Кой е на далавера от порното на Борислав Игнатовица

Да се разберем от самото начало: в никакъв случай не означава, че онзи, който има полза от дадено нещо, непременно го е предизвикал – земеделецът има полза от слънцето и дъжда, но не ги предизвиква. Така че, като видим кой има полза от разпространяването на „онези снимки“, изобщо не означава, че сме посочили инициатора на акцията.

Обаче преди да стигнем дотам, нека видим кой е виновен – нали знаете, за всичко трябва да има виновен: за домашното насилие, за „войната по пътищата“, за студа, за жегата, за сушата, за валежите, за земетресенията и т.н. Виновна ли е една жена, че продава голите си снимки в интернет? Може би, но само малко. По-виновен е сайтът. Ако нямаше такива сайтове, жената щеше да се занимава с нещо друго. Но сайтът ли е най-големият виновник? Съвсем не. Ако милиони хора не кликаха и не си плащаха да гледат мръсотии, такива сайтове нямаше да съществуват. В този ред на мисли виновни ли са медиите, които разпространяват подобни „компромати“? Със сигурност! Но не биха ги разпространявали, ако нямаше потребителско търсене – както за порнография, така и за скандал, така и за саморазправа с нечия съдба.

Следователно, виновни са всички онези, които заклеймяват стореното, говорят за „граници, които не бива да се прекрачват“, но същевременно с неподправено удоволствие разглеждат снимките и въртят брояча на посещенията. Като е толкова грозно, защо от десетина дни само за това говорят с грейнали очи и зачервени от възбуда бузи? Ако някой злодей беше публикувал снимка, на която Борислав Игнатов, изправен пред черна дъска с тебешир в ръка фалшифицира Теорията на относителността, тогава дали щеше да има такава вълна на скандализирано възмущение, щяха ли милиони да посещават сайта, за да разгледат снимката?

Най-съвестните даже започнаха да се обединяват зад подписки за бойкотиране и даже за закриване на медията. На поход за свобода на словото чрез закриване на медии! Но когато се публикуват гнусни компромати и откровени лъжи (защото компроматът не е лъжа) за политическия противник – тогава Е свобода на словото; когато обаче излезе компромат за някой от нашите – тогава НЕ Е. И това също се прави в отговор на някакво потребителско търсене – копнеж за публично линчуване. В случая линчуване на онзи, който така хубаво освежи скучното ни ежедневия с тия палави снимки!

Така че виновни за създаването, разпространяването и медийния триумф на голите снимки са преди всичко онези, които с любопитство ги разгледаха и не спират да говорят за тях. За тези хора се прави цялото шоу и то will go on!

Нас обаче ни интересува кой има полза от скандала и то не каква да е, ами политическа полза. Веднага се намериха познавачи и анализатори на процесите да кажат, че Бойко Борисов е наредил на Цацаров (или на Гешев?) да задвижи тази сатанинска машина и по тайните канали на службите да изпрати компромата на медиите, които го обслужват. Всичко това щеше да изглежда донейде правдоподобно, ако Демократична България дишаше във врата на ГЕРБ и вероятността да постави свой кмет начело на столицата беше реална. Тя, разбира се, не е, но дори и да беше, дали разтрепераният от страх Борисов, способен да впрегне в своя услуга прокуратурата, службите и медиите, щеше да удари могъщия враг точно по този начин – като подхвърли на таблоидите „онези снимки“? Ако някой иска да се разправи с някого чрез прокуратурата, подобни хуморески дори няма да му дойдат наум.

– Ама, чакай сега! – справедливо ще ме прекъсне някой. – Нали нямаше да казваме кой го е предизвикал, а само кой има полза от и бездруго случилото се?

Точна така, приемам критиката. Полза има всеки участник в предизборната игра, който би привлякъл към себе си отпаднали от Борислав Игнатов гласове. Със сигурност, това ще са гласове, които така или иначе са приготвени да бъдат дадени срещу „статуквото“. Така че едва ли някой скандализиран морализатор ще пренасочи гласа си към ГЕРБ или Патриотите, защото те са „сатукво“. ДПС също няма да се облажи. Просто не мога да си представя софиянец да каже: „Леле какви мръсници са тези в ДБ! Я да взема аз по този случай да гласувам за ДПС!“. Пък и ДПС никога никого не е успяло да убеди, че е борец против „статуквото“ – напротив, ДПС винаги успява преди всички да предусети, да очертае следващото статукво и да се впише в него.

След аферата с „онези снимки“ ще се прелеят ли гласове към БСП и Мая Манолова? Надали. На каквато и опозиция да се правят социалистите, гласовете за тях винаги са преобладаващо ЗА, рядко някой гласува за БСП, за да накажат някого другиго, той си гласува, защото си е бесепар. Виж, с Манолова не е точно така, защото тя е нещо като БСП+. Който ненавижда Борисов и е готов да гласува за всекиго другиго, само не и за него, може би ще се преосмисли в посока от ДБ към Мая Манолова, още повече че завоят не е чак толкова остър.

Най-облагодетелствани изглеждат „Спаси София“. Тази организация и Демократична България се борят на практика за едни и същи гласове – модерните, либералните, здравословните, непокорните, всезнаещите и всеможещите. Даже си мислехме, че „Спаси София“ и „Демократична България“ са двете лица на едно и също нещо и може би наистина са били, докато „Спаси София“ не се полакомиха да се пробват сами. Трябва да е било трудно на някои хора, след разделянето на пътищата, да решат след кого ще тръгнат. И сега въпросът е дали ще се възмутят от Борислав Игнатов, защото може и да не се възмутят – какво толкова, всеки е свободен, господар на тялото си прочие. Тези, които се възмутят, с лекота могат да се обърнат към „Спаси София“, вярвайки че не променят решението си, което е така. Любопитно ми е само как ще коментират „онези снимки“ тъмносините баби-костовистки.

Най-накрая има и още един, който печели от публикуването на „онези снимки“ – самият Борислав Игнантов. В пика на скандала (случайно казах „пик“, моля да ме извините) пред него имаше няколко варианта: да си замълчи и да каже, че това не е аргумент и няма да допусне да влияе на кампанията му; да каже, че не е вярно; да каже, че е вярно и да си оттегли кандидатурата; да каже, че е вярно, но да „продължи напред“. Той избра последното, следователно е преценил, че случилото се има не само лоши страни. Вярно, уж всички са възмутени, но поне половината само се правят. Безспорно обаче е друго: днес популярността на Борислав Игнатов не е това, което беше преди 10 дни. Тогава никой не го беше чувал, сега всички говорят за него. Приписват на Александър Стамболийски следните слова: „Не ме интересува какво пишете за мен, г-да журналисти, важното е да пишете всеки ден“. Същата е формулата и на Десислава Иванчева – навъртяла е необходимото количество медийни часове. Борис Бонев трябва да се замисли, защото на техния фон сякаш започва да избледнява.

Моля се само за едно! Дано политиците не вземат всичко това на сериозно, защото има опасност предизборната кампания да се залее от домашно порно. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За NEWS.BG

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 157 other followers: