила на селския идиот и скоро ще се наложи да я наказваме още по-жестоко заради безумията, които ще сътвори. Как се казва следващото по големина число след гугола?

И ето как се връщаме на два прастари въпроса, дъвкани във всяка предизборна програма и всеки път, когато стане дума за реформа в администрацията:

  1. Да се замени принципът на „мълчалив отказ“ с принципа на „мълчаливо съгласие“. Ако нищо не се върши, нищо не се случва, не се вършат нарушения и виновни няма. Това е философията на мълчаливия отказ. При мълчаливото съгласие разни неща определено ще се случват, със сигурност ще има нарушения и администрацията ще носи отговорност за бездействието си, каквато в първия случай не носи.
  2. Да се въведе персонална отговорност. Когато се случи безобразие от калибъра на изтичането на данни, пък и от всеки друг калибър, виновна няма да е НАП, а Иван Иванов, Петър Петров и Стоян Стоянов. Лично.

Защото сега ще глобят НАП с парите на данъкоплатците, утре някой ще осъди България в Страсбург за чиновническа грешка, породена от злонамереност или обикновена некадърност, данъкоплатците ще платят от джоба си заради това, че са били мамени, че времето им е било изгубено поради некомпетентност, мързел или незаинтересованост и от потърпевши ще се превърнат в наказани. А на виновните чиновници нищо няма да се случи, даже в края на годината ще получат бонуси.

Не е нужно да откриваме топлата вода. Андроник Комнин е имал успешна практика по въпроса за персоналната отговорност в администрацията още през 12 век – всеки бюрократ е отговарял лично за делата си, а корумпираните съдии и бирници са ги екзекутирали незабавно и то по твърде неприятен начин. Никита Хониат, който въпреки че не харесва императора и като цяло е враждебно настроен към него, пише: „доведените до смърт от обществените пороци, се събудиха от тежък сън, сякаш чули архангелска тръба“.

Сигурен съм, че ако се въведат принципите на мълчаливото съгласие и персоналната отговорност в администрацията, дори и без толкова колоритни наказания, и нашите чиновници ще се сепнат и ще се събудят от тежък сън, сякаш чули архангелска тръба. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За NEWS.BG

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 157 other followers: